Да си имаме уважението!

Последна промяна на 14 февруари 2015 в 14:45 7200 12

Калин Манолов

България трябва има свой глас в НАТО – каза в началото на тази седмица руският посланик Исаков. В допълнение Волен Сидеров поиска България да проведе референдум за НАТО, Първанов настоя парламентът да приеме декларация, в която да се обяви против всякакви форми на военна намеса на трети страни в събитията в Черноморския регион, включително чрез доставка на оръжия и други смъртоносни средства, БСП изкова зашеметяващия лозунг: „Винаги в Европа, но никога срещу Русия“, а Велизар Енчев се закани да основе българската СИРИЗА.

„Атака“-та е масирана. Всъщност от гледна точка на Кремъл може би не е атака, тъй като там още ни възприемат като „близка чужбина“. Независимо от евроатлантическите ни заклинания, Русия все още смята България за своя губерния. И нищо чудно – непрекъснато й даваме поводи за това. Следвателно пренаписването на правилата, регулиращи отношенията между двете страни, е първостепенен политически приоритет на управляващата коалиция. Във външен план - защото така България ще докаже на света, че европейският й избор е окончателен. Във вътрешно-политически - защото ще е важна фаза от доста занемарената борба на десните с комунизма, който в българския случай се идентифицира най-вече с Москва.

Ставайки преди единадесет години членове на НАТО и преди осем – на ЕС, казахме „за” какво сме. Но не казахме „против” кого сме. Още през 1997 СДС трябваше да заяви категорично, че изборът „за” Европа означава избор „против” Русия. И трябваше да обясни това „против” не с русофилия или русофобия, а с националния интерес. Интересът да се излезе от тоталната енергийна зависимост от Москва, интересът да не се допуска трафик на тоталитаризъм, коруптивен бизнес и организирана престъпност от Москва към София.

СДС не го направи. Не го направи след него и НДСВ, не го направи първото правителство на ГЕРБ, още не го е направило и сегашното правителство, в което ГЕРБ е старши коалиционен партньор. Дали защото руското лоби в тези десноцентристки партии е толкова влиятелно, че лидерите им не се чувстват достатъчно силни да тръгнат директно срещу него? Или пък ги спира наследството, оставено в отношенията с Русия както от ортодоксалните комунисти до 1989, така и от техните наследници, упражнявали властта в България след това?

Мълчанието по тези въпроси е доказателство, че европейският и евроатлантически избор на България е формален. Толкова формален, че преди 9 години руският посланик в ЕС Владимир Чижов ни обяви за троянски кон на страната си в съюза, а тази седмица руският посланик в София Юрий Исаков ни предложи да имаме свой, разбирай, руски глас в НАТО. „Извън негативния смисъл на думата“, както каза през 2006-та Чижов. Пак извън него, през 1996 година Елцин предложи на България да се присъедини към съюза Русия-Беларус. Руско „чувство за хумор“...

Една суверенна страна трябва да реагира на подобни „шегички“ с остри дипломатически ноти. Дали и как ще поддържа крехките баланси в управляващата коалиция, може да е вътрешнопартийна работа на Борисов. Но това върху какви основи гради правителството външната си политика, е работа на всички български граждани. Те трябва да знаят дали вледенените ни отношения с Русия са следствие от предишни политики, или са „заслуга” на сегашното правителство. Трябва да знаят какво е искала от нас Москва и защо не сме й го дали. Или обратното.

Правителството само ще спечели, ако заговори открито за отношенията ни с Русия. Защото е публична тайна, че всички български правителства след 1989 г. водеха проруска политика. Всички с изключение на първия кабинет на СДС през 1992 г., който затова и бе свален с активната помощ на Москва и на агентите й в България. Масовият слугинаж - със сигурност добре заплатен - няма как да накара Русия да възприеме България като равноправен партньор. Москва обръща гневен поглед към София, само когато тя се осмели да й откаже нещо - например контрол върху газопреносната си система или коридор за нарушаващите споразуменията с НАТО руски самолети, или строеж на безмсилена атомна централа или газопорвод. Русия продължава да се отнася по този начин с България и сега, и двете посланически предложения го доказват. За да надмогне имперския си манталитет спрямо България, Кремъл трябва да бъде принуден. А това никога не е било по-лесно: просто трябва да спазваме европейските и евроатлантическите си анжгажименти. България не може да има „свой глас“, различен от общите позиции на НАТО и Европейския съюз, дори някои от страните-членки - например Гърция след 25 януари 2015 г. и евентуално Испания след изборите по-късно тази година - да се опитват да правят това.

