Защо българите ядат домати от Турция и лук от Египет

Земеделците в България са около 400 хиляди. Повечето от тях са дребни производители, които притежават малко земя и няколко животни. За държавата обаче тези хора сякаш не съществуват, се казва в репортаж на Дойчландфунк

Последна промяна на 16 април 2014 в 15:14 12956 33

Веси Мутафчийска пълни наредените пред нея буркани с прясно мляко. След няколко часа то ще се превърне в кисело мляко - 100 процента натурален продукт без никакви добавки или консерванти. Семейният бизнес се крепи на 10 крави и 150 овце. При нормални условия това би било напълно достатъчно за издръжката на семейството. Стига да не беше следният проблем:

"Официално производството ни е незаконно. Виновен за това е законът, който е направен само за големите фирми, преработващи между два и три тона мляко на ден. Ние имаме най-много 200 литра мляко на ден. И не сме в състояние да си набавим изискваните от закона съоръжения. Пък и нямаме нужда от тях. Законът просто не е направен за дребни производители като нас", казва Мутафчийска пред репортери на Дойчландфунк.

Омагьосан кръг

Този пропуск е още от времето, когато с присъединяването си към ЕС България прие европейското законодателство в тази област. А съгласно това законодателство дребни производители като семейство Мутафчийски нямат право да пласират продукцията си извън своето стопанство. Много дребни земеделци нарушават тази забрана - нерядко с мълчаливото съгласие на властите, казва аграрният експерт Мъгърдич Хулиян: "В това се състои основният проблем - държавата се прави, че тези производители не съществуват, а те от своя страна се държат така, сякаш тя не съществува. Това е омагьосан кръг, който вреди и на едната, и на другата страна".

Мъгърдич Хулиян е съинициатор на сдружение на дребните земеделски производители. То се обявява за приемането на законодателство, което да отговаря на техните потребности. Дребните земеделци в България са под натиск не само заради директивите на европейското законодателство, но и заради политиката на земеделски субсидии в ЕС. Тъй като в повечето други страни-членки на ЕС земеделските производители получават много по-големи субсидии, България се оказва принудена да внася 90 процента от плодовете и зеленчуците, които се предлагат на местния пазар.

"Българските земеделски производители трябва да обединят усилията си. Само така те могат да бъдат конкурентоспособни. А задача на държавата е да постави приоритети и да подпомага местните производители", убеден е Мъгърдич Хулиян.

Лъч на надежда

Засега обаче дребните земеделци не получават никаква подкрепа от страна на държавата. А последиците от това са крайно негативни, казва Десислава Димитрова от българския клон на глобалната организация "Slow Food". "България загуби своя суверенитет по отношение на хранителните стоки, от пазара изчезват традиционни продукти. Вместо да държим на богатото ни кулинарно разнообразие, което е важна част от нашата културна идентичност, ние внасяме сирене от Холандия, домати от Турция и лук от Египет", казва Десислава Димитрова.

Единствен лъч на надежда е покачващото се търсене на домашни продукти - въпреки всички забрани. Миналата есен в София бе открит пазар, на който веднъж седмично дребните производители могат да предлагат стоката си. Щанд на този пазар има и семейство Мутафчийски - макар че всъщност няма право да продава.

"Разбирам колко важни са хигиенните изисквания, особено при производството на млечни и месни продукти. Но не е правилно всички дребни производителите да бъдат слагани под общ знаменател. Защото не всички нарушават разпоредбите. Затова нашето сдружение си е поставило за цел да предизвика промени, които да напаснат европейското законодателство към потребностите на дребните производители. За нас това е много важно", посочва Мъгърдич Хулиян.

Източник: Дойче веле

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.04 2014 в 22:26

Защото ни е нужно българско национално правителство без различни партии и евроориентирани или рускоориентирани депутати,нужен е преврат,тоест капремонт на властта,която всичко трябва да съобразява с изгодата на българите и не трябва да се мисли какво ще каже Европа или Русия,и най-главното държавен контрол на търговията забрана на кредитьорството от което беднее народа а богатеют евреите,минимален импорт на стоки,контрол на финансовите потоци,рекетьорство министерска охрана на сенчестия бизнес ,забрана на спекулата с имущество контрол на арендата,НУЖНА Е ДЪРЖАВНА ДИСЦИПЛИНА -ЕДИНОВЛАСТИЕ,ИМПЕРИАЛИЗЪМ

18.04 2014 в 22:07

Във Франция има дребно производство, ферми с по няколко крави, които правят сирене и си го продават по местните пазари. Няма проблем да произвеждаш зеленчуци на 1 декар и да ги продаваш на малките пазрачета. Всичко това е законно. На малките пазарчета във Францие е незаконно да продаваш, ако не си самият ти производител. Защо не може това да се направи и в България? Производителите да имат право да продават на пазарите СОБСТВЕНА продукция?

