България се стопи със 118 893 души, вече сме под 7.3 млн.

Последна промяна на 17 април 2014 в 12:30 14529 15

Снимка Leroy Skalstad/sxc.hu

Населението на България продължава да се топи. За по-малко от три години броят на българите е намалял със 118 893 души. Към 31 декември 2013 г. населението ни вече е 7 245 677 души, сочат официалните данни на Националния статистически институт, обявени днес. Страната ни продължава да е с най-голям отрицателен естествен прираст в ЕС.

В същото време, при преброяването на населението през февруари 2011 година броят му е бил 7 364 570 души.

За година - 31 декември 2013 спрямо 31 декември 2012 г. населението ни е намаляло с 38 875 души, или с 0.5%.

Демографската картина показва, че населението застарява, че раждаемостта намалява, а нивото на общата смъртност намалява, но все пак остава високо. Положителна тенденция е намаляващата детска смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота.

По население България се нарежда на 16-о място в Европейския съюз след Австрия (8.452 млн. души) и преди Дания (5.603 млн. души). Българите сме 1.4% от европейците в Съюза.

Мъжете са 3 524 945 (48.6%), а жените - 3 720 732 (51.4%). На 1000 мъже се падат 1056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

65

Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2013 г. във възрастовата група на и над 65 години са били 1 417 667 от българите, или 19.6% от населението на страната. В сравнение с 2012 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 2.7 процентни пункта.

Жените над 65 г. са 22.7%, а мъжете - 16.3%. Причините са по-високата смъртност и по-ниската продължителност на живота прид мъжете.

Най-много българи над 65 г. има в областите Видин (27.2%), Габрово (25.8%) и Ловеч (25.0%). В 15 области този дял е над 20% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 16.3%, Благоевград - 17.0%, Варна и Бургас - съответно 17.2 и 17.3%.

Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2013 г. в 28-те членки относителният дял на населението на 65 и повече години е 18.2%, или с 0.3% повече от 2012 г.

Най-висок е този дял в Италия (21.2%), Германия (20.7%), Гърция (20.1%) и Португалия (19.4%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 12.2%.

Деца

Към 31 декември 2013 г. децата до 15 години в България са 996 144, или 13.7% от населението. Те са с 0.1% повече от 2012 г.

Най-много деца има в областите Сливен - 17.8%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. В 14 области този дял е под общия за страната. Най-малко са децата в област Габрово - 11.4%.

В ЕС децата до 15 г- са 15.6%. Най-малко са те в Италия (14.0%), България (13.7%) и Германия (13.1%), а най-много - в Ирландия (21.9%) и Франция (18.6%).

Към 31 декември 2013 г. на един човек под 15 или над 65 г. се падат по двама души в активна възраст. Докато през 2013 г. този коефициент е 50%, през 2005 и 2012 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 48.7%. 

Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 44.8%, отколкото в селата - 65.8%. Общо в 20 области на страната този показател е над 50.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (64.8%), Ловеч (62.1%) и Монтана (61.0%), а най-благоприятно - в областите София (столица) - 42.0%, и Смолян - 45.1%.

banner 2 300x250

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 г. през 2001 г. нараства на 41.2 г. през 2005 г. и достига 43.0 г. в края на 2013 година.

Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 41.9 години, а в селата - 45.9 години.

Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране.

За 2013 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2013 г. е 4 472 хил. души, или 61.7% от цялото население, като мъжете са 2 364 хил., а жените - 2 141 хиляди. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с над 33 хил. души, или с 0.7% спрямо предходната година.

Към края на 2013 г. над трудоспособна възраст са 1 718 хил. души, или 23.7%, а под трудоспособна възраст - 1 056 хил. души, или 14.6% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2013 г. това съотношение е 62. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен - 78, Търговище и Пазарджик - по 71, Разград и Благоевград - по 70. Най-нисък е този показател в област Габрово, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 46, влизащи в трудоспособна възраст.

banner 2 300x250

Териториално разпределение

Към 31.12.2013 г. в градовете живеят 5 291 675, или 73.0%, а в селата - 1 954 002, или 27.0% от населението на страната.

