Във войната на идеи няма преки пътеки

Последна промяна на 21 март 2015 в 16:35 8348 4

Калин Манолов

След като тази седмица председателят на руската Държавна дума Сергей Наришкин "вызвал на ковер“ председателя на БСП Михаил Миков, за да му нареди да "не следва сляпо указанията на Запада“, социалистите имат два избора: да предизвикат референдум за присъединяване на България към Руската федерация или да напишат нова партийна програма. Първата възможност, разбира се, е абсурдна. И не толкова заради дългогодишното ни членство в НАТО и Европейския съюз: привържениците на БСП още не са го осъзнали даже като факт, да не говорим като отговорност. Просто Москва не ни иска. СССР два пъти отказа на Народна република България, когато беше всемогъщ, още по-малко РФ ще поиска Република България да му пристане на колене. Остава втората възможност – червените партийни стареи да напишат нов програмен документ, с който да върнат бившата комунистическа партия към столетните й корени.

През 1997-а година "червените бабички“ загубиха властта заради романтичния комунизъм на тогавашния партиен елит. През 2009-а година и 2014-а година заради циничния си "прагматизъм“ я загубиха и "червените мобифони“. Патриархът им Станишев, който въртя бабичките в кръг по "третия път“, докато внуците им станаха студенти, си отиде. Миков, новият червен Мойсей, най-после ги заведе до Москва река. Но и той бе част от Станишевия елит и идеологическите му лъкатушения. В Кремъл не прощават това. Крайно лявото крило в БСП готви реванш, благословен от Москва, и Миков знае това. Наришкин му го каза. Скоро над "Позитано" отново ще изгрее "малка червена звезда“.

Лявото крило в БСП ще върне партията не към демократичния, а към съветския социализъм, чиито основи преди 250 години положиха френски писатели. Русо, Волтер, Сен Симон обаче бяха достатъчно откровени да заявят, че идеите им могат да се осъществят само от силно диктаторско управление. Първият модерен плановик Сен Симон предричаше, че които не се вслушат в неговите предложения за планиране, ще бъдат "третирани като добичета". Кремъл и ковачите на партийни програми на "Позитано“ са водени от същите принципи. Станишев ги потъпка и плати личната си цена. Отцепването на Първанов бе част от партийната. С влизането на АБВ във властта БСП за първи път от 25 години наистина се разцепи. Сега Миков и Първанов, освен за сърцето на левия електорат, се конкурират и за сълзите на Москва.

А вляво има много за какво да се плаче. Най-вече за невъзможността да се изпълни основната програмна цел от действащата партийна програма на БСП. В нея дословно пише: "…За да се докаже като партия на социалистическия идеал, БСП трябва да се посвети на историческото преодоляване на капитализма”. Тоест, да му намери равностойна алтернатива. Нито една социалистическа или социалдемократическа партия досега не успя да стори това с мирни средства. Дори ГСДП, която през 2007-а в своята "Хамбургска програма" заяви, че ще се бори за демократичен социализъм - общество на свободните и равните, в което левите ценности са реалност. "Краят на съветския социализъм подчертава се в "Хамбургската програма", "...не оборва идеята за демократичен социализъм... Демократичният социализъм продължава да представлява за нас визията за едно свободно, справедливо и солидарно общество, чието реализиране е постоянна задача“.

А сега си представете, че сте лидер на БСП и кажете на първия Путин, когото видите в Кремъл, че отново завивате наляво към "демократичния социализъм". Дали ще се зарадва? Не, никак даже! Москва не обича нито социализма, нито демокрацията. Пред лицето на "надигащата се глобална катастрофа" кремълският елит иска да въплъщава в живота "изначалната руска воля към универсален идеал – към осъществяване на спасителната мисия за утвърждаване идеалите на Доброто и Справедливостта". Иска да "„разрушава атлантизма чрез манипулирани хаотични процеси". Твърди, че "религиозният дълг на християнина" противостои на "новия световен ред" (атлантизма), тъй както и на самия Антихрист. И декларира, че месианското предназначение на Русия, адресирано към цялото човечество, може да се постигне само със силата на оръжието. Така пише идеологът на евразийството Александър Дугин в "Нашия път".

Путин върви по този път. Чрез държавно контролирани телевизии, интернет тролове, съмнителни „информирани източници“, Кремъл разпространява фалшива и подвеждаща информация, която дискредитира ЕС, подронва подкрепата за легитимните правителства в региона, деморализира местното население. Руската пропаганда вече е реална заплаха за сигурността на източните граници на Европейския съюз. Благодарение и на нея една трета от българите искат да станем част от Евразия. Не случайно десетки експерти по публични комуникации от Европейския съюз ще започнат да работят до края на март в Брюксел, за да се борят срещу целенасоченото подаване на грешна информация от страна на Кремъл за ролята на Москва в Украйна и в други части на Европа. Кого ли ще изпрати България?

Комунистите наричаха това "идеологическа борба". Истинското й име е "война на идеи". Войната на идеи в едно общество никога не спира, защото без нея няма развитие. Това е война за умовете и сърцата на хората и главно на младите. Свободните хора имат всички шансове да я спечелят, ако престанат да търсят преки – тоест чисто икономически – пътеки при защитата на свободата и нейния политически проект - капитализма. Във войната на идеи преки пътеки няма – или водят някъде другаде.

Тези, които не разбират това, са обречени да (се) загубят.

Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.03 2015 в 12:37

А ти кой беше?
Оп, забравих : "бе"

21.03 2015 в 19:20

Тоя барбарон откъде се пръкна, бе??? Кой си ти, бе???

21.03 2015 в 18:33

На всички ни надеждата е в младите. Това е кръговрата на живота.
Но кадърните млади българи си бият камшика преди да навършат 20г! От останалата част след 15години какъв ще бъде % индобългари? На тях ли ще разчиташ? По-скоро ще им се молиш да не те пребиват всеки месец...

21.03 2015 в 18:14

Много верно. Нашата надежда е в младите - там % на русофилите е доста слаб- Времето работи за БГ.