Не политиците, а мечтателите водят света. Плевнелиев за срещите си с най-важните хора на планетата

Последна промяна на 24 януари 2018 в 11:50 6940 6

Трябва ли да напусна България, за да успея? Мога ли тук да получа качествено образование, или ако се запиша в български университет, ще пропилея времето и шансовете си? Какво да уча, кои са индустриите на бъдещето? Своите отговори на тези въпроси даде президентът Росен Плевнелиев (2012– 2017 г.) пред студенти от Американския университет, които снощи се събраха в литературен клуб "Перото", за да чуят настоящия специален посланик на висшето училище и държавен глава до 22 януари 2017 г. Ето какво им каза той:

Бях предприемач, бях министър, бях президент, бях бизнесмен, но най-смислената част от живота ми предстои. Тя не е свързана с борба за международна позиция, за стола на депутат, на министър или министър-председател, а с това да споделя с моите любими сънародници - с младите хора на България, научените уроци. Живях в чужбина, успях в чужбина, но най-вече успях в България.

Ние (бел. ред. с Американския университет) няма да можем да решим вашите проблеми, няма да ви наложим каквото и да било решение по който и да било проблем. Правим нещо много по-важно - споделяме, за да може вие сами да вземете своите отговорни решения. Не някой да ви каже "Станете такъв или онакъв", не да ви диктуваме оценките, а самите вие да знаете кое е добро и кое е лошо за вас, за обществото, за родината и за света като цяло.

Образование - тук или в чужбина?

Аз съм от Благоевград. Най-хубавото, което се случи на Благоевград беше Американският университет. Градът стана прекрасен за живеене, отворен към младите хора, към света заради тази невероятна образователна институция. Фабриките затвориха, но остана Американският университет, който отваря глобален хоризонт и мотивира хората в Благоевград да знаят, че и в този прекрасен български град се случва нещо на световно ниво и да се гордеят с него.

Аз съм специален пратеник на Американския университет – нещо, което върша с огромна гордост и мотивация. Получавам шанс от водещата образователна институция в България и региона да допринеса с нещичко за успеха на младите. Имаме около 7 000 завършили АмУ. Всеки един от тях е успешен, всеки един от тях живее достоен живот, всеки един от тях е щастлив от постигнатото и амбициозен да постигне и повече.

Същевременно, когато бях министър, ми направи впечатление, че хиляди млади хора идваха в министерството и търсеха работа. Голяма част от тях бяха завършили университети в чужбина. Докато бях президент, този тренд се увеличи. Звъняха, пращаха биографии от Англия, от Германия, от която и да е точка и питаха има ли възможност да работят в президентството или в друга институция.

Дадох си сметка, че се случва нещо историческо, нещо много важно и аз искам да допринеса. Все повече и повече млади хора си задават въпросите: „Кое е правилното образование? Къде мога да го получа? Кои са индустриите на бъдещето? Кои са професиите на бъдещето? Как мога да успея? А мога ли да успея в България? А мога ли през България да успея в света? Мога ли в България да получа образование, което да ми помогне да видя хоризонт, да получа възможност за развитие?“.

Кой ли не напусна страната? Отидоха в хиляди средностатистически и не толкова значими западни университети. И какво от това? Отиваме в някой случаен университет, мием чинии, разхождаме пици, ставаме таксиметрови шофьори. Живеем шест, седем и повече години от живота си някъде в чужбина и накрая равносметката е: „Може би ако се върна в България, ще успея повече“.

А вече виждаме – много млади хора успяват в родината.

Този процес, скъпи млади приятели, е изключително важен за мен. Най-голямата драма на всички българи е, че младите напускат. Най-голямата криза в България е демографската. Много хора си дават сметка за това. Да, де, но какви са решенията? Да задължим жените да раждат повече? Да си внесем българи от Украйна или Молдова?

Много голяма част от правилното решение е всъщност в адекватното образование. Ако младите могат да получат перспектива за развитие в собствената си държава, ако успеем и да привлечем и работодатели, и индустрии на бъдещето, и добре платени работни места, за да може да я видят тази перспектива, в крайна сметка те ще преосмислят решението си.

