Или простотията нас, или ние простотията!

Последна промяна на 20 октомври 2018 в 20:15 6351 1

Нека като български народ си го кажем честно и ясно:

След просташкото, жестоко, грозно и цинично изказване на един вицепремиер спрямо мъчениците на обществото ни - майките на деца с увреждания и самите деца с увреждания, ние именно като народ сме изправени пред изключително показателен тест.

Или ние сме все още общество и простотията няма място по върховете на държавата ни, или вече не сме общество и сме под просташко робство или под просташко присъствие!

Преди десетина дни написах статус във ФБ:

Или простотията нас, или ние - простотията!

Това е дилема на живот и смърт.

По-долу привеждам този статус отново.

Привеждам и мое изказване от 2008 г. - как аз съм съветвал президента Първанов за хората с увреждания.

Премиерът няма полезен ход - той трябва да се позиционира спрямо този рак на политиката в България - простотията.

Никакви интереси за опазване на всяка цена на правителството, не могат да бъдат поставени над пряката и непосредствената заплаха за националната сигурност - простотията.

Въпросът е вече или - или.

Или простотията нас, или ние простотията!

Простотията няма място по върховете на държавата, защото така неизбежно тя ще стане другото име на държавата ни - рано или късно...

Ето моя статус отпреди десетина дни:

На тази тревожна тема пиша, както може да се види на моя сайт, от 2009 година, от времето, когато простотията, дори преднамерено демонстрирана, се настани постепенно във все по-високите етажи на управлението и започна да се превръща в норма.

Да, не съм аз първият, който казва, че най-опасно заразната социална болест е простотията - тя се препредава и възприема много бързо, още повече, когато се разпространява отгоре надолу в обществото.

Но и аз го казвам, говоря, пиша, бия камбаната...

Не само каквито сме ние, такива стават езикът и поведението ни, но и каквито са езикът и поведението ни, такива ставаме ние.

Не само каквито сме ние, такива стават и политиците ни, но и каквито са политиците ни, такива ставаме ние.

Масово от количество в (зло)качество станаха управленските позиции по всички нива на администрацията в центъра и по места, където се настаняват хора, които не се притесняват от простотията си и я парадират понякога като простащина, та дори се стремят да имитират простоватите, а понякога просташки маниери на тези над тях - на техните патрони и патриции.

Затова все по-често простотията на все повече хора ще избива тук и там като циреи по физиономията на държавата и обществото ни.

България спешно се нуждае от ценностно поставяне на простотията извън закона на обществения морал. Обществото ни е изправено пред жестока дилема, която има катастрофични измерения:

Или простотията нас, или ние простотията!

Това е дилема на живот и смърт!

Първият критерий, по който трябва да бъде шкартиран един висш политик, един политик въобще, е ако демонстрира простотия, камо ли пък простащина - в езика, в маниерите, в менталността, в отношението към отговорностите си.
Простотията в политиката е рак за България и нейните метастази вече се настаняват в най-обикновените граждани, независимо от това какви иначе са те и имат или нямат обща култура.

Враг номер едно на нормалното, демократично, европейско, съвременно наше общество е именно тя - простотията, неумолимо и необратимо преминаваща в екстремната фаза на простащината.

Това е разплатата за системното опростачване на народа ни, превърнато в средство, а все повече и в цел на неговите политици. Решили, че няма нищо по-просто от това - да управляваш прости хора, да ги облъчваш с простащини и да заплашваш България с превръщането ѝ в сива зона на ширещата се безнаказано и безпрепятствено простотия!

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10207

2

Новак

21.10 2018 в 07:32

Май леко сме закъснели - ‘простотията нас” е вече от много време. Тя се впиваше все по дълбоко след всеки избори, на които се изтъпанваха Боко и Цвък и разправяха как са “били “ този или онзи. Впиваше се когато 4 години една карикатура беше президент. Еманацията на простотията беше и една кандидатура за президент - простовата жена, която играеше някакви водевили с паметта на близките си. А това, че от същата тази персона сега се очаква да реформира съдебната система не е ли проява на вече здраво вкоренилата се в нас простотия?
И след това се чудим, че сме се прочули от Колизеума в Рим до паметника в Хирошима точно с простотията си. Че даже и оправдания намираме - Джисъса бил вклюбен и в Хирошима не било на самия паметник, а на ограда наблизо. Сякаш проблемът не е, че човекът руши нещо без да мисли.
Даже не малко, а много сме закъснели да борим простотията.