Към края на 2013 г. населените места в България са 5 268, от които 257 са градове и 5 011 - села.

През 2013 г. са закрити 10 населени места, като 6 от тях са присъединени към друго населено място.

Към края на годината обезлюдените села са 169. Най-голям е броят им в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали.

В 1127, или в 21.4% от населените места живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са 7 града в страната. В тях живее 34.3% от населението на страната.

В съответствие с административно-териториалното устройство страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 264 общини.

Райони

banner 2 300x250

49.4% от населението на България живее в Югозападния и Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 128 хил. (29.4%) и 1 454 хил. души (20.1%). Югоизточният и Североизточният район са следващите по брой на населението - съответно с 1 064 хил., или 14.7%, и 955 хил. души, или 13.2% от населението на страната. В Северния централен и Северозападния район живеят съответно 836 хил., или 11.5%, и 810 хил. души, или 11.2% от населението на страната.

И в шестте статистически района населението намалява спрямо 2012 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.6%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.1%.

Области

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 95 467 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 309 634 души (18.1%).

В 16 области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30.8% от населението на страната.

От 200 хил. до 300 хил. души живеят в шест области, които обхващат 20.6% от населението на страната.

6 са областите с население над 300 хил. души, а в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (34.0%).

Броят на населението се увеличава в 3 области през 2013 г. спрямо 2012 г. Те са София (столица) - с 0.6%, Бургас и Варна - по 0.1%. При всички останали области има намаление на населението, като най-голямо е то за областите Смолян и Видин - по 2.1%, и Кюстендил - с 1.9%.

Общини

В 65 общини населението е под 6000 души и в тях живее едва 3.5% от населението на страната. В същото време в 9-те общини с население над 100 хил. души живее 39.9% от населението. Най-голяма е Столична община, в която официално живеят 1 309 634 души, следват общините Варна (344 663) и Пловдив (341 041). Най-малката община в страната е Трекляно - 613 души.

Раждаемост

През 2013 г. са регистрирани 67 061 родени деца. 66 578 (99.3%) от тях са живородени. В сравнение с 2012 г. броят на живородените е намалял с 2 543 деца, или с 3.7%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2013 г. е 9.2‰, а през предходните 2012 и 2011 г. той е бил съответно 9.5 и 9.6‰. Момчетата (34 044) са с 1510 повече от момичета (32 534). На 1000 момчета се падат 956 момичета.

В градовете и селата живородените са съответно 49 526 и 17 052 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 9.3‰, а в селата - 8.7‰. През 2012 г. тези коефициенти са били съответно 9.7 и 8.8‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2012 г. е 10.4‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 15.7‰, следват Обединеното кралство (12.8‰) и Франция (12.6‰).

Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция (9.0‰) и Австрия (9.4‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в ЕС са Португалия (8.5‰) и Германия (8.4‰).

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в Сливен - 12.1‰, София (столица), Бургас и Шумен - по 10.0‰. В 11 области коефициентът на раждаемост е над общия за страната - 9.2‰. С най-ниска раждаемост през 2013 г. са Видин и Смолян - съответно 6.8 и 6.5‰.

Броят на жените във фертилна възраст към 31 декември 2013 г. е 1.601 млн., като спрямо предходната година той намалява с близо 24 хил., а спрямо 2001 г. - с 306 хил. жени.

Близо 90% от жените раждат на възраст от 15 до 34 години (839 хил.) и са намалели спрямо 2012 г. с 2.9%, а в сравнение с 2001 г. - с 23.1%.

През 2013 г. са родени 298 деца от майки под 15 години. Броят им се увеличава с 52 спрямо 2012 г. Увеличават се децата, родени от жени над 40 г. - от 1208 деца през 2012 г. на 1276 през 2013 г.

