Умберто Еко: Какво означава да имаш право на щастие

Последна промяна на 29 март 2014 в 18:23 19259 13

Американската декларация за независимостта признава правото на щастие за всички хора. Но тук има двусмисленост. Трябва да се мисли за пълноценният живот в обществен, а не само в индивидуален аспект.

Умберто Еко, "Еспресо" (Италия)


Понякога ми се струва, че много от проблемите, от които сме свикнали да се оплакваме в статии като тази (например кризата на ценностите, склонността да се поддаваме на влиянието на рекламите, желанието да се появиш на екрана на телевизора, загубата на историческа и индивидуална памет), са свързани с една несполучлива формулировка в Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 г., в която с масонска вяра във всичките прелести на съдбата и на прогреса, съставителите й са обявили, че всички хора имат право на живот, свобода и стремеж към щастие.

Обикновено коментарите по този повод гласят, че става дума за първия случай в историята, когато правото на щастие е споменато в основополагащите закони на държавата, вместо необходимостта от подчинение и други сурови предписания в този стил. На пръв поглед това е революционна декларация. Но все пак ще се осмеля да отбележа, че тя е довела до известна двусмисленост, свързана със семиотиката.

Литературата, посветена на щастието, е огромна по обем. Тя води началото си от Епикур, а може би и от още по-рано. Но здравият разум ми подсказва, че никой не знае какво точно представлява щастието. Ако приемем, че става въпрос за някакво постоянно състояние, трябва да отбележим, че един човек, който не се сблъсква с никакви съмнения, болки или кризи, или е идиот, или е изолиран от света и няма никакви желания. Сещам се за Филемон и Бавкида, но сигурно и тях са ги болели зъбите и са боледували от грип.

Пълното опияняващо щастие продължава сравнително кратко и ни навестява епизодично. Става дума за преходни ситуации, като раждането на дете, ликуването, когато човекът, когото обичаш ти отвръща със същото, радостта от победата, от постигането на някаква цел, от получаването на някаква премия или за приятни емоции по време на някое пътешествие. Всичко това отминава, а след него настъпват периоди, в които изпитваме страх, болка, тревога или безпокойство.

Пък и когато говорим за щастие, ние винаги мислим за личното си щастие и много рядко за щастието на цялото човечество. Обикновено щастието на другите ни вълнува твърде малко, защото сме се посветили изцяло на това да търсим своето собствено. Дори в любовта щастието ни често е придружено от нещастието на някой друг, който е отхвърлен и не ни интересува, защото се опиваме от собственото си завоевание.

Идеята за щастието се експлоатира в рекламата и в света на потреблението, където всяко предложение звучи като призив за щастлив живот. Кремът подмладява, прахът за пране премахва напълно всички петна, канапето се продава на половин цена, край консервата с месо се събира цялото семейство, продават ни прекрасни евтини коли, а дамските превръзки ще ви позволят да се качите в асансьора, без да се притеснявате от обонянието на околните.

Твърде рядко се замисляме за щастието, когато гласуваме или когато изпращаме сина си на училище. Но когато купуваме ненужни неща, смятаме, че така удовлетворяваме правото си на стремеж към щастие.

Но все пак, ние не сме напълно безсърдечни скотове и понякога мислим за щастието на другите. Това се случва, когато средствата за масова информация ни напомнят за чужди беди. Например за чернокожите жители на планетата, които гладуват и боледуват или за народите, пострадали от някое цунами. В такива случаи ние дори сме способни да пожертваме известна сума и в замяна да се възползваме от някое друго данъчно облекчение.

Декларацията за независимостта е трябвало да обяви на всички хора по света, че имат правото (което същевременно е и тяхно задължение) да намаляват размера на нещастието по света, включително, разбира се, и на собственото си нещастие. Така много американци щяха да разберат, че не трябва да възразяват срещу безплатното здравеопазване. А те му се противопоставят, вероятно защото тази странна идея може да нанесе ущърб на личното им фискално щастие.

Виж още за:
banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31.03 2014 в 19:31

Уж се раждаме равни, но някои са по-равни от други. А българите сме най-нещастни, защото сме злобни помежду си и не мислим позитивно.

