Защо допуснахме провал на прехода?

Последна промяна на 28 март 2014 в 16:34 7001 20

Снимка Николай Китанов

Една теза от предишната ми статия, а именно, че „системни грешки, направени през първите две-три години след отстраняването на Тодор Живков от власт, доведоха до сегашното дередже на политиката, икономиката и обществения живот” предизвика коментари, в които се твърди, че всъщност грешки няма, а преходът от комунизъм към демокрация е извършен по план. Да, със сигурност в ЦК на БКП и в Държавна сигурност са имали план за това как да протече промяната, но причината той да бъде до голяма степен реализиран се дължи не само на тях, а и на нас – заради това, че им позволихме да го извършат по този начин. Затова въпросът не е защо те провалиха (от наша гледна точка) прехода, а защо ние им позволихме?

Преди всичко, последните 24 години трябва да бъдат разделени на две части – правителствата на или с участието на БСП и периодите, когато столетницата е била вън от властта. Независимо от критиките, които имаме към другите управления, когато БСП е била на власт, винаги е докарвала България до хуманитарна катастрофа и/или срив на държавността. Нещо, което не бе „достигнато” нито от СДС, нито от НДСВ, нито от ГЕРБ, нито от служебните кабинети (всичките назначени от президенти, които не са били издигнати от БСП).

Партията-наследница на БКП през всички периоди на своето управление (включително и настоящия) е раздвоена между носталгични напъни за задържане/реставрация на соца и необходимостта нейните кадри да се облагодетелстват финансово от властта (което те винаги правят за сметка на икономиката и обществото). И резултатите са налице:

- по време на кабинета „Луканов” бе наложен мораториум върху плащанията по външния дълг, а страната остана без ток;

- по време на кабинета „Беров” държавата капитулира пред силовите групировки и на практика се отказа от задължението си да осигурява вътрешния ред и да гарантира живота и сигурността на гражданите;

- по време на кабинета „Виденов” икономиката изпадна в амок, като в един период по магазините нямаше дори хляб;

- по време на кабинета „Станишев” страната остана без газ, а част от еврофондовете бяха спрени заради грандиозни злоупотреби;

Въпреки всичките си „геройства”, соцпартията не само, че успя да натрупа 10-годишен стаж във властта, а и към настоящия момент продължава да е една от двете най-големи партии в България. Докато в друга среда, за подобни прегрешения една политическа сила би изчезнала от терена. Защо се получава така?

От една страна, това се дължи на нашите изборни действия или бездействия. От друга страна, грешките на останалите политически сили продължават да държат БСП „на гребена на вълната”.

Правителствата на СДС, НДСВ и ГЕРБ имат несъмнени заслуги за развитието на България, както и немалко поводи да бъдат критикувани. Тук обаче е редно да се обърне внимание на онези техни грешки, които в крайна сметка доведоха нещата дотам, че в момента обществото да не е стъпило с двата крака на пътя на свободата и благоденствието, а да продължава да се лута между европейската перспектива и някакво неясно евразийско бъдеще.

Първият основен политически противник на БСП бе Съюзът на демократичните сили. Значителна част от нацията възлагаше своите надежди на СДС, но много от ранните „сини” лидери се оказаха неподготвени за това огромно предизвикателство. В действителност, старото СДС бе колоритна амалгама от внедрени агенти на БКП и ДС, дисиденти-марксисти, лумпен-политици, леви антикомунисти и твърде малко наистина десни политици. Политическата неадекватност на част от тях лъсна още на Кръглата маса, когато те се появиха по пуловери, докато всички представители на комунистите бяха облечени с костюми. Но де да беше само това. Те приеха да преговарят с БСП, вместо с правителството, и така легитимираха соцпартията като „левия крак” на прохождащата българска демокрация.

Политическата неопитност на мнозинството от „сините” лидери (които, всъщност, се учеха в движение) доведе до

Трите гряха на ранното СДС:

Активното участие в разкола в Българската Православна Църква. Голяма част от ранните „сини“ лидери инициираха създаването на т.нар. „алтернативен синод“ под претекста, че Негово Светейшество патриарх Максим, както и повечето от митрополитите в БПЦ са свързани с БКП и ДС. По този начин те отвърнаха немалка част от „сините” християни от лоното на светата ни Църква. Впоследствие се оказа, че именно разколниците са агенти на Държавна сигурност, но това всъщност е по-малкият проблем. По-големият е, че „десните“ сринаха остатъка от обществен престиж на Църквата и по този начин спомогнаха за чалгизирането на българското общество. Възможността да се създаде устойчив десен електорат на базата на християнските ценности бе торпилирана. Политическото късогледство на ранните седесари им попречи да осъзнаят, че Църквата не е само един Патриарх и дузина митрополити. Църквата представлява цялата православана общност – миряни, низш, среден и висш клир. Общност, върху която може (и трябва) да се стъпи при създаването на дясна политическа сила.

