Спасителят на чилийските миньори: Успехът ни беше 50% чудо

Последна промяна на 27 декември 2011 в 16:06 4840 1

Раул Данино. Снимки: Сергей Антонов
Раул Данино. Снимки: Сергей Антонов

Раул Данино е човекът, чийто план и капсула спасиха 33-мата чилийски миньори, затрупани миналата година в мината Сан Хосе. Президентът на компания Terraservice е в България с бъдещата си съпруга Анна Баталова. Той даде първото си интервю за родна медия за Offnews.bg Данино гостува на пилота Петър Ценков и подобно на него ще се състезава на рали "Дакар", но при автомобилите.

- Раул, разкажете повече за себе си?
- Аз съм минен инженер и правя сондажи в Чили. Роден съм в Сантяго, но винаги съм обичал да съм близо до земята - без значение дали са планинини, равнини или пустинята. Моята компания извършва проучвания из цялата страна от дълги години. Другото ми любимо нещо са моторните спортове. От 7-годишен карам мотоциклет. Бил съм национален шампион в ендуро и траял. Моите деца също карат мотори. Тази година ще запиша дебют на рали "Дакар". Ще карам прототип на пикап Toyota.

- Къде срещнахте Анна?
- Миналата година в Лондон. Аз бях на бизнес среща, тя следваше там и работеше в една галерия. Допаднахме си от пръв поглед и от тогава не сме се разделяли!

- Как се стигна до вашето участие в спасяването на миньорите миналата година?
- Ние работим в северната част на страната, близо до пустинята Атакама. Районът ни на действие е около Копиапо, който е но 800 км северно от Сантяго. Медната мина Сан Хуан, където стана срутването, е на 60-ина километра от този град, който е ключов и в "Дакар". Миньорската общност в Чили е много задружна и веднага всички тръгнахме към мястото на трагедията. Собствениците на мината ни помолиха за помощ и така се включихме в издирвателните действия. Целта ни беше да спасим затрупаните, но първо трябваше да установим точното им местонахождение. Не можехме да влезем в галериите, затова трябваше да започнем сондажи.

- Значи сте се включили още от самото начало в операцията?
- Да. Нещастието се случи на 5 август 2010 година, а аз започнах действия на 7-и. Направихме първия сондаж над мината на 8 август. Трябваше да открием хората бързо, нямахме време и затова започнахме да пробиваме с надеждата, ако не улучим мястото на оцелелите, то поне да им осигурим приток на въздух от повърхността. Нямахме право на грешки.

- Какво се промени в операцията по спасяване, когато получихте бележката, че има 33-има живи на повече от 600 метра под земята?
- Миньорите бяха написали посланието на наша сонда. От 17 август заработихме на още по-бързи обороти, за да ги спасим. Операцията може да бъде разделена на два етапа - първият да открием затрупаните, а вторият - да ги изведем на повърхността. Беше важно да ги открием, за да сме сигурни, че има живи хора. За да ги намерим направихме десетки сондажи в района.

- Как ви дойде идеята за капсулата, с която бяха извадени те?
- Влязохме в контакти с южноафриканска минна компания, която имаше опит със спасяване на затрупани на голяма дълбочина. После се роди планът да направим отвор с диаметър 66 сантиметра, в който да пуснем торпедото капсула на дълбочина от почти 700 метра. Колегите от Южна Африка имаха опит със спасяване до 300 метра под земята. Така че трябваше да приемем това предизвикателство и да действаме сами.

- Кой одобри плана?
- Представихме го на правителството. Имаше още няколко плана, но бе приет нашият. Трябваше да сме максимално точни в сондажите, най-малкото отклонение, можеше да е фатално за успешния изход на операцията. Направихме капсулата в Чили. Пробихме по-малки отвори, за да могат миньорите да бъдат снабдяване с храна, вода, електричество и газ. Другите планове бяха може би по-сигурни, но щяха да отнемат повече време. А както знаете, трябваше да се бърза, защото не беше ясно колко време щяха да издържат затрупаните хора.

- Помня, че първо се говореше, че миньорите не могат да бъдат извадени преди миналата Коледа. Как ускорихте събитията, че да ги върнете при близките им още на 14 октомври?

- Да, първоначалните разчети бяха да приключим операцията по Коледа. За щастие успяхме да извадим 33-мата на повърхността доста по-рано. Работихме здраво, рискувахме, но имахме и късмет при сондажа.

- Кой беше най-критичният момент в операцията?
- Този преди да открием точното местонахождение на затрупаните. Включихме се 9 компании с повече от 20 сонди. Беше огромно предизикателство, защото отклонението при сондажите нормално е 10 процента, а трябваше да го сведем до само половин процент. Трябваше да сме прецизни, но това отнемаше повече време. Беше истинска надпревара с минутите. Освен това трябваше да поддържаме и духа на семействата на миньорите. Те бяха направили лагер до входа на мината. Бяха може би 300 човека. Търсеха непрестанно информация за своите близки и трябваше да бъдем много внимателни и отзивчиви към страданието на тези хора.

