Безвременно правителство. В Кремъл не могат да обяснят защо на страната ѝ трябват нови министри

Последна промяна на 23 януари 2020 в 17:46 4150 2

Няколко дни след оставката си от поста премиер Дмитрий Медведев се изтри от акаунта на руското правителство в Инстаграм. Този жест е точно повторение на онова, което в съвременния свят правят хората след разрив в романтичните отношения.

Можем да се досетим, че на Медведев не му е особено приятно да се среща с „бившата си“ в интернет. Успоредно с това екс-премиерът даде телевизионно интервю – седнал в комично кожено кресло, той разсъждаваше за това, че оставката е изобщо един работен момент и какво се случва, когато човек работи на своя пост дълго, в неговия случай почти 8 години.

Действително нито в 90-е, нито след 2000-а Русия не познаваше подобно правителство, 8-годишният срок в онези години беше достижим изключително само за президентите, спечелили две изборни кампании. И сега за това време, докато Медведев привличаше народното недоволство, мнозина въобще забравиха какъв е смисълът на работата на правителството.

Например, какви са пълномощията му в сравнение с вездесъщата администрация на президента, където се вземат решенията и към сградата на която знаещите хора ходят с протестни плакати.

Странно, но те не ходят до Белия дом на правителството.

Медиите интуитивно се досещат, че смяната на кабинета е все пак важно събитие и търсят експерти, които могат да обяснят ставащото, както ако живеехме в Италия. Но да обясняваш смяната на едни министри с други не им се получава добре. Нарастват нагласите, че всичко това изобщо не е важно и интересно. И главната причина за тази апатия на публиката към формално главното политическо събитие за 8 години е в това, че дори в Кремъл не можаха смислено да обяснят защо вместо Медведев потрябва Мишустин, вместо едни вицепремиери – други, вместо Медински – Любимов и т.н.

Ако ние живеехме в Италия, то новото правителство щеше да се сформира в резултат на победа на коалиция на парламентарни избори, а после ние щяхме да питаме конкретно нашите избраници за това. Ако правителството отива в оставка, това би означавало, че самите избраници виждат как то не се справя, а да подхвърляш на избирателите подобни шеги е опасно.

Но у нас правителството само формално се отчита пред Държавната Дума /което е по силата на действащата Конституция и е съгласувано с новите поправки на Путин/, а в реалността се сформира с президентски укази.

Още на 14 януари главна политическа тема в страната беше шеговитата история за това, че у нас ще има „партия на любителите на танците“. А на следващия ден президентът съобщи, че в страната е назряло желанието за промени, поради което се налага спешно да се приеме нова Конституция. Почти веднага след това Медведев подаде оставка, а Путин я прие.

Конкретни коментари за това с какво е свързана тази оставка така и не последваха – сякаш защото отношенията между президента и премиера са били държавна тайна.

Рекордно дългият кабинет на Медведев не получи разгърнати оценки и от Думата, тя екстрено превключи на изпълнение на други инициативи на Путин. Освен това болшинството от парламентаристите ни нали формално са съпартийци и съмишленици на Медведев, и по италианската логика следваше сега те да протестират срещу новия кабинет на министрите.

В резултат ние не знаем добре или зле все пак е работило досегашното правителство от гледната точка на Кремъл. И ако е работило добре, то защо именно сега са нужни тези кадрови кадрили. Не знаем, макар и да се досещаме, защо едни министри запазиха поста си отвъд хоризонта на Медведев, а други оставиха креслата си. Тайната се състои дори в това, дали преместването на младия екс-министър на икономиката Максим Орешкин на длъжността помощник на президента е формално повишение, или не.

Не е ясно защо Медведев запази поста си на председател на „Единна Русия“ и защо Путин не се възползва от уволнението му, за да засили собствения си рейтинг. Не е ясно какви са перспективите на персоналните траектории на останалите министри. Ако правителството на Медведев бе наказано, то защо? Ако кабинетът на Мишустин има карт-бланш, то в какво се състои това?

Струва ми се, че не само обществото, но и в Кремъл малко забравиха как е правилно правителството да си отива с оставка.

Част от разгадаването на гатанката е в това, че вече през тази година Русия може да получи нова редакция на Конституцията, в която се променя редът за създаването на правителство. Под знака на конституцията ще се проведат парламентарните, а може и президентските избори без особени паузи, и цялата тази конструкция трябва да бъде прикривана от техническото правителство, което още никого не е успяло да настрои срещу себе си.

След половин година кабинетът на Мишустин може да бъде препотвърден и тогава ще се превърне в действащ разпоредител на руския бюджет. В отговор на въпрос защо беше нужно всичкото това спешаване, Дмитрий Песков /прессекретарят в Кремъл/ искрено съобщи, че „този въпрос не бива дълго да отлежава в чекмеджето“.

То е и ясно – рейтингът на президента продължава да пада. Анкета на Левада-центр към 15 януари за готовността на избори да гласуват за Владимир Путин положително отговориха 38% от руските граждани.
Влошава се социалната ситуация – страната след Крим попадна в капана на липсата на икономически ръст и изход тук не се вижда.

Разбира се, Кремъл трябва да бърза, да сее неопределеност, да използва момента, да манипулира политическото поле. В Русия спешно се внасят онези хибридни практики, които бяха изпробвани в предишното десетилетие в съседни страни и, както считат, нашите власти са им спечелили множество бонуси след 2012 година.

Източник: Новая газета

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1751

2

elbarbudo

24.01 2020 в 07:35

Амбъл не плащат за препечат на хубави анализи, а на правилни.

15041

1

Стефан

24.01 2020 в 01:14

:))) Хубава препечатка от тамошната "Лична драма".
Има анализи, които си струва да се препечатват. И партенки, които не си струва да се четат.
Това е жълта история.