Бъдещето на Ердоган

Последна промяна на 25 юли 2016 в 20:19 17704 5

Какво, за бога, става в Турция?

Милиони турци ликуват, че опитът за държавен преврат не успя. Експерти обаче предупреждават, че е рано за радост, защото арестът на хиляди предполагаеми противници на режима могат да се превърнат в репресии на „радикален и авторитарен” режим. Нажежена е атмосферата в отношенията между поддържащите Ердоган религиозни консерватори и атеистите, които се опасяват, че Турция престава да спазва наследените от Ататюрк светски принципи и закони.

/Пред/последните данни сочат за отстранени от работа 60 хиляди „заговорници”. За военните, полицията и разузнаването е ясно по презумпция, че няма да има компромис, но отстраняването от работа на всички военни съдии и прокурори не е мотивирано, а 15 хиляди уволнени от системата на образованието са доказателство, че се преследват хора за различни политически идеи от тези на управляващите. При това е ясно, че чистките тепърва започват, защото Турция вече преустанови действието на Европейската конвенция по правата на човека.

Турската писателка Елиф Шафак предвижда "усилване на национализма, религиозността, нетолерантността, параноята и, разбира се, на мъжествеността".

За събитията в Турция все повече се очертава версията, че Ердоган е знаел предварително за подготвения преврат и се е подготвял за него, но метежниците усетили предателството и избързали с началото. Първо, още на следващия ден по предварително подготвени големи списъци започва уволнението на хиляди неблагонадеждни – включително 1500 от министерството на финансите, двама члена на Конституционния съд и 200 члена на Висшия съд. Ако метежът беше проспан от МIТ (Национална разузнавателна организация), щяха да хвърчат глави, но това не се случи.

За избързването на метежниците пък свидетелства фактът, че началото на пуча не завари Ердоган в Анкара – неговият Gulfstream IV под фалшив граждански номер излита през нощта около полунощ от курорта Даламан (100 км западно от Анталия) към Истанбул, дори попада в прицелите на изтребители F-16 на метежниците и каца малко след като летище „Ататюрк” е превзето от правителствени войски.

Европа гледаше със завързани очи какво става в Турция

Самодоволните бюрократи от ЕС се опиваха от голямата си власт и се самозалъгваха, че държат в ръце положението с Ердокан. Всъщност те живееха от ден за ден.

Невъзможно е например западноевропейските посланици да не са отбелязвали многократно в докладите си, че култът към Ататюрк - някогашния стожер на турската държавна идеология – формално е запазен, но започва да избледнява на фона на афиширания ретро-османизъм от някогашната империя. Именно Османската империя стана извор за вдъхновение на проислямското правителство на сегашна Турция.

Мраморният саркофаг на Ататюрк продължава да е в огромния си мавзолей в Анкара и гвардейци при смяната си още са атракция за туристите. Образът му по традиция стои върху банкнотите. Турският закон продължава да криминализира обиди по адрес на Ататюрк, но отдавна няма подведени хора под отговорност. Портретите на Ататюрк (Баща на турците) в канцеларии на държавни чиновници понамаляват.

Вече се насажда, че подобно отдаване на демонстративна почит изглежда архаично за намиращата се в период на трансформация Турция. Причините обаче са други. Властите целенасочено поеха курс да запазят Ататюрк като национална икона, но постепенно прокарват тенденцията, че неговите идеи вече не са така актуални и за изразяването на традиционната почит към него са нужни други форми.

Например на 19 май 2012 г., годишнина от началото на борбата против османизма начело с Ататюрк, за първи път честването беше отбелязано само с граждански мероприятия. В Истанбул в церемонията пред паметника на Ататюрк бе пропусната традиционната минута мълчание в негова чест, а духов оркестър изсвири националния химн.

Западът снизходително отмина заиграването на Ердоган с терористите от ИД – търговията с нефт, снабдяването с оръжие, лагерите за обучение.

И нещо дребно, но важно: принудителната смяна на проевропейски настроения премиер Ахмет Давутоглу с Бинали Йълдъръм остана без внимание.

Русия е големият печеливш

Москва спечели от пуча и в политически, и във военен план. Американският професор и специалист по Русия Стивън Коен е категоричен, че антируският фронт вече се е пропукал.

Според Коен, до неотдавна в отношенията с Русия Ердоган беше на страната на НАТО – не само, че страната му е член на Алианса, но и защото отношенията между Анкара и Москва сериозно се влошиха след свалянето на руския бомбардировач на 24 ноември 2015 г. над сирийска територия.

Сега обаче турският президент „напуска” антируската коалиция и отива на сближение с Русия, скоро Ердоган ще пристигне на крака при Путин. Според Коен, това означава, че Ердоган вече няма да се противопоставя на руско-американското сътрудничество в Сирия, а това е лоша новина за ИД. В обозримо бъдеще Черно море пък няма да стане „натовско езеро”, по-скоро руският и турският флот ще плават съвместно..

Нещата не са добре и в чисто военен план. Сменени са хиляди командири, говори се за над 100 генерали. Ердоган е на ръба на параноята, която може да го обсеби напълно. Сега се издирват скрити почитатели на живеещия в САЩ проповедник Гюлен. „Ловът на вещици” скоро няма да спре.

