Когато марширувахме под радиоактивния дъжд

Последна промяна на 26 април 2016 в 20:46 23754 31

Хората в някогашния Източен блок научават за аварията в Чернобил едва няколко дни след катастрофата - когато вече са яли радиоактивна храна и са марширували за 1 май под капките на радиоактивния дъжд. Роберт Шварц от "Дойче веле" предлага да си спомним.

Април 1986 година. Куриозни сцени се разиграват в центъра на румънската столица Букурещ: необикновено дълга колона от черни държавни лимузини чака на опашка пред входа на едно министерство. Автомобилите влизат един по един, а минути по-късно излизат и изчезват нанякъде.

По онова време румънците са свикнали да чакат часове на опашка за хранителни продукти или бензин, но тази „опашка” от държавни лимузини излъчва нещо заплашително. Учениците от една гимназия в съседство бързо узнават тайната: един от шофьорите на лимузините им разказал, че трябва да напълни туби с чиста вода от дълбокия кладенец в двора на министерството, тъй като водата от водопровода била силно радиоактивна. По това време още няма никакво официално съобщение за повишена радиация.

Дни на ужаса

На 26 април 1986 година в 1 часа и 23 минути през нощта в украинската атомна централа Чернобил се стига до ядрена експлозия, която има катастрофални последици за околната среда не само в обширни части на тогавашния СССР, но и в Северна, Централна и Югоизточна Европа. Радиоактивният облак над Чернобил бързо се разнася към Беларус и Русия, а два дни по-късно достига Скандинавия, Полша, южните части на ФРГ и ГДР. Над Румъния и България пада радиоактивен дъжд. Само за няколко дни невидимата отрова обикаля цялото северно полукълбо.

„Всичко да остане под контрол”, гласи девизът на службите за сигурност в ГДР, които получават първите информации за катастрофата с три дни закъснение. Три дни, през които голяма част от източногерманците вече са научили новината от западните радиостанции и телевизионни канали.

В същото време медиите в ГДР продължават да разпространяват дезинформациите, подавани от Щази. Партийното и държавно ръководство иска не само да омаловажи станалото, но и да прикрие информациите за евентуалните икономически щети.

Архивна снимка на АЕЦ при Чернобил.

Тъй като ръководството на ГДР не публикува никакви данни за нивото на радиоактивното замърсяване при зеленчуците и млякото, тези стоки стават непродаваеми в чужбина. „Магазините никога не са били така пълни, както по онова време”, спомнят си очевидци. „Заразените хранителни продукти бяха разпределени из училищните столове”, свидетелства и някогашният източногермански правозащитник Себастиан Пфлугбайл.

Навсякъде информационно затъмнение

Сходна е ситуацията и в останалите социалистически страни. В България информационното затъмнение продължава няколко дни. Проф. Параскева Нинова, по онова време главен републикански консултант по педиатрия, разказва, че в дните след катастрофата е имало негласни указания на децата в болниците да не се дава прясно мляко и свежа салата. Тези информации обаче не достигат до широката общественост, а манифестацията за 1 май в София се провежда под капките на радиоактивния дъжд.

И в Румъния всички празнуват 1 май под открито небе. Чак по-късно румънският диктатор Чаушеску събира партийното ръководство и решава да съобщи на населението само „най-необходимите информации”.

Мнозина румънци научават за атомната катастрофа от западни радиостанции като Свободна Европа и Дойче Веле, но никой не осъзнава колко голяма е опасността. Чак на 2 май 1986 идва официалната препоръка децата да се държат предимно в затворени помещения, а плодовете и зеленчуците да се мият щателно. В началото на май в целия Източен блок започват да раздават йодни таблетки в детските градини и училищата.

И до днес няма достоверни данни за пораженията, нанесени от катастрофата в Чернобил. Проучванията по този въпрос са доста оскъдни, казва правозащитникът от бившата ГДР Себастиан Пфлугбайл. По думите му, в първите години след катастрофата е било забранено да се води статистика за жертвите, за нивото на радиацията и за евентуалните последици за здравето на хората. ”И до днес няма достоверни данни, тъй като по онова време официалните цифри са били манипулирани”, твърди Пфлугбайл. Според изчисленията на Световната здравна организация, катастрофата в Чернобил е причинила смъртта на най-малко 8 000 души.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

300

31

Танг

29.04 2016 в 13:22

Аз пък бих казал че виновни са режима и политиката му на назначение на некомпетентни, но лоялни към Партията кадри. Политика, продължавана и до днес в Китай и Русия.
Спирит, през 40-те години на миналия век България е била икономически мощна. 70-те минават в стагнация, а 80-те - в криза и няколко държавни фалита. Ето до това довежда прословутата ви Партия и Строй. Иначе ти сънувай петилетката за три години.

14730

28

spirit оригиналът

28.04 2016 в 17:33

има 11 хиляди библиотеки.



