Кой ГАЗи закона?

Последна промяна на 25 април 2015 в 17:20 4675 8

Тази седмица Брюксел официално обвини руската компания "Газпром" в злоупотреба с монополно положение на пазарите на 8 държави в Европа. Според информацията на Европейската комисия компанията ограничава търговците, на които продава синьо гориво, налага високи цени в 5 държави и обвързва доставките с ангажименти по отношение на инфраструктурата за пренос на газ. В резултат "Газпром" продава на различни цени газа на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.

Твърденията на Брюксел не са нито политически конюнктурни, нито икономически голословни. Това всъщност са заключенията на започнало през септември 2012 г. антимонополно разследване на Еврокомисията срещу руската държавна компания „Газпром“. То имаше за цел да установи дали руският газов монополист ограничава потока на газ за държави - членки на ЕС, дали възпрепятства дейността на конкуренти, и дали налага нелоялни цени. Отговорите и на трите въпроса очаквано са положителни. Очаквана е и реакцията на Кремъл. Преди три години Путин обяви разследването за "неконструктивно" и свързано с проблемите в еврозоната. След 12 дни – толкова време има за отговор „Газпром“, разбирай Кремъл - сигурно ще го прибави към списъка на санкциите, които му бяха наложени от евросъюза през юли 2014-та заради анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна.

А всъщност става дума за нещо много просто, но никога невиждано в Русия – за равенство пред закона. Единственото равенство, което познават и признават свободните хора в свободните общества. Когато се подчиняваме на законите като абстрактни правила, които важат независимо от тяхната приложимост към нас самите, ние не сме подчинени на волята на друг човек и затова сме свободни, а държавите, които създаваме – правови. Малко от обществата, минали през комунизма, успяха да създадат правови държави. Русия още не е. Нейният политически елит споделя Оруеловата максима „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“. В Кремъл вероятно искрено вярват, и че войната е мир, свободата е робство, а невежеството е сила.

Говоря за политика, когато темата е газ, защото газът за Русия е инструмент за провеждане на политика. Ако „Газпром“ бъде осъден да плати милиарди евро глоби, това ще е политическо поражение за Путин. И да, втора, много по-болезнена форма на санкции. В Москва и Брюксел знаят това, макар в първите им реакции да няма политически елемент. "Всички дружества, които оперират на европейския пазар, без значение дали са европейски или не, трябва да спазват правилата на ЕС. Опасявам се, че "Газпром" нарушава антитръстовите правила на съюза, като злоупотребява със своето господстващо положение на пазарите на газ в ЕС", коментира комисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер. От „Газпром“ отхвърлиха обвиненията, тъй като „се придържали строго към спазването на всички норми на международното право и на законодателството на страните, в които групата осъществява своята дейност".

Това обаче е нагла лъжа. България я изпита на гърба си, когато заради „Южен поток“ Москва директно ни написа удобен за „Газпром“ закон, изключил част от територията на ЕС от европейското законодателство. Слава богу, до строеж на „Южен поток“ не се стигна поради все по-пресъхващия Петрорублев поток. Но и справедливостта не възтържествува. Няма справедливост там, където няма равенство пред закона.

Именно това единствено възможно равенство трябваше да гарантира прословутия Трети енергиен пакет на ЕС. Пакетът всъщност е регламент, чиято цел е да се направи енергийният пазар напълно ефективен и да се създаде единен европейски пазар за газ и електроенергия. Така цените ще се задържат на възможно най-ниските равнища, и ще се увеличи качеството на услугите и сигурността на доставките.

Естествено, „Газпром“ няма интерес от прилагането на общоевропейското енергийно законодателство. Четири години след влизането му в сила намираше начин да го заобикаля или игнорира. Търпението на Брюксел към нарушаването на закона от страна на Москва обаче се изчерпа. Много се надявам, че се изчерпа и българското търпение, което трае не 4, а 24 години. Всъщност много повече – у нас кражбите и опитът българската енергетика да бъде доведена умишлено до фалит, а активите на предприятията да бъдат прехвърлени към "стратегически приятели на България" в Русия, никога не са преставали.