През 2013 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.48. За сравнение, през 2001 г. тоталният коефициент на плодовитост е бил 1.24 деца, а през 2012 г. - 1.50 деца. Общо за ЕС-28 през 2012 г. той е 1.58 деца.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26.3 през 2012 г. на 26.5 години през 2013 година. Увеличава се и средната възраст на жените при сключване на брак - от 27.0 през 2012 г. на 27.3 години през 2013 година. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция - раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

През 2013 г. са регистрирани 1118 случая на многоплодни раждания, като при 1100 от тях са родени по две, а при 17 - по три деца. Спрямо 2012 г. многоплодните раждания са намалели с 20.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 57.4% през 2012 година. През 2013 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 375, или 59.1% от всички живородени.

Относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок в селата (68.4%) отколкото в градовете (56.0%). Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства.

За 69.9% от извънбрачните деца има данни за бащата.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачни раждания в областите Видин (76.4%), Ловеч (74.9%) и Монтана (73.8%). Над 50% е този дял във всички области на страната, с изключение на областите Кърджали и Благоевград, където той е съответно 43.5 и 43.0%.

Повишаването на извънбрачната раждаемост е характерно за повечето страни в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония - 58.4%, и Словения - 57.6%, а най-нисък - в Гърция - 7.6%.

Смъртност

През 2013 г. са починали 104 345 души, а коефициентът на обща смъртност е 14.4‰. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 4936 случая, или с 4.5%. Въпреки това нивото на общата смъртност у нас все още е твърде високо.

Смъртността сред мъжете е 15.5‰, а при жените - 13.3‰. През 2013 г. на 1000 жени умират 1107 мъже.

Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.5‰) отколкото в градовете (12.1‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2012 г. е 9.9‰. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо (14.4‰).

С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3‰, и Кипър - 6.6‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция, Испания и Обединеното кралство коефициентът на смъртност е под 9.0‰. По-висок е този показател в Латвия - 14.3‰, Литва - 13.7‰, и Унгария - 13.0‰.

С най-висока смъртност в страната се отличават областите Видин - 21.1‰, Монтана - 20.1‰, Перник и Кюстендил - по 18.4‰. Общо девет са областите със смъртност, по-ниска от общата за страната, като най-нисък е този показател в областите Кърджали - 11.3‰, София (столица) - 11.5‰, и Благоевград - 11.7‰.

Показателят за преждевременната смъртност през 2013 г. е 22.4% и е с 0.1% по-висок от 2012 г. Починалите жени на възраст до 64 г. вкл. са 14.2% от всички починали жени, а мъжете - 29.8%.

През 2013 г. в страната са починали 489 деца на възраст до 1 г., а коефициентът на детска смъртност е 7.3‰. След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰ (най-висока стойност от 1990 г. досега), коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява. През 2001 г. той е 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, и през 2012 г. - 7.8‰. Достигнатото ниво на детска смъртност през последната година е най-ниското в демографското развитие на страната.

В регионален аспект през 2013 г. в общо 12 области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Търговище - 2.7‰, Варна - 4.2‰, и София (столица) - 4.7‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в област Ловеч (16.5‰). По-висок от общия за страната е коефициентът на детска смъртност и в областите Шумен (12.9‰), Сливен (12.8‰) и Пазарджик (11.1‰).

Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в България тя продължава да е по-висока от детската смъртност в страните от Европейския съюз. Само в Румъния тя е по-висока - 9.0‰. В повечето страни в ЕС коефициентът на детска смъртност е под 5.0‰. Най-ниски са стойностите му в Словения - 1.6‰, Финландия - 2.4‰, и Люксембург - 2.5‰.

Общо за ЕС-28 коефициентът на детска смъртност през 2012 г. е 3.8‰.

Продържителност на живота

Средната продължителност на живота общо за населението на страната, изчислена за периода 2011 - 2013 г., е 74.5 години. Спрямо предходния период тя се увеличава с 0.4 години.

При мъжете тя е 71.0 г., а при жените - 78.0 г. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.7 г. по-висока за населението в градовете (75.3 г.), отколкото за населението в селата (72.6 години).

През 2012 г. общо за ЕС-28 средната продължителност на живота е 80.3 години. При мъжете и жените тя е съответно 77.5 и 83.1 години.

