Поколението Гези напуска Турция

Последна промяна на 22 септември 2018 в 17:43 41397 5

По време на изказването си при откриването на едно търговско изложение в Истанбул на 13 септември Мустафа Варанк, който дълги години беше главен съветник на президента Реджеп Тайип Ердоган, а след изборите на 24 юни беше назначен за министър на промишлеността и технологиите, заяви: „За съжаление при процеса на изтичането на мозъци ние губим нашите човешки ресурси, подготвяни с години.“ Това беше признание, каквото не сме свикнали да чуваме от управляващите в Турция.

Думите на министър Варанк се подкрепят и от новите данни, които показват, че Турция бързо губи образованото си младо поколение в резултат на един драматичен процес на изтичане на мозъци, което е единственият стратегически капитал на страната за превръщането й в конкурентоспособна и просперираща държава. Според данните на Турския статистически институт от 6 септември в сравнение с предходната година през 2017 г. броят на напусналите Турция „по икономически, политически, социални и културни причини“ е нараснал с 42,5 на сто, достигайки 253 хиляди 640 души. 42,2 на сто от емигриралите са на възраст между 25 – 34 години, а 57 на сто сред тях са от големите градове като Истанбул, Анкара, Анталя, Бурса и Измир. Казано накратко, половината от емигриращите от Турция лица са млади хора от градовете.

Факторът, който играе роля за повишаването на изтичането на мозъци от Турция с 42,5 процента за една година е политическото пречупване, което се случи през 2016-а и 2017 г. Силните ограничения след неуспешният опит за преврат на 15 юли 2016 г. и обявеното извънредно положение на 20 юли бяха последвани от референдума (16 април 2017) за поправки в Конституцията, с който беше затвърден авторитарният режим. В резултат на спечелените от управлението на Ердоган избори за президент и парламент на 24 юни 2018 г., преходът към авторитарен президентски режим беше завършен и е редно да се очаква икономическата криза, която настъпи след това да засили миграцията от страната.

Данните, които центърът за проучване на общественото мнение „Истанбулски икономически изследователски център“ предостави на „Ал-Монитор“ подкрепят тази прогноза. През август 2018 г. е проведено проучване в цяла Турция сред общо 2500 души. Млади хора на възраст между 24 – 35 години били попитани „в какво биха инвестирали, ако разполагат с 5 милиона турски лири (780 хиляди долара)?“, на което 10 на сто отговорили, че биха инвестирали в чужбина, а 8 на сто заявили, че биха си купили жилище в чужбина. Генералният директор на центъра Джан Селчуки прогнозира, че „отежняването на икономическите условия ще доведе до поскъпване на живота и ще се отрази на трудовия пазар, което ще засили желанието на младите бели якички да емигрират от страната“.

Представителите на младото поколение, което се политизира по време на „Съпротивата в Гези“ през 2013 г., заема значителен дял от напускащите страната. През 2013 г., струпването на машинна техника в парка „Гези“ в центъра на Истанбул, с намерението за изграждане на търговски център, наподобяващ османска казарма, която се е намирала на същото място до 1940 г., накара хората да излязат по улиците в цяла Турция, което продължи със седмици и остана в историята като „Съпротивата в Гези“. Младите професионалисти с добро образование, които в първите дни на протестните демонстрации спонтанно излязоха на улицата, по-късно бяха наречени „Поколението Гези“.

Един от основните създатели на гражданската инициатива „Глас и отвъд гласуването“, вдъхновена от протестите в „Гези“ и целяща да гарантира честността на изборите в Турция Серджан Челеби, направи следното обобщение за Ал-Монитор: „Лицата, които излязоха по улиците с различни мотиви по време на събитията в „Гези“ вече отиват навън, защото по никакъв начин не могат демократично да изразят своето недоволство. Тогава те излизаха на улицата, но тя вече не е алтернатива, сега улицата, така да се каже, е чужбина. Това е едно поколение, което може да подготви страната за бъдещето, то умее да борави със съвременните технологии и има знание, това поколение е продуктивно и може да добави стойност към обществото. Но те вече нямат надежда в управляващите и в опозицията. Хората, които взимат решенията в тази страна имат една мечта и тя е тоталитарна, затворена в себе си държава, те искат да е малко, но да е тяхно, а това не се покрива с мечтите на „Поколението Гези“.

Дж.К. е на 34 години, роден е в Истанбул, женен, учил е международни отношения в престижен истанбулски университет и има завършена магистратура. „По време на протестите в „Гези“ от втория ден до последната намеса на полицията, почти всяка вечер бях на площада.“, заявява той. Изминали са шестнайсет месеца, откакто е напуснал Турция, сега предоставя консултантски услуги в сферата на образованието в Полша.

Дж.К. разказа личната си история за Ал-Монитор: „Работех в неправителствения сектор. Неправителствените организации, с които работех бяха затворени, после започнах работа в един университет като координатор на международни проекти. В рамките на една година от мен най-много се искаше да превеждам статиите на преподавателите на английски език. Освен това, постоянно бях разпитван за религиозните ми убеждения, петкратната молитва, която изпълнявах, ми създаваше трудности. Забелязах, че в нито една сфера на живота не постъпвам като себе си и осъзнах, че колкото и усилено да се трудя, никога няма да постигна добър статус на живота с работата си. От друга страна, близките ми приятели един по един започнаха да напускат страната.“
Генералният директор на „Истанбуски икономически център за исзледвания“ Селчуки отбелязва, че „особено семействата с деца правят планове за излизане от страната на всяка цена, защото не вярват, че в Турция може да им осигурят добър стандарт на живот“.

