Черният PR на ДС и крахът на идеологията

Последна промяна на 08 февруари 2016 в 13:11 6932 2

Horses

Идейният хаос днес в главата на не малка част българите е потресаващ. И няма как да е иначе. Десетилетия наред всеки с различна от господстващата идеология — е бил смазван и опоскван публично.
Поколения наред са живели в лъжа и страх. В постоянен донос и компромат. Да имаш идеи — логични и структурирани — е било престъпление. Да изразяваш идеология различна от постановената — самоубийство.
ДС наследството и уроците по черен ПР
Законът за разделението на труда и специализацията му си важи винаги — 50 години някакви хора са се упражнявали в клеветничество и мракобесие, берат плодовете на усилията си с пълна сила и днес.
Мразиш някого, завиждаш му?
Удари го по това, което му е силата. Ако някой е враг на режима — пусни мълвата, че е твой агент, че си го купил. Няма значение, че може да те прави на пух и прах в писанията си или че си принуден да го бастисаш, че да замълчи. Народът ще повярва — защото е по-лесно. Защото му дава обяснения. Щото оня е врагът, бе!
Историческа справка
Маркс въвежда прийома за „поли-логизма” — няма една логика. Логиката на пролетария е една, на буржоата — друга. Не е важно какво се казва — важно е кой го казва. Ако е „буржоа”, той брани своята „класа”. Ако е пролетарий — е прав. Нищо, че Маркс и Енгелс струг и чук не са пипали и произхождат от богати семейства. Маркс е син на заможен еврейски юрист, Енгелс е богат „капиталист”, подсигуряващ прехраната и писането на съратника си. Те са изключени по подразбиране от това „правило”.
Няма значение какво казваш — важното е каква е баба ти. Не е важно и че заставаш зад думите си — с дела и действия. Важното е клеймото.
КОЙ
Изобретателят на безименното понятие КОЙ е безсрамник и подлец, защото ни освободи от отговорността — на действията и думите.
„Кой” не е един, „кой”– са много. Това са бизнеси, които кадруват в съдебната система или вкарват парламентаристи да им пишат специални закони за специалните им интереси. Това са жадни за власт над съгражданите си хора — които се бутат да „влизат” в „политиката” — въпреки очевидната й нечистоплътност.
„Кой” не е абстракция и ако днес е един, утре ще бъде друг. Ако българинът не прегърне чистия идеализъм на свободата — индивидуална, принципна, за всеки и неотменно — той е загубен.
Не десетилетия — векове ще минат в злободневене и псуване на живота. Все ще си е беден и все няма да знае защо. Все ще има ня-Кой, дето да се е възползвал от труда и парите му и все няма да му е много ясно: „Абе аджеба — „верно КОЙ?”.
Къде е проблемът?
Да е ясно: в Левиатан — монополистът в принудата, разполагащ с репресивния си апарат и власт над нас — държавата.
Който овладее нея — става Кой. С нея расте и той. Винаги и навсякъде.
Но не е виновен Кой. Той в някакъв смисъл е рационален. Като може — защо не?! Проблемът е: наличието на такава голяма баница (крадена) и някой, който да раздава парчетата. Въпросът е, че т. нар. „баница” е нашата иззета частна собственост. Която следва да си у е нас, да я харчим по наше усмотрение. Докато битката не стане за това, а е за КОЙ да раздава парчетата и на кого — няма да го бъде.
Засега: българинът не оспорва монопола в правораздаване или сектор сигурност, нито обявява държавното образование като пълен провал. Той е ок с тях. На него сякаш по-важният проблем му е — кой ще управлява този монопол.
А керванът ще си върви…
Десните — ще са си анти-Русия и про-НАТО и про-САЩ. Левите — про-Русия и анти-НАТО и анти-САЩ. Либералите — про-еди-кой си етнос. Патриотите — ще се кръстят на руски или ще се борят срещу чуждите инвестиции.
Идеологията на бунището
Десните хора у нас ужким са десни — но си цоцат обществените поръчки. От консултанстките „договорчета” на държавата живуркат, така да се каже, а плоският данък им е свещената крава, нищо, че може да е 99% ставката. „Частната собственост” я употребяват само в краен случай и то тихомълком — да ­­­не вземе да чуе някой.
Левите — уж са загрижен за бедните, а само за удобни постове за номенклатура си мислят из Европата, протекции за бизнес-благодетелите си се чудят как да изклинчат.
И за едните, и за другите — да критикуваш Обама или Путин е равносилно на това да мразиш Америка или Русия.
Обвиниш ли правителството на САЩ в експанзивна и агресивна външна политика и печатане на пари — то си русофил и спестяваш в рубли. Вина по асоциация, видите ли.
Кажеш ли, че режимът на Путин и правителството му задушава икономиката на страната си — тутакси ставаш платен „соросоид”.
Защо политиката у нас е толкова важна?
Защото държавата е стъпила на врата ни — мощно и във всяка сфера. Инициатива е вън от нас, честният успех е въпреки системата, мръсният успех — нейната функция.
Има ли сливане на бизнес с държава — да. Знаят ли го всички? Да. Трябва ли да плащаш рента на политиците, за да оцелееш и да растеш, да се пречи на конкурента ти? Да.
На колко хора им хрумва и им стиска да се борят за намаляване на ролята на държавата, разходите й, респективно възможността за корупция?
На изборите с таква платформа не биха хванали и десета от процента. Демокрацията май-май куца. Или идеологията ни.
Кой спечели от онази система и как действа днес?
Именно привилегированите от онова СОЦ/ДС време, днес са най-върли „американофили” и размятат наляво и надясно обвинения в русофилия и анти-американизъм. Днес те носят красивата маска на дисиденството и са моралните критикари от най-висок ранг. Сочат с пръст, клеймят от много висок морален пиедестал — все едно не са именно те лицето на системата, все едно не са именно те нейното галено детенце.
След промените това са хората уредили се на хубави държавни позиции, а впоследствие — изнесли се като консултанти и експерти в частния бизнес. С вече изградени мрежи и пазари, с контактите от държавните фирми преди това.
Докато дадена ситуация е в тяхна лична полза — всичко е шест. Не виждат ли пряката лична облага — веднага им заприличва на продажно, зло, „caput¨. Не знаят нито какво е ляво, нито какво е дясно, разлика между класически либерализъм и либералите (социалисти) в САЩ не правят. За либертарианците не са и чували, причуват им се като — „марсианците”.
Драмата
Драмата е много голяма, защото иделогията е ориентирът в света на идеите. Нямаш ли го, не можеш да правиш морални избори, нямаш ценности, не можеш да вземаш решения, да тълкуваш света около себе си.
Психологическата невроза — не ти мърда. КГБ и ЦРУ се сливат в заговор за световно правителство, а илюминатите, масоните и корпорациите — дирижират всичко.
Естествено, никога не забелязваш все по-мощните държавни, над-национални и квази-федерални правителства, които си другаруват с близките до тях системно важни „корпорации”, дават им твоите пари. Ти нямаш проблем с „тоя” механизъм, но иначе винаги си против „корупцията”, имах си хас.
Финал
Ние самосъздаваме ДС реалността — в ежедневието и практиките си. ДС е начин на живот, това е манталитет и навик. Той се чисти, но трудно. Поне 26 дни трябва пълно отдаване в битка с него— така казват авторитетите в областта…

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.02 2016 в 17:14

Проведи ЛУСТРАЦИЯ, пък после ми разправяй, че ДС било начин на живот.

08.02 2016 в 14:23

Поздравления за автора, че е успял да хване квинтесенцията на малоумното ни общество