Защото истината е, че да, аз бях 8 години в Германия – може би една от най-подредените държави на планетата, имах всичко – имах фирма, имах работници, имах кола, имах къща, имах перспектива, плащах си данъците. Успях не къде да е, а в Германия и можех да стоя спокойно там до края на живота си. Но не беше това моето място. И сърцето ми казваше, че не е това моето място. Когато се върнах в България ми откраднаха колата – първата вечер. Не знам какво не се случи, но няколко месеца по-късно вече знаех, че съм на прав път и че решението да загърбя фирми, офиси, високи заплати, коли, апартаменти беше правилно, защото това бях аз. Бях щастлив, виждах перспектива, виждах, че мога да постигна нещо много повече от това да живея удобно и просто да правя пари.

И Господ ме възнагради, защото днес мога да кажа: да, живял съм в Германия, живял съм в Щатите, успял съм в Германия, работил съм за американски компании, работил съм за немски компании, създавал съм от нулата български компании, но истината е, че най-щастлив, най-успешен аз бях в родината си. Тук намерих личното си щастие, тук спечелих всъщност и парите си в по-голяма степен, тук постигнах нещо в живота си, така че да мога да застана пред моите сънародници и да кажа: „Аз бях вашият президент“ и да бъда горд.

Днес, една година след края на мандата, ходя свободно – няма вече НСО зад мен и около мен, нямам и нужда от това, защото гледам хората в очите, а и те ме гледат. Обикалям България, безкрайно съм щастлив, че с Американския университет имаме тази кауза за една по-добра България и споделям наученото, видяното. Заставам пред вас и казвам, че всъщност човек е силен, човек е щастлив тогава, когато има здрави корени. Парите са техника, те не са цел в живота. По същия начин и биографията – важен е смисълът. Аз видях смисъла именно тук, в България. Работих в смислени проекти и като министър, и като държавен глава, но най-смисленият тепърва предстои – да помогна на хиляди млади българи да направят сами своя избор.

Патриоти или националисти

Искам да ме разберете правилно – аз съм единственият политик в България - вече не съм активен политик, но съм активен гражданин - който никога, никога, никога не нарече националистите в България "патриоти".

Считам, че това е голям, дългосрочен проблем за българската демокрация и ненаучен урок от историята. Всеки от нас може да бъде патриот. Не може само националистите в една държава да изземват патриотичното, защото това е много опасно за демокрацията.

Патриоти има и вляво, и вдясно. Българите, които живеят и работят в чужбина са страхотни патриоти – те обичат България много повече от националистите.

Говоря за България не защото съм националист. Аз съм широко скроен, глобално мислещ човек – свободен, както всички българи, мога да отида във всяка точка на света.

Аз не съм националист и се гордея с това, но съм патриот и обичам България в истинския смисъл на това. Вярвам, че всеки може да допринесе за родината, в която и точка на света да се намира и че всеки от нас може и трябва да има позиция за случващото се в родината.

Нагледах се на националисти, които по-скоро размахваха руското знаме, отколкото българското. Това не знам дали е патриотично.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 010203
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1796

6

Draven Filosoff

25.01 2018 в 10:19

защо ни занимавате още с тоя?!?

15126

4

Стефан

24.01 2018 в 23:25

А, и тоя политпенсионер тръгнал да живее от "лекции":) Колко дават в американското медресе? Щото май не Го канят в Колумбийския университет, там давали повече:)
Не, кат за селски диджей на свадба след петата ракия - речта става:)

944

3

AnderXale

24.01 2018 в 19:50

Безспорно най - слабият "лидер" в цялата ни история. Тотално недоразумение. Една година след като излезе от президентската институцията, a хората все още се чувстват омерзени.

21009

2

sottozero

24.01 2018 в 15:08

„Най-хубавото, което се случи на Благоевград беше Американският университет.“

Без коментар.

2666

1

Hissarion

24.01 2018 в 13:57

Образованието във въпросния университет може и да дава подход, но взима 12000 долара на семестър. За оратора няма да коментирам.