Галъп: Всеки втори българин е съгласен да помагаме на Турция за ЕС

Последна промяна на 23 януари 2018 в 15:56 3377 4

49% от българите са съгласни да помагаме на Турция да подобри отношенията с ЕС, 42% са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

Данните са от бързия телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 801 души на 15 и 16 януари по специалната панелна методика, която осигурява възможно най-висока представителност на данните. Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Подобни сондажи служат най-вече за отразяване на най-общата моментна картина на нагласите, уточняват социолозите. 

След последните изявления за „чакалнята“ на еврото 46% най-общо и принципно одобряват въвеждането на еврото, но 48% не одобряват. Останалите се колебаят. 

Мнозинство от 67% от българите са съгласни с мнението, че по време на европредседателството партийните различия трябва да се загърбят. 65% обаче вече са чули за публикациите в западни медии, а 82% от чулите за тях са и съгласни с тях - че страната е бедна и корумпирана. Председателството явно няма да успее да отмени вниманието от острите обществени проблеми – както беше отчетено и в предишни сондажи още преди месеци. 

Темата за качеството на демокрацията у нас и за концентрацията на власт и влияние явно все повече си пробива път в обществото ни. Докато текат обществените критики към властта по такъв тип теми, експериментално бе проверено отношението към едно предизвикателно твърдение: „Демокрацията в България в момента е застрашена“. 51% се съгласяват, а 40% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Данните могат да послужат само за хипотеза, но са важна „сигнална лампа“.

На фона на най-различните протести от последните седмици 38% от българите са готови да се солидаризират пряко с някаква форма на протест по темите от последните седмици, а 60% - не. Тези 38% са около 2 милиона българи, които споделят сериозна критика към статуквото. Макар и да са малцинство, те са ясно свидетелство, че общественото напрежение явно е остава валидно, дори и на фона на тържественото откриване на европредседателството.

Напрежението се сгъстява и от факта, че 50% възприемат мнението, че убийствата от последните седмици са по-скоро свързани с политиката, а от 37% подкрепят становището, че по-скоро не са. Останалите се затрудняват да отговорят. Макар подобни въпроси да проверяват по-скоро обществения инстинкт по деликатни теми, отколкото обществената информираност, те показват ясно дълбокото и трайно недоверие към политическия процес в страната.