Няма и да престанат, докато законите в България се променят, за да се оправдаят вече усвоени средства (защото в противен случай трябва да се връщат); голословно да се пренесе някой текст от общностното право (за да няма глоби от Европейския съюз); или за да се изпълни поето под масата обещание (иначе може да стане лошо). Докато това е така, на 9 май ще празнуваме День Победы, вместо United Europe's Day.

Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.04 2015 в 11:29

До БирникЪ;Ти пък си поредния руски пeдераст обилно закусващ с лайната на руското посолство.Вие руските въшливи гниди изпадате в дива истерия когато необоримите факти заблъскат по простите ви кратуни и затова врещите пискливо всеки път в безсилната си злоба

27.04 2015 в 09:56

Поредният неолибераст и безродник от така наречения "Институт" за радикален капитализъм "Атлас". Евроатлантическо мекере, продал се за зелена шума. По-лош от най-лошия рубладжия.

27.04 2015 в 08:13

В България най-често закона се гази от Цацаратурата, срещу която г-н Хаджигенов се бори като Лъв.
Г-н Хаджигенов, отдавна искам да Ви поздравя за Вашата позиция. Тя напълно съвпада с моята. Поздравления. Комплименти. Бъдете жив и здрав!!!

27.04 2015 в 08:04

В България най-често закона се гази от Цацаратурата.
Г-н Хаджигенов, много Ви благодаря за крайно удачния термин.
За мене Вие сте истински борец за граждански права и демокрация в България. Вие сте истински пиластър, вие сте истински майлстоун за клетата българска не-случила се демокрация.
Отдавна искам да се запозная с Вас и вярвам че някога това ще се случи, дай боже?!?! Искам да имам приятел като Вас!
Влизам й във вашия сайт,. Мога само да Ви поздравя за това ,което пишете и коментирате. Комплименти!
Бъдете жив и здрав До нови срещи!!!

25.04 2015 в 21:00

Госпожа/господин "Охобохо" (3) - какво е общото между текста на статията и историята на човека? Вие за логически непоследователни аргументи тип "ad hominem" и начина по който подвеждат чували ли сте?

25.04 2015 в 20:52

Доста е забавно да четат пропагандни материали в стил лекции от лекторите на дружество "Г. Кирков от времето на късния соц.
Калин Манолов работи в тимаджийската тв он еър. Сладка работа - вземаш тимаджийска заплата, а си голям демократ и разбирач на Русия. Но разбира се никога не коментираш ТИМ.
Постинтът отдолу е на Илиян Василев - същият бе посланик в Москва, а сега яко храчи Москва. Този е доносника с псевдоним САШО-11. Комисията по досиетата го оповести.
САЩ стигнаха дотам, че доносници като Василев сега са им най-големите защитници в България. Но доносник срама няма.

25.04 2015 в 20:52

Всички го газят в Булгаристан???

25.04 2015 в 19:28

168 часа: Европейската комисия защити Централна и Източна Европа от Газпром



Мнозина наблюдатели имаха значителни очаквания за възможностите на Русия да предлага стимули и сключва сепаративни сделки с отделни страни в ЕС и особено в Централна и Източна Европа, там където зависимостта от газовите потоци и енергийните доставки е най-голяма.

Посещението на шефа на Газпром Алексей Милер в Гърция, от което нямаше никакви новини, ярко демонстрира задъдената улица в която попадна руската външна политика през последните месеци. Тя няма активен и полезен ход, особено след като ентусиазмът на Турция към проекта Турски поток рязко се понижи. За разлика от нас, съседите ни спазиха древното правило – ако някой обещава милиони утре, но не дава грош днес не му вярвай – и поискаха незабавни отстъпки в цената, по която купуват природен газ от Газпром. Газпром отказа, защото паричните постъпления се сриват – само за февруари и март – традиционно силни месеци за продажби и приходи – понижението е с 42 процента на годишна база. Ентусиазмът на Ердоган се спихна и Москва загуби самоуверения си тон, че е в състояние сама да прави политика на турска територия и в последващите „територии“ – гръцки, македонски, сръбски, унгарски и други потоци.

В Атина Милер не можеше да постигне нищо конкретно и обвързващо, освен да направи работна група за проучване на въпроса и да потвърди „решимостта“си да потвърди „решимостта“ в бъдеще. Дежа вю – милиарди приходи за бюджета, десетки хиляди работни места. Да Ви звучи познато? В същност цялата драматургия около „потоците“ след архивирането на проекта Южен поток разкри неприкритата същност на руската енергийна дипломация, липсата на скрупули по отношение на балансираност и лоялност към съюзници, партньори и клиенти.