Средната продължителност на живота е най-висока в Испания - 82.5, Италия - 82.4, и Франция - 82.1 години. Общо в 20 страни на ЕС средната продължителност на живота на населението е над 80 години. Най-ниска в ЕС е средната продължителност на живота на населението в Литва (74.1), Латвия (74.1) и България (74.5).

Бракове и разводи

Регистрираните юридически бракове през 2013 г. са 21 943 - със 776 повече от 2012 г. От всички регистрирани бракове 77.7% (17 047) са в градовете и 4896 - в селата. Коефициентът на брачност е 3.0‰. През 2012 г. е бил 2.9‰, а през 2001 г. - 4.0‰.

През 2013 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30.3 и 27.3 г. Спрямо 2012 тя се увеличава с 0.1 години при мъжете и 0.3 години при жените.

Областта с най-много бракове на 1000 души от населението е Кърджали (4.3‰), следвана от Разград (4.2‰) и София (столица) (3.8‰). Най-нисък е коефициентът на брачност в областите Видин - 1.5‰, и Враца - 1.7‰.

Разводите през 2013 г. са 10 908 - с 1039 по-малко от 2012 г. 83.0% от тях са в градовете.

Най-много бракове са прекратени по „взаимно съгласие“ (63.4%), „несходство в характерите“ (26.5%) и „фактическа раздяла“ (7.5%).

През 2013 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 14.6 години.

Миграция

През 2013 г. 86 378 души са се преместили от едно в друго населено място в страната.

От тях 45.2% са мъже и 54.8% - жени. 35.2% от тях са във възрастовата група 20-39 г., 26.7% - под 20 г.

16.0% са 40-59-годишни и на тези на 60 и повече навършени години - 22.1%.

Най-често миграцията е от град в град (45.5%). 23.5% са се преселилите от градове в села, от села в градове са се преселили 21.6%.

В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло с 1617 души.

Най-голям брой от мигриралите са избрали област София (столица) - 17 310 души.

Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.1%, Благоевград - 6.9%, Пловдив - 6.3%, и Плевен и Бургас - по 5.0%.

Най-малко преселили се в столицата има от областите Разград (0.8%) и Силистра (1.0%).

През 2013 г. 19 678 души официално са напуснали България, за да живеят в чужбина. Мъжете и жените са разпределени поравно.

Близо 56% от емигрантите са на възраст между 20-39 г.

21.5% са във възрастовата група 40-59 г.

Под 20-годишни са 14.2% от емигрантите, а на и над 60 г. - 8.9% от всички емигранти.

През 2013 г. 18 570 българи са се върнали от чужбина в България. От тях мъжете са 56.5%, а жените - 43.5%.

Сред тях 43.3% са между 20 и 39 г., 27.0% - между 40 и 59 г. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.4%, а най-възрастните - на 60 и повече години - 16.3%.

Естествен и механичен прираст на населението

През 2013 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 37 767 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 5.2‰.

Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 2.8‰, а в селата - минус 11.8‰.

През 2013 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.5‰), Кърджали (-1.8‰) и Сливен (-2.2‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Кюстендил, в които той достига съответно минус 14.3, минус 11.8 и минус 11.4‰.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2012 г. е 0.5‰.

16 страни имат положителен естествен прираст. Най-висок е той в Ирландия (9.5‰) и Кипър (5.2‰).

Няма страна в ЕС с по-лоши данни по този показател.

В Латвия е -4.5‰, в Унгария е -3.9‰, в Литва е -3.5‰, в Румъния е -2.7‰, в Германия е -2.4‰, в Хърватия е -2.3‰, в Португалия е -1.7‰, в Гърция е -1.5‰, в Италия е -1.3‰, в Естония е -1.1‰ и в Австрия е -0.1‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 1 108 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.2‰1.

През 2013 г. седем области имат положителен механичен прираст: София (столица) - (7.1‰), Варна (3.8‰), Бургас (3.7‰), Пловдив (3.1‰), Стара Загора и Шумен - по 0.4‰, и Русе (0.2‰).

С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-15.0‰), Кюстендил (-7.7‰) и Враца (-7.5‰).