Към Гърция и Испания, Кремъл със сигурност мечтае да добави и България, и Италия, и Португалия, за да обави „голям политически шлем“ в южната периферия на НАТО и ЕС. Но един Циглесияс – остроумна кръстоска между фамилиите на лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас и на Подемос Публо Иглесияс – стига на Европа. Ако има втори, ЕС ще трябва да се прекръсти на ЕСССР.

Русия обаче няма да започне да уважава България, без лобито й тук да бъде неутрализирано. Битката с това дълбоко ешалонирано лоби ще е тежка, и управляващите ще се нуждаят от силна обществена подкрепа, за да я спечелят. Подкрепата може да дойде единствено от българската средна класа. В името на голямата цел - урегулиране отношенията с Русия - тези умни и инициативни хора, чиито интереси всички управляващи досега систематично пренебрегваха, може би ще забравят и клиентелизма, и корупцията, и некадърността на политическия елит, които ги отвратиха и от политиката като цяло, и от политическите партии в частност. За да защитят себе си, своя труд, и своето и на децата си бъдеще.

Правителството обаче трябва да потърси тяхната помощ, и което е още-важно - да се опита да я задържи. За да се задържи самото то на власт.

Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

19.02 2015 в 12:54

Калине, като нямаме право на мнение в НАТО свободни ли сме?
Явно сме свободни да нямаме мнение - точно тази свобода, която ти си избрал. И аз не помня някой да ни е питал, дали искаме да се включим в натовските войни за мир. Не помня и Варшавския договор да ни е пратил на помощ на СССР в Авганистан. Не помня и да са падали руски бомби в Горна Баня . За някои неща си прав, но гледаш само на изток, ако погледнеш и в другата посока, ще спреш да звучиш като комсомолец.

18.02 2015 в 22:44

Ех, Калине, ех, Манолов - ти си смешен ! Говориш срещу Русия, а бачкаш в тимаджийска тв:))). Аман от шутове като теб. И за твое сведение - не сме казвали "Да" нито за НАТО, нито за ЕС. Нямаше референдуми по тези въпроси. Така че не лъжи.

17.02 2015 в 12:20

Любовта към Русия се предава генетично от поколения!Няма закон;който може да я изтрие и русофобската истерия всъщност я усилва!

16.02 2015 в 14:37

"Още през 1997 СДС трябваше да заяви категорично, че изборът „за” Европа означава избор „против” Русия."

Ми що не го каза? Защо сега някой от маститите политици не го каже, а? Само разни блогърчета като Иво Инджев и тоя пич го казват. Хайде кажете го, де. Ма се иска смелост, а в България смели няма!!!

P.S. Hu da fak is Калин Манолов ???

14.02 2015 в 21:10

мама ви русолизаческа и комунистическа сган,няма отърване от вас

14.02 2015 в 18:42

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”

Русчук, 1-й Март 1886 г.

З.Стоянов

Из предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения.

“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

14.02 2015 в 18:36

Благодарни сме на Русия за освобождението, но сме си го платили


“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”
... Вижте повече
http://burgas-podlupa.com/2014/03/03/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5 -%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD/< br />

14.02 2015 в 17:10

Забравяте че връзките с Русия са много по-древни от комунизма!Не забравяйте историята защото тя ще ви го напомни!Искате или не искате нашите пътища пак ще се пресекат или България няма да я има!

14.02 2015 в 15:28

Каква "средна класа" бе, боклук? Нея всеки, който дойде на власт, я шиба, доколкото въобще я има ...

14.02 2015 в 15:08

Стремеж към "независимост" с членство в ЕС.
Стремеж към "мир" с членство в НАТО.
Изобщо не сте малоумни блюдолизци, ама хич.

И още нещо - Русия в момента е по-дясна и в икономическо, и в културно отношение от всички западни страни. Комунистите сте вие! А това че нашите комунисти обичат Русия е съвсем друга патология, доста подобна на вашата между другото.

За едно съм съгласен - остри ноти, когато някой се меси и дава акъл, където не му е работата. Например една остра нота към американското и руското посолство едновременно по повод коментарите им за забрана на Луковмарш би било пример за истинско отстояване на суверенитет.