Дела, а не думи очакват българите в Украйна

Последна промяна на 25 февруари 2014 в 20:45 5424 5

Антонина Узун

Аз вече нищо не очаквам от България лично освен приказки. Приказки, естествено, ще има, но не знам дали ще има някакви реални постъпки, коментира журналистката от български произход Антонина Узун, по повод отмяната на българския език като официален на регионално ниво в Украйна

OFFNews се свърза с директора на Всеукраинския център за българската култура - Димитър Терзиев, и с водещата на българското телевизионно и радиопредаване в Украйна "Роден край", Антонина Узун, за да коментират въпроса.

"Не съм видял закона, но както говорихме, така ще продължим да говорим и пишем. В 21 век такива неща не могат да стават. Като нещо временно, като повод за скандали - да, но нищо сериозно. В Задкарпатието говорят на полски, на унгарски, тук на български. Как ще се забрани това", коментира Димитър Терзиев.

Димитър Терзиев посреща българския външен министър Кристиан Вигенин в Одеса през ноември 2013 г.

"Ще натиснат малко повече хората да изучават украински, защото идват такива сили, които имат малко по-висок градус на патриотизъм. Но това не значи, че те ще започнат да забраняват говоренето на другите езици. Въпросът е друг – някои области прекаляват с използването на руския в държавната сфера, каза още той.

Според директора на Всеукраинския център за българската култура, в Украйна има между 300 и 500 хиляди души, които се самоопределят като българи.

Региони с най-значимо българско присъствие, които съставляват 10% от населението или повече, са Болград, Измаилски район и Тарутински район.

Българите в Украйна имат около 10 вестника, телевизионен канал и радио, в много училища се изучава български език, изброи той.

"Българското Външно министерство ще продължи да ни поддържа винаги и ще защитава нашите права, ще бъде европейски ориентирано. Връзката ни с него е на здраво ниво. Консултираме се едни с други. Особено когато има големи проблеми", коментира Терзиев.

Антонина Узун бе на друга позиция: "Сигурна съм, че няма да има реални постъпки на българското МВнР в наша подкрепа. Но това е мое мнение. Аз съм от 2000 г. в тукашната българска журналистика и го казвам от собствен опит. Освен приказки министерството не прави нищо".

Водещата на "Роден край" заяви, че тази отмяна няма да се отрази зле на малцинствата.

"От работещи хора винаги е имало нужда, а българите са изключително работни. Следим случващото се във Върховната рада и там се говори, че отмяната не е крайно решение. Дори да се отмени този закон, ще влезе в сила законът от 89-а година, който по никакъв начин не ограничава правата на малцинствата. Точно тогава въз основа на него бяха създадени вестниците и предаванията в държавните телевизии и радио", каза тя.

За варианта страната да се разцепи на две, Антонина Узун коментира: "Има такива опасения, но тя лично не се страхува от това. Сигурна съм, че няма да се стигне до там. За това се говори от самото създаване на държавата, сега просто приказките стигнаха до по-широки слоеве от населението".

Русия няма териториални интереси към Украйна, украинците нямат интерес да се разцепват. Може да има малко противостоене, защото населението по тези области е все казашко. Ще трябва малко да се успокоят и да седнат на преговори, за да избработят решение. Никой не е заинтересован от разпада на държавата, потвърждава и Терзиев.

"Малко стоим отстрани по отношение на Майдана, макар че има хора, които участват и на него, и против него. Но по принцип болшинството разглежда въпроса повече като украински, отколкото малцинствен. Малцинствата са заинтересувани да има ред в държавата, да работят всички закони, да няма корупция, да няма националистически крайности, да има ред в съдебната система и правовите организации. Искаме да имаме възможност да развиваме бизнес нормално, да си плащаме данъците нормално. Нещата, които са характерни за България и за Европа, изрази настроението на българското общество в Украйна относно антиправителствените протести там", добави Терзиев.

"Българската общност има един представител в парламента на страната, който не е член на нито една партия, съгласно устава на Асоциацията на българите в Украйна. Правим всичко възможно българските депутати в Радата да бъдат не един или два, а пет. В областния град българите в управата са много, но не е лесно, защото в Украйна има намесени много пари и интереси, които създават трудности. Преди имахе 2-3 депутати, сега е един, но ще станат още. Мисля, че към края на годината във връзка със събитията в държавата ще има избори за парламент и тогава ще видим. Кандидати има - сериозни хора, бизнесмени, достойни политици и прекрасни младежи", завърши директорът на Центъра за българска култура.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.02 2014 в 20:22

Г-н Вигенин,какво право имате да защитавате подобен закон,в България съществували,че не се сещам.?????

26.02 2014 в 12:52

"Освен приказки министерството не прави нищо". - то това важи за цялата РЕПУБЛИКА България... единственото което правят е да дигат данъците и да си увеличават заплатите, тук-там прокарват някое монополистко законче и така 25 години далавери

26.02 2014 в 11:53

Айде догановци, ходете да накарате украинците да учат задължително български език.

26.02 2014 в 08:44

Айде сидерчетата , давайте :
"Който не му харесва в украйна да се маха в българия"

26.02 2014 в 00:21

Объркал се е човека....

"Искаме да имаме възможност да развиваме бизнес нормално, да си плащаме данъците нормално. Нещата, които са характерни за България и за Европа, изрази настроението на българското общество в Украйна относно антиправителствените протести там", добави Терзиев."