Галъп: Президентът закова рейтинг от 60 на сто

Последна промяна на 18 януари 2018 в 11:08 2590 2

Първите дванайсет месеца на президента Румен Радев показват устойчиви нива на доверие от около 60% и на недоверие – около и под 30%. 

Институцията приключи годината с 56% доверие и 29% недоверие, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидентът Йотова. 

Данните са от единственото по рода си ежемесечно измерване на доверието в институцията, в независими националнопредставителни изследвания от 1992 г. насам – известни като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Тези и много други данни излизат в идните дни в традиционната книга на агенцията.

Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов – дошли в контраст на изключително тревожно масово съзнание заради политическа и икономическа криза от 1996 – 1997 г.

Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи нива, но с постоянен спад. Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат „Първанов“ пък започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад. 

На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега. 

Разбира се, автоматичното съпоставяне на отдалечени исторически периоди не е докрай коректен подход. Например, началото на мандата „Стоянов“ беше във времена с доста по-голям идеологически градус и амплитуди в общественото мнение, уточняват от Галъп. 

Тенденцията от президентските избори през 2016 г. до днес

Ниските нива на доверие в президентската институция, характерни за мандата на Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.), бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи. След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава – както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще.

Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието. След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60% положителни оценки и около и под 30% отрицателни. 

Спирането на ръста може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на партия ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни „тавани“ на подкрепа.

Затова и ежемесечните данни за одобрение към президента след различните електорати не показват значима щета за авторитета му дори сред привържениците на ГЕРБ - въпреки споменатите напрежения.

Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде – и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%. Останалите се колебаят или не са чували за нея. Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие.

banner 545x