31.03 2014 в 13:28

До Тодоров : Единствения който не е виждал Умберто Еко вероятно си ти :) Извинявай приятелю , нищо лично :), но на снимката в статията си е самия Умберто Еко

31.03 2014 в 12:04

г-н Еко е прав, но едно не е посочил- че двусмислеността не идва от самата Декларация- там ги ма думичките"стремеж към" и " всеки човек". тоест- признава се правото на всички да търсят щастието си, така както го разбират, и да признават това право на останалите около себе си. двусмислеността идва от егоизма на някои индивиди, на които им се иска да тълкуват нещата в своя полза.Друг е въпроса останалите защо им позволяват.
А основателите са разсъждавали много практично: не можеш да искаш своето право на щастие, ако не го признаеш на останалите. В противен случай, и те ще ти пречат. Солидарността не се състои в това да се възползваме от усилията на другите, а просто всички да полагат усилия при равни условия, без никой да им пречи, доколкото и те не пречат на никой. Така стигаме до фундамента на правото като идея въобще.В тази същност се крие и основната слабост на демокрацията- не може да се бори с тези, които я рушат, защото не може да приложи техните средства. Идеята за равенство и демокрация, предполага да признаеш и правото на този, който иска да я разруши, в името на своя стремеж към щастие. липсата на механизъм с който навреме да се каже "стоп" е именно поради опасение, че такъв механизъм би могъл да увреди някое чуждо право на стремеж към щастие.

31.03 2014 в 11:12

И заради всики тея съображения в конституцията на САЩ не пише, че всеки има право на щастие, а че всеки има право да се стреми към щастието. Според мен в тая статия Еко е проявил сериозна неточност, което само иде да рече, че всички сме хора.

30.03 2014 в 14:28

http://en.wikipedia.org/wiki/International_Day_of_Happiness

Поводът за статията на Умберто Еко - 20 март, обявен за международен ден на щастието от Генералната асамблея на ООН, която признава стремежа на щастие като фундаментална човешка цел.

30.03 2014 в 14:11

В нашата безрадостна държава, въобще не се учудвам, че темата, подхваната от Умберто се схваща като такава заплаха от троловете.

Прочетете първо Декларацията и тогава обяснявайте какво е разбрал и какво не е разбрал Умберто Еко.

Всъщност, ето го и текста, та да разберете:

всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. Вярваме, че винаги, когато една форма на управление стане разрушителна за споменатите цели, право на човеците е да я променят или да я забранят, и да създадат ново управление, полагайки неговите основи върху такива принципи, които според тях в най-голяма степен ще повлияят върху тяхната безопасност и тяхното щастие.

30.03 2014 в 13:36

Страхотно прав е Умберто Еко.
Точно тази част на Декларацията и на мен ми боде очите отдавна, и смятам, че въвежда хората в заблуждение.
Не е щастието това, което трябва да гоним.
То си идва само, когато трябва.
Сещам се за епидемията от разводи през втората половина на двайсти век в Щатите, а и не само.Единият член на семейството решава, че негово върховно право е личното му щастие (така, както в момента го чуства)и всичко отива на кино, образно казано.

30.03 2014 в 12:31

До Umberto:
Разбира много добре, но така му отърва. Инак няма как да жегне лошите" американци дето се дърпат от "безплатното" здравеопазване.
"Безплатно" е лъжа. Ползува се масово от манипулаторите.
Взимам от тебе за да има за онези, които не умеят да си изкарат парите за собственото лечение. Това му е "безплатното".

30.03 2014 в 11:49

Мисля,че Еко се терзае доста разпиляно и немощно.едно е да си хуманист,друго е да си БОГ.БОГ е един и недостижим.А общоземното щастие за мен е примерно пълното разоръжаване,възможността да лекуваме всяка болест,всеки да е нахранен,законите да гарантират заложената в тях справедливост и всеки да има СВОБОДА на обществена и личностна изява.Преценете дали това е възможно..Длъжни сме ,обаче да ставаме все по-грамотни и все по-добри.И да се радваме на това чудо -живот!

30.03 2014 в 11:31

Е, аз да подскажа тогава на здравия разум на автора,какво е щастието.
Думата "С-частье", която е останала от старобългарския език в руския и означава щастие, сама загатва, че винаги трябва да сме "С-част" от Бога в сърцето си!
Тоест, истинското щастие е щастието за душата ни, която е частица от Душата на Вселената!
А щастието за душата понякога преминава през нейните низши страданията и дискомфорта за духа и за тялото--несподелена любов, болест, загуба и т.н.
Тази истина няма как да бъде отразено в декларация, защото дори религиите служещи на върхушките не дават подобно определение.