Бившата журналистка и настояща преводачка 33-годишната Селяй Саръ, която се е политизирала по време на събитията в „Гези“, е напуснала родният й Истанбул през февруари 2018 г. и се е установила в Мадрид, също подкрепя тезата на Селчуки с думите: „Турция вече не е подходяща за възпитаване и отглеждане на деца. Ако имам дете, бих искала то да порасне в страна от ЕС. Този въпрос повлия на решението ми.“

Бахадър, който е изиграл активна роля при създаването на „Глас и отвъд гласуването“ е на 26 години, завършил университета „Богазичи“, специалност Системи за управление и комуникация. От април 2018 г. живее в Берлин и е директор на фирма за управление на активи. Пред Ал-Монитор той заяви: „Вътре постоянно цари липса на правов ред, налице е неудовлетвореност. Не мога да се радвам на живота, когато имам дете ще го нотоваря с царящия безпорядък и ще отгледам нещастно дете. Бих ли искал да отгледам дете в Турция? Няма постоянство, налице е икономическа несигурност. Развиването на технологични продукти при условия на забрани и цензура е невъзможно. Творческата енергия на хората беше ограничена.“

Наред с напускащите Турция онези, които са отишли да учат в чужбина, а сега се отказват да се върнат обратно, формират невидимия облик на изтичането на мозъци от страната. Един от тях е Илкер Хепкенар, докторант в Ню Йоркския университет. Той е отишъл в Америка през 2010 г., за да следва в университет. Отказал се е да се върне обратно. „В края на 2016 г. реших да не се връщам в Турция. При взимането на това решение потъпкването на протестите в парка „Гези“ изигра важна роля, дори онези, за които гласувам биват хвърлени в затвора. Аз се занимавам с научна дейност и не искам да се сблъсквам с проблеми заради публикациите ми. Разбрах, че ако се върна в Турция, където свободата на словото е силно ограничена няма да имам живота, който искам и затова се отказах да се върна.“, изтъква Бахадър.

И хората, които се готвят да напуснат Турция… 26-годишната Едже Алтунмарал е напуснала работата си в чуждестранна финансова компания в Истанбул и основала фирма за текстил през 2016 г., но сега е на път да изнесе дейността си в Лондон, където следва финансово дело. „Когато на 31 май 2013-а се върнах от Лондон в Истанбул беше първият ден от протестите в „Гези“ и останах с усещането, че тук нещо започва да се променя. Но днес не вярвам, че Турция може да ме обогати. Не мисля, че хората, с които се срещам може да ме тласнат от една точка към друга. Заминавам, за да бъда себе си и за да разширя бизнеса си.“, разказва Едже Алтунмарал.

Разказите на тези млади хора пред Ал-Монитор обобщават положението в Турция, в която в резултат на политическия и идеологически избор на страната предаността, вместо достойната заслуга стана норма при кариерното издигане, посредствеността надделява над творческата изобретателност и търсенето на качество, свободата на словото е силно ограничена, обществото става от затворен тип и обеднява във всяко едно отношение.

Б. ред. - Статията на Кадри Гюрсел от al-monitor.com публикуваме в превод на www.obzornews.bg - специализирано онлайн издание, което следи политическите процеси в Турция и региона на Близкия Изток.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5216

5

поп Дръвчо

23.09 2018 в 22:45

Като сложи един кльон по границата и почне да тепа излизащите, а изходната виза да се подпечатва в Дианет, ще спрат да го напускат. Тука си имаме още живи специалисти по тия неща, можем да му услужим.

20-30г все ще има какво да се яде, после не. Ама то е важно да има за милицията и при правилно планиране ще изкара поне още толкоз.

900

4

Старши

23.09 2018 в 21:56

Изтичали им мозъците,голям праз.У нас мозъци не останаха ,щом боко е най големият мозък.Пък и безмозъчни като нас лесно се управляват.
Важното е че бойко е пич,а за жените мъжкар.

1000

3

Диди

23.09 2018 в 09:56

Това е правило за авторитарните системи на управление. Всеки диктатор цели първо да изгони интелигенцията си, за да може безпрепятствено да налага волята си. Останалата маса е лесно управляема. Хвърляш парче хляб с две-три прости приказки и няколко обещания за светло бъдаще и всичко е наред. Граби, кради, лентяйствай, опоскай държавата, докато има какво и се приготви за всеки случай с убежище в някой райски кът на земята. Но малцина стигат до райския кът. Повечето увисват на въжето или по друг начин, според късмета си.

5193

2

SC

22.09 2018 в 20:50

Нищо, бе, нали Аллах е личен приятел на Ердоган? Ще сътвори някакво чудо и ще оправи нещата.

665

1

безпартийна

22.09 2018 в 20:23

"предаността, вместо достойната заслуга стана норма при кариерното издигане, посредствеността надделява над творческата изобретателност и търсенето на качество, свободата на словото е силно ограничена, обществото става от затворен тип и обеднява във всяко едно отношение.". Това за Турция ли се отнася, или за България. Разлика няма. Изтичането на мозъци е факт и тук. От години.