17.04 2014 в 19:44

Небългарските са евтини, защото на митницата не плащат нищо. Имат си митничари на които кихат и минават. Затова и китайските боклуци са толкова евтини, макар да са много вредни. От началото на демокрацията започнахме да купуваме турските боклуци, така те постепенно си направиха печалбите, накупиха си машини и сега произвеждат нелоши стоки. Но хранителните им продукти и зеленчуци по качество не могат да се сравняват с нашите.

17.04 2014 в 18:35

До Бонзай
Може би съм крайна в мнението си, защото виждам как се случват нещата в селото, където живея - а то е с 3600 жители, с много млади хора, които работят във фабриките в близкия град, наистина за 300-400 лева. Зеленчукопроизводството е тежък труд, но с него спокойно може да изкараш много повече от 300-400 лева на месец. НО според мен проблемът е, че дребните производители не обединяват усилията си, за да стигнат до пазара без посредници. И да попитам - защо в магазина бобът е от Киргизстан?

17.04 2014 в 18:23

През 2000 си спомням че имаше свръх производство на краставички, и домати точно от дребни производители. Ноооооо какво се случи никой не им изкупуваше продукцията, алчните мутри им предлагаха по 5 ст. на килограм ако искаш но неможеш да продаваш. А никоя консервна фабрика не купуваше защото имаше свръх производство .... такаааа дребните си казаха защо да се потим ... ще си сеем само за нас тая работа не става. И от следващата година нямаше свръх производство, което продължава и до днес обърнете внимание на киселите краставички ако намерите де, от къде е продукта - Виетнам, Индия.

Така че ХАК да ни е!!!

17.04 2014 в 17:00

Ева, отдавна модерните общества разчитат на специализацията - това води до не толкова хубави домати, но далеч по-нормално съществуване за повече хора. Не всеки има времето и опита да работи, и едновременно с това сам да си произвежда храната, още повече, че тя тук е сезонна. Не е хубаво да обиждате хората висящи "по фирмичките", защото това са голям процент от българите - срамна работа няма. Не е хубаво и да налагате избора си като правилен, още повече, че казвате, че сте компютърен специалист, а сред колегите ви желанието за бягство от технологиите към природата е доста широко разпространено, поради естеството на работата, която не винаги е тежка, заплатена е добре, често може да се работи от всякъде, но бързо изхабява, затова и предполагам сте се захванали с домати.

Колкото до заливащата ни продукция отвън - домати точно по това време няма в България, но ако погледнете картата - Турция и Египет са доста на юг и съответно реколтата им става рано. Лятото има всякакви домати, после пак ядем дървени оранжерийни. Колкото до холандското сирене и пр., то е различно от нашето и не съм видял досега на пазара чуждо сирене имитиращо нашето бяло саламурено, но за жалеещия по комунистическия вкус на нещата явно разнообразието е лошо нещо. А иначе малките производители могат да произвеждат уж качествена продукция, но не е ефективно и точно с тях няма да преборим масовия внос от вън.

17.04 2014 в 15:26

Хайде да не си говором за европейско законодателство и тем подобни! Всеки от тук пишещите и четящи може да отвори Google Streetview и да се поразходи виртуално из румънските села. Тогава, надявам се, на повечето ще "им светне" защо ядем турски домати и египетски лук... Всички ние решихме, че ще ставаме граждани, "да копаш" стана обидна дума (и мен майка ми ме е учила, че който е тъп и прост, и не може да си изкарва парите по друг начин - копа), да живееш на село "е обидно", а и нямало работа - друго си е да дадеш бабината земя на арендатора ... Та според мен причините са мързел, простотия, липса на солидарност и алчност, защото е ясно, че с гледане на зеленчуци не се забогатява, а това иска много работа - друго си е да отидеш в някоя фабричка или фирмичка, да кесиш за 500 лв., ако можеш да си покраднеш, защо ти е да плевиш домати?
П.С. Тук пишещата е компютърен специалист. Продадох апартамента си в София. Сега живея на село. Копам домати, лук, пипер и краставици ... и има кой да ги купува.

17.04 2014 в 10:54

Факт е, че когато си"дребен", никой не се интересува от теб и единственият шанс е силна браншова организация, която да оказва непрекъснат натиск на тези от които зависят "малките"промени в закона. УСПЕХ!

16.04 2014 в 23:59

Защото българите нямат нормални политици, които да защитават интересите им.! Защото българите имат политици, които си купуват гласовете предимно от ромите и ниско образованите хора! Защото нормалните българи не гласуват, обезверени от случващото се... Защото, ако изборите в България можеха да променят нещо, нашите "мили, родни и неповторими" по корупция политици щяха да ги забранят със закон!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

16.04 2014 в 23:02

Ако спре вноса ще умре народа гладен! :)