Ивайло Калфин: Трябва ни отделна оперативна програма за наука

Последна промяна на 03 декември 2012 в 10:25 901 0

Ивайло Калфин
Ивайло Калфин

Ивайло Калфин е бивш вицепремиер и министър на външните работи. В момента е евродепутат и докладчик на Европейския парламент по бюджета за следващия програмен период 2014 - 2020 година.

На семинар в София миналата седмица Калфин представи философията на новия европейски бюджет и споровете, които текат в момента около него.

 

- Г-н Калфин, казахте, че от бюджета, който се изработва сега, зависи каква ще бъде Европа през следващите години. А каква ще бъде България през 2020 г., ако се приеме този бюджет?

- България трябва да има собствена визия как трябва да изглежда през 2020 г. и европейският бюджет може само да помогне за осъществяването на тази визия. Ако постигнем това ще разберем, че не е най-важното да искаме от ЕС повече пари, ей така по принцип, а ще е важно да ги искаме тогава, когато се влагат в нещо конкретно.

Така че трябва ние да решим как ще изглеждаме. Целта не е да наливаме пари само в асфалт и бетон. За мен не е обяснимо защо България не си е поставила като приоритет иновациите, науката и конкурентоспособността на фирмите. В края на краищата те не идват от само себе си. Ето - сега довършихме Дунав мост във Видин. Сам по себе си Дунав мост няма да оживи Северозападна България - много неща трябва да се направят, освен мост и път. Трябва да се помогне на бизнеса, който е здрав и има идеи да излезе на европейско равнище.

- Досега имаше 6 оперативни програми. Каква е визията за в бъдеще? Ще се намаляват ли?

- Доколкото чувам от правителството, те искат да ги запазят същите. За мен е задължително да се направи една специална оперативна програма, свързана с наука и изследване. Защото без отделна оперативна програма тези пари просто ще се разтопят между останалите, ще минат между асфалта на магистралите. Чуват се и доста идеи за програма за информационни технологии, за програми, които са насочени към хоризонтални дейности, които ще подобрят цялостно българската икономика.

- Какво представлява инструментът "Хоризонт 2020", в който се предвиждат пари за иновации?

- "Хоризонт 2020" е европейски инструмент. Оперативните програми са за тези средства, които се харчат в България и се управляват на национално равнище. "Хоризонт 2020" се управлява на европейско равнище. Там българските фирми и научни институции могат да участват, но там се конкурират с цяла Европа. Което трябва да се насърчава. Те трябва да се окуражават, трябва да се подпомагат, но трябва да ни бъде ясно, че те действително трябва да има какво да покажат, за да получат пари от там.

- България има ли капацитет да участва в такива програми, особено след рестрикциите, които бяха наложени на БАН?

- България в момента участва много ограничено по тези програми, това стана ясно и от данните, които се дават от Европейската комисия. Причините са различни и не са свързани само с БАН, а и с изключително ниското национално финансиране на научната дейност. Няма как да участваш с добри проекти в европейски програми, още повече в тези, които са насочени към най-доброто, което Европа може да извади, ако нямаш национално финансиране и национална подкрепа.

- Как гледате на идеята на икономическия министър парите за иновации да се раздават с ваучери?

- Тази система със ваучерите за мен е изключително странна. Това, което чувам е, че Делян Добрев иска да даде ваучери на някакви фирми, които да тръгнат с ваучера по научни институти в България или в чужбина. Доста спорна е тази идея. Ние трябва да концентрираме научния си потенциал, ние нямаме толкова голям научен потенциал, че да развиваме всичко. Трябва да се подпомогнат тези сектори, в които имаме какво да кажем - това са свързаните с информационни технологии, с нанотехнологии. Раздаването на ваучери за какво ли не само ще разпилее парите.

- В името на концентрирането се говори за изграждането на технологичен парк. Какви са гаранциите да не се окаже той една голяма къща с празни офиси?

- Мен ме е страх, че точно това ще се случи иначе Софиятех парк е една добра идея, има отделени пари, ще се дадат и маса европейски пари за него. Въпросът е какъв ще е ефектът? В Европа е пълно с подобни идеи, които не са проработили. София е пълна с офис сгради. Ако целта е да се направят поредните офис сгради с европейски пари, това е изключително лошо харчене. Технологичният клъстер е различен модел на бизнес, на участие на държавата и в никакъв случай не е свързан със сгради и офисни пространства - те са най-малкият компонент от него. Този, който си мисли, че ще развие науката и технологиите в България, само като строи сгради, просто е сбъркал.

- Европейското финансиране, което ще бъде определено на България за следвщия програмен период и разпределението му по пера по някакъв начин зависи ли от сегашното усвояване на европейски средства?

- В някои от областите ще зависи, особено тези, които са свързани със селските райони. Това, което в момента е записано, е, че ще се използва и такъв коефициент. И още едно ограничение има - че държавите няма да могат да получат повече от 10% в повече от сегашните средства. Ние засега се борим да похарчим сегашните средства и ще се окаже, че ще похарчим доста малко. Аз очаквам поне 40% от парите да ги върнем обратно.

- Това, че ще усвоим толкова малко, няма ли опасност да ни намали бюджета в следващия финансов период?

- Най-малкото няма да го увеличи. Всеки ни казва - вие не можете да си похарчите сега бюджета, нямате никакво основание да искате повече. Това е един от силните аргументи на тези, които не смятат, че България трябва да поиска повече и да се съобразят европейските програми с нашите нужди.

- Ако сега един човек избира професия или какво да учи, какво бихте му препоръчал с оглед на заложенето развитие в следващия финансов период?

- Това, което се подкрепя от Европейския съюз, са технологиите. Това са инженерните специалности и то тези, които са свързани с развитието на технологиите.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !