Законът - между Пекин и Пхенян

Последна промяна на 27 юни 2015 в 15:30 8258 21

Калин Манолов.

Интересно заседание имаше този четвъртък Висшият съдебен съвет (ВСС). Засегнат от коментара на правосъдния министър Христо Иванов, че обсъждането на съдебната реформа с пловдивски съдии в края на предишната седмица е преминало като "партийно събрание в Северна Корея", главният прокурор Сотир Цацаров цитира Великия кормчия Мао Дзе Дун, който преди началото на т. нар. „Велика пролетарска културна революция“ в Китай издигна лозунга „Нека греят сто слънца, нека цъфтят сто цветя“. Културната революция бе насочена срещу партийни служители и интелектуалци, които Мао и неговите последователи обвиниха в предателство на революционните идеали и в опит да възстановят капиталистическия строй. Чрез нея Мао се опита да си върне властта в партията и държавата, която загуби след т.нар „Голям скок напред“ между 1958 и 1961 г. , довел до Великия китайски глад, в резултат на който умряха 40-50 милиона китайци. Може би защото не можеха да ядат стоманата, която Мао ги накара да произвеждат в селски пещи за хляб. От продължилата десет години Културна революция пък бяха засегнати 200 милиона души. Само през 1967 г. жертвите й бяха 500 000.

На фона на тези исторически факти е доста по-уместно не правосъдният министър да се извинява за севернокорейския си коментар, както го призова ВСС, а главният прокурор да се извини за китайския. Което няма да промени факта, че българската правосъдна система наистина се намира между Пхенян и Москва.

Разкраченото й състояние обаче не се дължи проектозакона за съдебната власт, който разделя ВСС на две колегии: съдийска и прокурорска. Това в най-добрия случай ще доведе до „умерен прогрес в рамките на закона“ по едноименната партия на Ярослав Хашек. Впрочем все едно, че български политици са писали неговия партиен манифест (защото се съмнявам, че са го чели): „Обещаваме да обещаваме. Нашите обещания са най-добрите обещания. Ако не обещаем нещо, то е защото сме забравили да го обещаем“.

До голяма степен дебатът за реформа на съдебната власт е дебат за състоянието на българската прокуратуртия, но е все така хаотичен и конюнктурен. Най-забележимо тече на ниво политика, но само в две посоки - какво да е мястото на прокуратурата в системата от държавни органи, и използват ли прокурорите правомощията си за политически цели. В сянката на тези без съмнение важни проблеми остават неефективността и дори провалът в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Все още никой политик не смее да даде най-логичното обяснение за това – че вероятно редица прокурори са корумпирани, а някои - дори свързани с организираната престъпност. Нищо чудно, че именно парламентарта комисия за борба с корупция преди няколко месеца не прие стратегията за съдебна реформа...Но пък доживяхме правосъден министър, макар и предпазливо, да критикува абсолютната безконтролност на прокуратурата, резултат от нейната централизирана полувоенна структура, липсата на ефикасен съдебен контрол върху всички нейни актове, трудно защитимия от правна гледна точка имунитет, с които прокурорите се ползват. Именно тези критики смразиха Сотир Цацаров и Христо Иванов. Но... дума дупка не прави. Още по-малко – съдебна реформа.

Разбира се, не само в прокуратурата е проблемът. Фундаменталният проблем е в българското разбиране за закона като „врата у поле“. Точно това разбиране е крайно време да се промени, за да стане България правова държава. Което означава: държава, управлявана по всеобщо приложими закони, а не чрез произволните решения на политици и чиновници.

Сега България не е правова държава, защото законодателството й се състои от заповеди, които определят как хората да действат, за да постигнат определен резултат. Тези заповеди се издават от „законодатели”, придобили - по-точно присвоили си! – правото да приемат всякакви струващи им се необходими декрети, и да узаконяват всяко действие на администрацията. Администрацията пък си е присвоила правото да издава всякакви подзаконови нормативни актове, които променят или блокират смисъла на всеки неудобен на политиците и техните сенчести спонсори закон, ако случайно такъв бъде приет.
Това не е Закон. Законът е онзи сбор от общоприети правила, които защитават правата на отделния човек и го оставят свободно да следва своите собствени цели. Законът е форма на защита на личността, свободата и собствеността на отделния човек. Законът е съвкупност от общи норми на справедливо поведение. Законът заменя силите на отделните хора с колективна сила, за да отстоява правото на всеки и за да възцари Справедливост за всички.

Докато в България законът не е такъв, няма да има и съдебна реформа. Просто защото няма да има какво да се реформира.

Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.06 2015 в 10:38

Броят на путлерастите мурзилки в България е прекалено голям. Марш в русия или в Северна Корея долни утайки на обществото. "Професор" Балкански -> ДГД.

28.06 2015 в 17:18

Еййй, еми то пък дори човек да не се пошегува бе. Веднага тука некви мрачни ШОРОШОИДНИ типове със свъсени вежди почват да ти се карат, че не им подгласничиш на ДЕМОНОКРАСТИЯТА, ЛИБЕРАСТИЯТА, ТОЛЕРАСТИЯТА, МУЛТИКУЛТУРАСТИЯТА, ПОЛИТКУРЕКТОРАСТИЯТА, и обикновената ПЕДЕРАСТИЯ. По-лоши сте и от комунетата. Омерзен съм.

28.06 2015 в 12:07

http://lib.sudigital.org/record/18975?ln=bg
Част от книгата. Останалите си ги намерете сами.

28.06 2015 в 12:00

Троленето на балканския професор е насочено очевидно към хората, които не са живели в "светлото комунистическо минало", но няма да коментирам смехотворните му лъжи и инсинуации. Ще кажа само един виц от онова време. Др. Тодор Живков приел сексбомбата от 60-те Бриджит Бардо и обещал да изпълни едно нейно желание. "Отворете си границата и пуснете българите да пътуват", пожелала тя. "О"!, погледнал я похотливо др. Живков, "Искате да останем насаме?"

28.06 2015 в 09:15

А че пътуването било "единствена грешка", друг път. Ако си бил от хрантутническата класа по онова време, сигурно ти е харесало. За това колко безгрешен е бил строя говорят трите фалита на страната, за изкореняването на предприемчивия дух да не говорим. Сигурен индикатор е миграцията от и към страната. Прочетете Симеон Радев.

28.06 2015 в 09:05

Да дойде читава банда през соца беше събитие с епохален характер, нещо като "пуснаха бананите", дори по-значимо. Долу са изброени вероятно всички, които са идвали. Лично аз съм бил жертва на изземване на значки, картички, касетки (а как вървяха само), а родителското получи сериозно мъмрене заради мен. Оттогава жицата ТИХО.
Единствената грешка била забраната за пътуване. Ми да не е малко?

28.06 2015 в 02:40

Еми прав е браточката red or dead - ШОРОШОИДИТЕ пускат само техните си шаблонни BUZZWORDS и отбягват всяка истинска принципна дискусия. Ма аз подозирам, че пишат неверни неща за соца, щото по онова време повечето ШОРОШОМОЛЦИ и ШОРОШОМОЛКИ са били още в течно състояние.

И също съм се убедил, че не разбират нищо от POP музика. Цитират ми тука некви антимузикални групи, дето в пубертетна възраст са ги облъчвали по радио София като ученици, се едно става дума за истинска ЖИЦА.

Всичко това, че по време на соца т.нар "западна" музика е била едва ли не ЗАБРАНЕНА, са пълни лъжи. Ако беше забранена, нямаше всичките ми приятели от онова време и те да си поръчват плочи от чужбина, които идваха по пощата и през митницата, и властите не ги спираха. Що тави и сингли съм събрал по онова време - бедна ви е фантазията.

Значи направо ще ви кажа ИСТИНАТА - коя беше най-голямата и единствена ГРЕШКА НА СОЦА - еми това, че НЕ ПУСКАХА ХОРАТА ДА ПЪТУВАТ СВОБОДНО В ЧУЖБИНА, като примерно пътуваха по онова време сърбите, и си бяха много добре.

Тъпите комундели просто трябваше да отворят границте, и всеки да пътува където иска. Обаче подозирам, че самите западняци не са имали интерес хората от Източна Европа да могат да ходят свободно там, щото ето и сега дори мърморят против източноевропейците как ходели там, обаче за сметка на това пускат мангусти от цял свят, като дребнобританците са типичен пример.

Като се разходиш из Лондон понякога се чудиш дали не си в Дака, Куала Лумпур или Найроби, отсекъде маймуни. Аре, омерзен съм.

28.06 2015 в 01:31

Това, понеже руските и китайските филми са супер дълбокосмислени, а в Китай цари такава свобода, че доведе до икономически бум и процъвтяващо икономическо благосъстояние? Ти китайци познаваш ли въобще, Балкански? Явно не!

Не те знам на какво си бил член, но моя баща пък е стоял в ареста заради Бийтълс, и заради бакенбарди, а видео имаше семейството на едно от децата в две доста големи средни училища в София - не, че имаше много за гледане, де. То всъщност е нямаше много къде да се гледа, едни връзки през коаксиалния вход на София 84, на масовите юности да гледаш, да гледаш, не става, пък в баба ми си караха с Опера от зората на телевизионните предавания у нас.

Хайде стига си го лъскал тоя строй, а и що подминаваш Северна Корея, кажи каква радост е там и каква отврат е в Южна!

Ужас, имало е хиляда гия днес на парад, и сто тъпанара да изразяват притеснение, че още малко някой ще им отпере пишка и вече едва ли не трябва да се пазим по улиците от педали.

27.06 2015 в 23:38


“стокхолмски синдром или номенклатурно чедо“
))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

“ЖИВ“......Спри се, че се излагаш, и смешното е, че се опияняваш в дебилноста си и започваш да звучиш като.....Хюмнето, а повярвай ми това не е....комплимент:)

“Номенклатурните кадри“ са в редиците на........ГЕРП, няма да те обиждам като започна да ти ги изреждам, НЕ ЛИ!

Какво значи “съмнителен“, човек се ражда с вкус за КРАСИВОТО без значение къде и кога, разликата е, че сега УМИШЛЕНО се работи за тоталното маргинализиране на народа и за жалост резултати са .....ВИДИМИ:(

27.06 2015 в 23:19

Значи си бил съмнителен елемент още от тогава. стокхолмски синдром или номенклатурно чедо?