През 70-те омразни за А.А. години официално са регистрирани: 3200 театрални състава, 570 естрадни и 40 за художествено слово…



Ех, Андреев, Андреев — защо не махнеш черните очила и да видиш, че: точно в онова време, което плюеш, ние имаме най-елитните черноморски курорти — Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена, Созопол, Приморско… как не ти се откъсна от устата една добра дума за това?



Какъв пример още да ти давам, злонамерени коментаторе?



Че ни викаха задължително на безплатни здравни прегледи, на зъболекар?



А сега Москов ни кара само като зяпнем, и да даваме 20 лева!

Погледни — ама не софиянци, а селяните в устата — зъбите им се броят на пръстите на едната ми ръка!



Нямат пари, няма зъболекари за тях…



Ех, жалки коментаторе, не всичко е било по мед и масло, нямахме право да напсуваме Живков, а сега като тегля една майна на Плевнелиев — ще ми се напълни ли хладилникът?

14730

27

spirit оригиналът

28.04 2016 в 17:31

на чужда ясла, а ще посоча факти от официалната статистика.



Точно за времето, което оплюва Андреев — средата на 70-те години, България има промишлена мощ колкото Турция и Гърция, взети заедно.



Но това Андреев се прави, че не го знае.



Пак за същото време висшистите у нас са 3,1 процента от населението, с което изпреварваме високоразвити държави като Франция, Италия, Норвегия…



По същото време — 70-те години, са произведени 150 филма, включително и нашият филмов шедьовър «Козия рог» — как може, нали, г-н Андреев?
Текстилен комбинат "Марица" Пловдив. Вече го няма.

Текстилен комбинат «Марица» Пловдив. Вече го няма.

В това мрачно и клозетно десетилетие според Андреев, в 16 държави са изпратени 300 студенти и аспиранти, за да изучават киноизкуството (сега — в славната демокрация — Вежди Рашидов колко е пратил?).



В това безтоалетно време, според А.А., в България има 3700 киносалона (за справка на А.А., във Франция са 2 хиляди!!!).



В тази «истинска бедност» (без клозет

14730

26

spirit оригиналът

28.04 2016 в 17:31

http://bgr.news-front.info/2016/04/21/neandertaletst-ot-dojche-vele/
да напиша, че до 1944 година два милиона от българките са нямали бельо — страшно, нали?



След като дава тези черни цифри, Ал. Ан. забива габърчето в киселото мляко:



«Днес близо 75 процента от българските домакинства имат тоалетна и баня, също толкова притежават канализация, а около 95 на сто имат водопровод. Почти 100 процента притежават телевизори, хладилници и готварски печки, а около половината от българските домакинства имат компютър и автомобил.»

Първо, много е смешно да правиш сравнения на битови елементи отпреди 40 години със сега — естествено, че животът се развива, технологиите също.



Ами той можеше да обвини Татовото време, че през 1975 година е нямало нито един компютър и мобилен телефон.



Александър Андреев е един жалък манипулатор.



Когато се оценява социалното положение на един народ, трябва да се гледа конкретно исторически.

Няма да смуча от пръстите си, както прави хрантутник

14730

25

spirit оригиналът

28.04 2016 в 17:29

Той се казва Александър Андреев и се води главен редактор на българската секция на Дойче веле.



Не ви ли се струва странно 26 години след падането на Берлинската стена и свършването на Студената война в някакво радио, пък било то и Дойче веле, да има специализирана българска секция и оттам да се сипят купища лъжи за страната ни?



Това не са ли рецидиви на едно отдавна отминало време?



Откъде накъде някакви платени на чужда ясла «коментатори» ще ми казват кое е хубаво у нас и кое лошо?



Както стана наскоро.

Тогава този българомразец Андреев написа:



«До 1975 година два милиона българи живеят в истинска бедност — без водопровод, канализация, баня и тоалетна, без електроуреди, с печка на въглища и минимално количество мебели.»



Най-нормално е да се запитаме откъде е взел тези данни жалкият манипулатор — сам той признава:



«някакви неизвестни изследователи на социализма».



Аз пък мога да се позова на неизвестни изследователи на капитализма и да нап

66794

24

El Commandante

28.04 2016 в 09:48

"@Еl Commandante- де да лъжех, за съжаление това са факти."

Разбира се че не са.
И двамата го знаем, няма смисъл да се лъже за да подкрепиш тезата си.
Въпросните кокошки мое да се умрели от всичко друго, но не и от лъчева болест заради високата радиация в марулите.

1088

23

myway

28.04 2016 в 00:49

@Еl Commandante- де да лъжех, за съжаление това са факти.

1088

22

myway

28.04 2016 в 00:42

към КОЙ - не знам на колко години сте и дали имате представа от радиация, технологично време за производство на кисело мляко и от социализма в България. Аз ви разказвам фактите. Никакви мерки не бяха взети, аз бях от хората,които се намокриха от радиоактивния дъжд на манифестацията.