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.04 2014 в 12:06

Положението е трагично. Като се извадят от общата бройка турците, циганите, евреите, арменците, арабите, китайците и другите неетнически лица с формално българско гражданство, колко истински българи по произход ще останат? Явно ги е страх да пишат, и затова са го подминали.

18.04 2014 в 13:01

И 5 милиона да станен ваЖНОТО Е ДА СМЕ БГ-ХУБАВО Е ДА СЕ ЧЕТЕ ИСТОРИЯ !В СРЕДАТА НА УРАЛ ИМА ЧЕРКВА С БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ-ПОВЯРВАЙТЕ МИ!

18.04 2014 в 09:08

До Dimcho:
Абе Димчо, защо като е толкова хубав комунизма никой от тия 2 мил. българи не избяга в Северна Корея или Куба, а в страни с "прогнил" капитализъм?
И май не ни е виновна системата или другите, а ние дето гледаме все да минем метър и законите да важат за другите, но не и за нас!
Резултата и сам го виждаш!

18.04 2014 в 09:01

do Dimcho

Погледни осмата графика и не се прави на ударен. Тя е точно за раждаемостта от 1950 до 2013...

18.04 2014 в 05:39

Другарю алооо,ти май се оплете с тоя комунизъм и капитал,затъпял е българина не зная може да е от турските домати или от австрийските катофи с болярка бира,
Именно империализъм или фашизъм ще изправи България,Русия с империализъм става голяма ,Испания с Франко също,Италия Мусолини,Германия с кайзера Бисмарк също,Америка също,но не трябва да им се кланяме на империалистите ,а ние трябва да строим империя,без хиляди депутати и министри които работят за себе си и всички бизнесмени в затвора,,безплатна медицина и образувание както в Германия

18.04 2014 в 01:46

Do Pena:
Никъде не видях подобни факти... и е абсолютна глупост. По времето преди 'демокрацията' бяхме 9 милиона, 20 години по-късно сме 7. Незнам как си с математиката, но е очеваден факт, че гризнахме дръвцето с империалистите и такива заблудени като теб все още бедят Бай Тошо, че бил ни оставил 9 милиарда дълг (ДОЛАРА). Я виж тази нова демокрация колко успя да върне от дълга... Знаеш ли колко се строеше по него време? Сега минаваме покрай призрачни градове и села, някъде къде имаше домове, дори и тухли не са останали от сръчните среднощни работници на бай мангал. Преди време цялата ни промишленост се захранваше от безплатните доставки на Русия, или плащахме я със сирене, я с домати. Сега и тези последните неща ги купуваме от Гърция и Турция, като първата даже има наглостта да ни продава наша собствена стока (сирене и кисело мляко, които изкупуват на безценица и после пакетират в Гърция). Айде махни черните очила и стига си плювал по комунягите, ами дай план как спасим нацията от насрания империализъм.

17.04 2014 в 17:14

ПЛАЩАЙТЕ СОЦИАЛНИ НА МАНГУСТИТЕ И НЕ ЗАДАВАЙТЕ ТЪПИ ВЪПРОСИ ОТ СОРТА НА "ЩО БЪЛГАРИТЕ СМЕ НА ИЗЧЕЗВАНЕ" - ПЛАЩАЙТЕ ОЩЕ, ЧЕ ТИЯ 700-800 ЛЕВА ДЕТО ГИ ВЗИМАТ ОТ "РОМА" И ЕС НЕ СТИГАТ И ЗА ЕДИН МЕРЦЕДЕС!!!

17.04 2014 в 16:19

Ма това не е е вярно беее! Това са лъжи бее!
По избирателни списъци сме 14 милиона!
:)

17.04 2014 в 15:06

До 05

Ако беще прочел статията щеше да видиш че рязкия спад в раждаемостта почва още от 1950 и че най-голям е всъщност между 1975 и 1990. В сравнение с тогавашния спад на раждаемостта, спада след1990 дори е незначителен. Точно комунистите съсипаха българските села и караха бачкатори с камиони към големите градове. Те унищожиха народа под предтекста че създават "индустиря". Просто погледни цигрите и замълчи....

17.04 2014 в 15:05

...а защо статистиката не отчита руснаците, които Станишко внася на кило?