- Как издържаха миньорите 68 денонощия под земята?
- Според мен първите 12 дни са били най-критичните за тях. Тогава те са били съвсем сами на почти 700 метра под повърхността. Били са в неведение дали ги търсят, или вече са се отказали. Имали са оскъдни дажби от храна и почти никаква вода, защото е била замърсена и заразена. Когато получихме съобщението, шестима от тях бяха в тежко физическо състояние. Всички бяха обезводнени. Надеждата се появила, когато чули звука на сонда близо до тях. Точно тази надежда, че не са забравени, ги е запазила живи, до момента, когато ги открихме. След това започнаха да получават храна, вода и лекарства, да общуват с близките си - първо с бележки, после и с видеовръзка, и може би е станало малко по-леко за тях. Гледаха футболни мачове дори. Но условията под земята са изключително тежки. Миньорите показаха невероятен дух.

- Как успя Чили да се обедини около каузата по спасяването?
- Това е характерно за нас, чилийците. Ние сме солидарни за много неща. Свикнали сме да си помагаме един на друг. Знаете, че нас ни сполетя най-силното земетресение в история през 1960 г. (б.а. - 9,5 по Рихтер). Всички са се обединили тогава, за да разчистят разрушеното, да помогнат на пострадалите и да построят нови домове за хиляди хора. Всяка година имаме много кампании за подпомагане на хора в неравностойно положение, на болни. Събираме много пари - до 80 милиона долара. С тях се строят центрове за рехабилитация на инвалиди, старчески домове и т.н. Всяка година работим известен брой часове, в които надницата ни отива в помощ на болни. Такъв ни е манталитетът - да си помагаме.

- Топографката Макарена Валдес каза, че спасението на миньорите е било "75% инженерство и 25% чудо". Съгласен ли сте с това твърдение?

- Познавам Макарена, тя е отличен учен. Но не мисля като нея. Според мен процентите са 50 на 50. Без божията помощ нямаше да успеем. Да успеем да пробием дупката за капсулата с толкова незначително отклонение - това беше чудо. Да, имахме най-добрите специалисти и най-добрата техника. Но можехме да търсим затрупаните с месеци, а не да ги открием за броени дни. После ускорихме и процеса за изваждането им на повърхността. Капсулата не беше пробвана на такава дълбочина никога преди това. Така че си беше истинско чудо.

- Как се чувстват сега 33-мата? Поддържате ли контакти с тях?
- Повечето от тях живеят по-добре от преди инцидента. Те станаха много популярни не само в Чили, но и по цял свят. Бяха поканени да гледат мача Арсенал - Манчестър Юнайтед в Арсенал. После бяха и на "Сантяго Бернабеу" в Мадрид за двубой на Реал. Бяха приети от британската кралица дори. Поддържам връзка с повечето от тях. Бригадирът на миньорите Луис Урсуа дори работи за мен. Той изнася лекции и провежда практически семинари на моя екип. Учи ги как се оцелява в екстремни ситуации под земята, говори им за мотивацията и психологическите аспекти.

- Разбрах, че Холивуд ще прави филм за миньорите. Поканиха ли ви за консултант?
- Да, свързаха се с мен преди няколко месеца. Разбрахме се, че ще ме потърсят пак, когато са готови със сценария. Не знам дали знаете, но се прави и един чилйски филм за 33-мата. Познавам се с режисьора и го консултирам.

- Как възприемате участието си в рали "Дакар"?
- Ще кажа за себе си, че много се вълнувам. Анна е главната в моя екип - тя е журналистка по професия. Ще карам в испански отбор. От България летим направо за Мар дел Плата, където на 1 януари е стартът на "Дакар". Това е най-трудното състезание в света. Но щом успях да намеря миньорите на 700 метра под земята, се надявам, че няма да имам проблем да намеря и пътя към финала в Лима, в рамките на шегата.

- Какъв е икономическият ефект от състезанието за Чили?
- Всички в родината ми се отнасят положително към "Дакар". 3000 човека си изкарват хляба около ралито, което е добре за икономиката. Страната се пъли с туристи, дошли специално за състезанието. Освен всичко друго ние и аржентинците сме страхотни фенове на автомобилните състезания. Запалянковците следят своите пилоти по цялото трасе. Това е разликата с африканския "Дакар". Там се караше през пустиня, почти без зрители. Тук те са на всяка крачка. Мога да се похваля, че и аз имам лични фенове. Онзи ден, преди да тръгна към България, имах вечеря с приятели. Те обещаха, че ще ме чакат в Копиапо с транспаранти. С тях си правим любителско състезание с мотоциклети из Чили и Бразилия.

- Има ли нещо общо между чилийците и българите?
- Да, дори страните ни си приличат, ако изключим пустинята Атакама. Имаме планини, плодородни равнини, море. Когато дойдох за първи път тук, се почувствах като у дома си. Хората също се близки като манталитет. Южни народи сме, усмихнати, приятелски настроени.

- Как намирате нашата кухня?
- Харесва ми. Допада ми много луканката, също така харесвам салатата с много сирене и домати - шопска. Ракията ви е силна. Много харесвам обаче вашите вина.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.08 2012 в 11:51

[..."> и чилиецът Раул Данино ще бъдат с леките коли, а Вачков и 20-годишният Стоян [...">