Българският работодател – далеч от романтичната идея

Последна промяна на 10 ноември 2015 в 12:38 12913 24

Диана Маркова

За съвременния млад човек, избрал да живее и работи в България, понятието „български работодател” звучи като дълга тирада от наслагвани обиди. Като заплаха за сигурността и достойнството му. Дали е случайно, че българите в активна възраст старателно избягват да влизат в трудови отношения с български компании?

Какво пропусна да направи бизнесът, за да изглежда привлекателен за високо образованите и ерудирани кадри с опит и компетенции? Защо той става все по-малко конкурентен на трудовия пазар, превръщайки се в анти-утопия?

Да се върнем към пирамидата на Маслоу, която отразява йерархията на човешките потребности. В дъното на пирамидата стоят потребностите от храна, вода, въздух, сън, секс и други подобни жизнеутвърждаващи неща, за които така или иначе всеки си плаща. Ако месечната издръжка на човек възлиза на сума от порядъка на 500-600 лева – при положение, че лицето не плаща наем, не пуши и не пие повече от една бира на ден – тогава може би първичните потребности са задоволени. Може би ако сме наети в българска фирма и получаваме шестстотин лева (преди облагане с данъци и осигуровки) – ние би трябвало да сме доволни и щастливи, защото всеки ден ще можем да изяждаме по един хляб и една кофичка кисело мляко, отделяйки останалата част от надника за покриване на сметките към топлофикация.

Между шестстотин и осемстотин лева – това е размерът на заплатата, която българският работодател дава на средни си мениджмънт, дори в някои ай ти компании. Остават обаче още ред потребности, които следва да бъдат задоволени. Това не става с шестстотин лева.

Освен това не всичко е въпрос на пари. За да бъде една бизнес организация добра среда за работа, е необходимо тя да притежава добър микроклимат, да поддържа стратегия на етика и коректност към конкурентите и клиентите си, да се отличава с адекватна на пазара и времето си фирмена култура.

Една от причините за ниския рейтинг на работодателите у нас е фактът, че управители и ръководители стават... бивши сервитьори, които никога не са отваряли учебник по управление, нямат елементарни икономически познания и най-често гледат на света и на хората в него с погледа на презрението. Обикновено такива „мениджъри” са твърде далеч от дейности като мотивация на персонала, сплотяване на екипа, стимулиране на развитието и прочее полезни и в днешно време дори задължителни активности. Самите ръководители в много случаи са изправени пред редица лични психологически проблеми за разрешаване, което ги прави напълно неспособни да отговарят за други хора.


Затова ако попаднем по някакъв повод за час в българска фирма, ще забележим унизителното отношение на едни служители над други, нерядко изразявано с директни обиди и крясъци, сплетни и жлъчни коментари, и едно откровено недоволство на персонала към управленския състав. Когато към тази отблъскваща среда се прибавят и закъсняващите заплати и морално остарялата техника, да работиш за българи изглежда налудничава идея.

Но и това понякога е непостижима цел. Назначаването на специалисти – особено в провинцията – става по един архаичен, тракащ на несмазаните си зъбни колелета модел. Дори в големи предприятия персоналът се избира по препоръки, или по добре известния начин - с връзки. Там всеки е някой. Някой на шефа, някой на жена му, на съседа му... Дори портиерът е далечен роднина от село. И в процеса на работа е въпрос на състезание – разбирай, подмазване - кой от всички толкова близки хора е най-любим на шефа. Дори не кой е най-добър. За останалите – хомота на робството.

В същото време работодателите търсят „десет в едно”. За позицията специалист по Маркетинг, например, често се изискват задълбочени познания по дизайн в рекламата. Сякаш процеса на разделение на труда още не е стигнал до България. Но когато работодателите упрекват ВУЗ-овете, че не подготвят подходящи кадри, те не смеят да визуализират изискванията си точно, тъй като те ще звучат точно като...: ние търсим „десет в едно”.

И като се заговори тези дни за излизане на икономиката от сивия сектор на светло, българският работодател и предприемач има остра нужда от такива апели. Ама не само покрай избори, а целогодишно. И не апели, а неподдаващи се на компромиси и подкупи санкции. Нима е възможно предложението за работа на заплата от петстотин и петдесет лева да включва осигуряване върху минималната заплата? Или пък при работа на осем часов работен ден – осигуровки за четири часов?


За съжаление днес много хора нямат друг избор и работата при такива условия – независимо дали в българска или чуждестранна компания – е единствено решение за оцеляването. Тоест, за хляб и тоалетна хартия – между другото нещо, което някои класически теории за управление цинично определят като напълно достатъчно.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12.11 2015 в 16:10

Професор Балкански,а ти за кого гласува ? Какво правеше ти,когато другите избираха партиите,които цитираш ? Или на теб всичко ти е наред и не се оплакваш ? Омръзна ми от индивиди,които само плюят насам натам бедния български народ,а не правят нищо друго,освен да си чешат езика и топките.А престани вече !!!

12.11 2015 в 10:07

Не знам, на нас с жената 600 лв. на месец са ни само цигарите и горивото за колата и то само за да ходим на работа понеделник-петък. Останалото дето въртим уйкенда не го смятам. Не знам как се живее с 600 лв. заплата на човек, дори сам да е. Ми то телефони, ток, вода, парно, храна и е до там-даже няма да му стигнат.