Военното строителство обаче е твърде деликатна материя, то не търпи сериозни сътресения. Последствията ще са равностойни на загубена локална война и ще минат години преди армията да бъде отново сглобена и боеспособна като преди.

banner 2 300x250

Очертава се ситуацията в Съветската армия след масовите репресии през 1937-1939 г., когато на мястото на избитите хиляди командири и военачалници са издигнати млади, неподготвени и неопитни офицери от средния ешелон. Вермахтът обаче решително превъзхожда Червената армия на батальонно равнище чак до края на войната и точно това го прави извънредно силен противник.

Нощта на преврата противопостави турските войници едни на други. Над Истанбул през нощта дори е воден маневрен въздушен бой между екипажи с F-16. Командирите са разколебани по отношение на лоялността на войниците си. Като цяло е нарушен корпоративният дух в армията. Същевременно Ердоган търси военно разрешение на проблемите с кюрдите, а може да му се наложи да навлезе в Сирия срещу „Ислямска държава”.

Какво ли крои съдбата на Ердоган?

Реджеп Таип Ердоган е роден на 26 февруари 1954 г. Израства в религиозно мюсюлманско семейство. През 1973 г. завършва религиозното училище „Имам Хатип“. Той обаче се сеща доста по-късно, че е религиозен турчин, когато го обсебват големите амбиции. На 21 юли Ердоган лично извършил езан (призив за молитва) в Националната джамия, разположена на територията на президентския комплекс в Анкара, съобщи телевизия Habertürk.

Ердоган вече не крие своите империалистически планове. Той преживява силното чувство на унижение, което изпитвали турските султани, отправили се да завоюват Европа след превземането на Константинопол в 1453 г., но били спрени край Лепанто (1571) и Виена (1683). И сега жадува за реванш.

Сега Ердоган очевидно иска да си опита щастието Турция за трети път да влезе в Европа чрез масовия приток на мигранти. Кризата (упадъкът) на европейската цивилизация не е тайна за него и той разчита, че ислямът ще заеме доминиращо положение в Европа. Така турците биха се разпространили не само из цяла Европа, но и в големи части от арабския свят.

Правят се различни аналогии за бъдещето на Ердоган с възхода на различни държавни ръководители, но те са погрешни в своя генезис. Може би сред най-близките са съдбите на Сталин и Хитлер. И двамата идват на власт по не насилствен път, без революции и преврати – Сталин прави кариера като партиен апаратчик, а Хитлер излиза на гребена на съдбата благодарение на своята харизматичност и ораторски способности. Ердоган е компромисен вариант между тях.

И двамата лидери са обсебени от идеята да направят държавите си велики, не се спират пред никакви жестоки методи, преживели са атентати, те са изявени параноици, признават единствено военната сила, изграждат всесилни тайни служби.

Най-голямата разлика е как двамата диктатори са приключили живота си. Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г., според неговото завещание е залят с бензин и изгорен. Няма гроб.

Сталин умира в официалната си резиденция. На 1 март 1953 г. намерен да лежи на пода на трапезарията с парализа на дясната страна на тялото. На 5 март в 21 часа и 50 минути Сталин умира на 74 г.

Балсамираното тяло на Сталин е поставено в мавзолея на Ленин на Червения площад. XXII конгрес на партията обаче решава, че неговите сериозни нарушения правят невъзможно оставянето на ковчега му в мавзолея. В нощта на 31 октомври срещу 1 ноември 1961 г. тялото на Сталин е извадено от мавзолея и погребано в гробница, близо до стената на Кремъл.

Ако направените дотук прогнози за развиваща се параноя у Ердоган се окажат правилни, той също като Хитлер и Сталин ще ликвидира опозицията и изкорени всякакво свободомислие, ще установи авторитарна или тоталитарна държава, тайните служби ще станат всемогъщи, ще затъне в конфликти със съседни държави, а идеологията му ще бъде на основата на ислямизиран пантюркизъм. Тогава Ердоган ще го чака краят на двамата велики диктатори. Твърде много ще са хората и то не само не само кюрди, които ще искат да го видят на късчета. Дори обаче да го погребат с почести в мавзолея на Ататюрк, той едва ли ще се задържи там по дълго от 18-те години на Сталин. Народната любов е твърде капризна и нетрайна.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1696

5

Санд

25.07 2016 в 22:43

Има малка реазлика с Хитлер и Сталин. Последните не са имали дворци за 600 000 000 € и атомни бомби. Така че предполагам в сравнвнията да добавим и Путин.
Налага се от само себе си да приемем, че Ердоган-Путин са Хитлер –Сталин на 21 век.

10668

3

Руслан

25.07 2016 в 22:16

Едно е сигурно, държавата е разделена.

18389

1

Izalina

25.07 2016 в 20:46

Твърде смел материал, предвид че множество хипотези са изложени като неоспорими факти.

Ердоган ще оцелее. Дори и да не е според собствените му планове и амбиции. Все още държи твърде много козове.

Да видим.