В началото се опитаха да партнират, след това да пречупят Украйна. След като не успяха решиха с Южен поток да заобиколят бившите си партньори като предложиха заедно да ги заобикаляме. Сега се опитват да заобиколят България с нови поредни партньори, обещавайки рога на изобилие и бъдеща „манна небесна“ същата тактика, същите маниери.

Ако някой у нас някога е хранил илюзии доколко достоверни са обещаните „мед и масло“ след съгласието си да партнираме с Газпром -– да погледнат какво сега се обещава на Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария. Журналист сполучливо нарече будапещенска група „приятелите на Газпром“, но се оказа, че освен Турция, която скръцна със зъби, вече и в Гърция не хранят илюзии относно възможностите на Газпром да плаща сметките по енергийната си геополитика. Без да престават да търсят възможност за максимална печалба.

Може би сте забелязали снишаването на агресивния тон у Путин през последната седмица. Като, че ли 10-дневното му отсъствие е изиграло отрезвяваща роля. Заговори за суверенитета на Украйна, за САЩ като партньори. Щом и най-верният приятел Лукашенко отказа да присъства на военния парад на 9 май, значи е пресечена червената линия – отвъд която не може да „купува“ или „ финансира“ политическите си партньорства. В Европа на практика няма нито един лидер на стара Европа, който да може да замени Берлускони, Шрьодер, като личен приятел на Путин. Гърция и Кипър са много повече пасив, отколкото актив в съвременните геополитически уравнения на Русия със Запада. Няколкото източноевропейски лидери, които флиртуват с Кремъл в отчаяната надежда да получат сравними със Запада цени на природния газ или финансиране за енергиен проект трудно могат да обърнат залозите в играта срещу санкциите на ЕС. Но като, че ли най-големият удар за Путин дойде от Пекин, който отказа да играе поддържата роля в конфронтацията му със Запада и да финансира авансово "Силата на Сибир".

Президентът Путин не може да обещае реално нищо нито на Ципрас, нито на който и да е друг „симпатизиращ“ му европейски политик защото финансовите му възможности са силно девалвирани, а чакащите сметки набъбват отвъд всякакви прогнози както навън, така и у дома.

Да оставим настрана излезналото от контрол нарастване на сметката по „Крим наш“, финансирането на сепаратистите в Източна Украйна, по новите де факто анексии на Абхазия и Южна Осетия или издръжката на Приднестровието. По-страшното за него е, че вътрешните му сметки са непосилни за покриване. Не само поради ефектът на санкциите и намаляващите приходи от износа на енергосуровини, но и поради провалите в модернизацията и преструктурирането на икономиката.

Кое по първо да финансира?

Сметката на Чечня – която изцяло зависи от субсидиите на Москва и вече открито заплашва да излезне извън контрол на централните власти – извън личната преданост на Кадиров на Путин.

Или сметката по покриване на ескалиращите военни разходи, или скритите до този момент дефицити в регионалните бюджети. Това което става в Москва с лекарите е върха на айсберга – но в столицата пари все още има. Дори мои приятели твърдят, поради изтеглянето на чужденците и съкращаването на гостите животът в руската столица е станал по-поносим.

Става дума за другата Русия, отвъд МКАД, тази в отделечените региони в която благодарение на местните феодали и ужасяващата корупция се трупат свръхдефицити, които заплашват социалния мир и доходите на населението. Историята с Източния Космодрум, северно от Благовещенск, стана нарицателна за злоупотреби и кражби на публични средства.

Или пък банковата система, която за целия период след кризата от 1998 година така и не успя да се консолидира и оздрави, защото никой няма нужда от ефективни банки, а само от такива които обслужват модела Путин в политиката и икономиката.

От всички сектори в индустрията конкурентноспособност има само военна индустрия, но дори нейната база е силно ерозирана и зависима от вноса и достъпа до нови технологии, иновации и оборудване.

Путин изглежда разбра върху какво буре с динамит стои, разгледа опциите си и .... потъна в размисъл за десет дни.

Защото нищо от това, което му предстои не може да го радва.

http://idvassilev.blogspot.com/2015/04/168.html