11.11 2015 в 17:18

Хора , кога ще разберете елементарния факт , че труда също е стока.Вие продавате - работодателя купува. Стока , която вие продавате евтино и после работодателя виновен. Фирмите не са благотворителни дружества. Заплати 300-400 лв ще има докато някой е склонен да работи за тези пари. И никой не е закрепостен към работното си място. Ако някой се има за супер,хипер,мега квалифициран и респективно ощетен откъм заплащане и условия на труд - винаги може да напусне и да опита на друго място или сам да си стане работодател.

11.11 2015 в 10:31

Да бъдеш социален, означава да бъдеш в състояние да изкараш пари, с които да финансираш социални дейности. САМ.


Праз лук, спри да се излагаш.



Айде да продължим с картинки от родната ни действителност.

КЛАСИЧЕСКИ български студент:

https://youtu.be/_bEuhLJpiR0

11.11 2015 в 07:12

ЕМО, не си прав. Работата на бизнеса е ДА ПЕЧЕЛИ ПАРИ. Колкото повече пари печели, толкова повече данъци плаща, толкова повече блага, които да бъдат потребявани, създава. Ето ти СОЦИАЛНАТА функция на капитализма. Синдикатите са паразити.
Да бъдеш социален, означава да бъдеш в състояние да изкараш пари, с които да финансираш социални дейности. САМ. Да вземеш наготово чужда собственост с претенцията, че си социален, е комунизъм. Не благодаря.

11.11 2015 в 06:57

Еми ЧЕСТИТ ВИ (слабо развит балкански) КАПИТАЛИЗЪМ!

Нали това искахте, като гласувахте за СеДераСтията, еНДеСеВерастията И ГЕРБерастията? Защо тогава се оплаквате? Чорбаджии за вас, не работодатели.

Цял живот АНГАРИЯ - това е ДЕМОНОКРАСТИЯТА. Омерзен съм.

10.11 2015 в 23:15

Решението е много просто и хората на запад отдавна са го намерили и развили почти до съвършенство.Нарича се СИНДИКАТ (ама истински , а не като ония платени комедианти от КНСБ и Подкрепа).Не е нужно да откриваме топлата вода.При нас обаче не става.....щото на никой не му стиска.....по-лесно е да се мрънка и да се налягат парцалите.Естествено е , че работодателя ще ви клати. Чл1-ви в бизнеса-"ИДЕЯТА НА ВСЯКА ЕДНА БИЗНЕС ОРГАНИЗАЦИЯ Е ПЕЧАЛБА"!!! Всички странични разходи ядат от печалбата.Страничните разходи (като увеличение на заплатите,обучение на персонала,бонуси,подновяване на оборудването и т.н.) са оправдани САМО АКО НОСЯТ ДОПЪЛНИТЕЛНА ПЕЧАЛБА!Ако чакате някой да ви съжали и да раздели с вас печалбата си .... ами много има да чакате.

ПП.Всичко това в абсолютно пълна сила важи и за западните компании , просто работниците на запад са уцелили ваксата.Голяма част от зап.фирми работещи в България пускат фъндък ама само докато се усетят какви абдали сме(изключая отношението към работниците(с известни уговорки)) .

10.11 2015 в 22:33

Tisho, ако се задълбочиш още малко в историческата тема, ще откриеш, че историята не започва с комунизма. Уви, за неумението да правим бизнес, причини могат да се открият далеч по-назад във времето, а именно в корените на православието. Има една книжка на Макс Вебер "протестантската етика и духът на капитализма" ...

10.11 2015 в 22:24

Че работодателя у нас е говедо спор няма. Но и работника не е ангел.
Като цяло проблема е дълбоко изсторически. Навремето комунистите за избили и изселили и взели всичко на хората които с труда си са давали хляб на останалите. С течение на времето през онези 45 години у нашенеца се е развивало всичко друго но не и умение хората да работят с хора.
Хоп изведнъж държавата изчезва и тези хора трябва да се грижат за себеси. Една част емигрира, друга част - 99% от новоизлюпените бг работодатели паразитира на гърба на останалите, давайки им мижави заплати, изисквайки да работят без необходимата апаратура, инструменти, лични предпазни средства. Работника трябва да идва сутрин рано, да си тръгва не по рано от 20 часа и да остава и до сутринта без дори и едно благодаря да получи. За сметка на това заплатите вървят с няколко месеца закъснение и не се променят с години, щото шефа трябва да си води любовницата на малдивите и да кара последен модел черен Жиб.
Работника разбира се не пада по долу, разхищава материалите, през оная му работа е колко качествено ще станат нещата и кога ще станат. Облизва се като гладна лисица подир черния Жиб и чака деня в който ще си реализра големия удар. Демек да искара пари за черен Жиб и той. Колко законно не му дреме особенно.

И така всички дружно гледат да изпратят децата да учат някъде назапад защото тук нищо не ставало.
А случайно някой замисли ли се защо нестава и какво да промени за да става? Не! Ревем си дружно колко е зле, караме си по течението ден за ден и така докато ни опее попа и изнесат с краката напред. После идват следващите.



Статията назовава нещата точно такива каквито са. И колкото повече хора разберат смисъла и се замислят, толкова по вероятно е промяната да се случи.

10.11 2015 в 21:55

Куткудеров, подкрепи ме.