Отхвърлянето на национализма. В името на някакви конюнктурни договорки с ДПС (тогава лоялен съюзник срещу комунистите), СДС предостави националистическата дреха на други формации (ОПТ, ОКЗНИ, впоследствие Атака, НФСБ). Така самата идея за национализъм беше подменена. Днес под „национализъм“ не се разбира отстояване на националната идея (и интереси), а кресливо говорене срещу турци, евреи, американския империализъм, световна конспирация и прочие дивотии.

В интерес на истината, в средите на СДС имаше националистически организации (Български демократичен форум, Съюза на царските офицери, ВМРО – докато беше в коалицията „ОДС“), но те си оставаха просто екзотична добавка към коалицията.

Отказът от реабилитация на монархията. Републиканските възгледи на повечето от „сините” лидери се оказаха непреодолима пречка пред възможността за възстановяване на българската държавна традиция. Тук не става дума за спора коя е по-добрата форма на управление – република или монархия, а за осъзнаването на факта, че българската историческа традиция е монархическа. „Сините” така и не намериха път към Н.В. Цар Симеон II, което впоследствие им струваше загубата на властта. А след като самият Цар компрометира монархията, „сините” не само че не направиха опит да я реабилитират, а и допълнително я закопаха. Така и не се намери влиятелна политическа фигура, която да обясни, че разочарованието от един Цар не означава автоматично отказ от монархията. Защото монархистът е поддръжник на институцията, а не привърженик на един или друг Цар (какъвто е роялиста)

„Царските” грешки

Първата от тях несъмнено бе, че Царят, идвайки на власт, се обгради с неподходящи хора. По всеобщо мнение, голяма част от „царедворците”, поели управлението на страната през лятото на 2001-а година, бяха доста по-различни от онези, които посрещнаха Негово Величество при първото му идване през май 1996-а година. Новият премиер и партиен лидер смени принципните монархисти с политически авантюристи.

Размиването на двуполюсния модел също изигра негативна роля, тъй като по същество това бе в услуга на БСП. Вотът и за НДСВ, и за ОДС бе антикомунистически, но двете политически сили не намериха път една към друга, за да завършат успешно прехода. И макар вината за това да е взаимна, фактите са налице.

Въпреки всичко, в средата на 2005-а година, след като повече от 8 години БСП бе държана извън властта, ситуацията в България нямаше нищо общо с онази от „Виденовата зима”. Икономическият възход бе налице, но резултатите от него се усещаха основно в столицата и в още няколко големи града, докато на много места нещата не стояха никак добре.

Най-тежкият грях на ГЕРБ

Полицейщината? „Калинките” в администрацията? Авторитаризмът на Бойко Борисов? В действителност, най-голямата грешка бе желязната хватка, в която бе държан частния бизнес.

Още при „тройната коалиция” частните фирми бяха разделени на „привилегировани” (тези, които са част от партийните „обръчи” на управляващите) и „простосмъртни” (всички останали). Вторите съставляват огромното мнозинство от малките и средни фирми и именно те са гръбнака на една работеща икономика.

През лятото на 2009-а година голяма част от малкия и среден бизнес гласува за ГЕРБ, очаквайки налагане на правила и нормализиране на бизнес средата. Вместо това обаче получи досегашния модел, с тази разлика, че „привилегировани” станаха фирмите, близки до новите управляващи. Това до голяма степен доведе до относителния спад в изборния резултат на ГЕРБ през миналата година. От прекомерна полицейщина и незаконно подслушване се оплакваше основно една по-малобройна (макар и по-информирана) прослойка, а наличието на „калинки” вече се възприемаше като неизбежно зло, предвид тоталния срив на образователната система. Не бе без значение и факта, че когато се създаде партия ГЕРБ, повечето политически активни българи вече бяха част от други партии. Поради тази причина, част от министрите на Борисов бяха всъщност външни за партията експерти.

След всичко това става болезнено ясно, че не само организираните действия на бившите комунисти, но и сериозни грешки на „нашите” политически представители, доведоха до провал на прехода.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

01.04 2014 в 19:33

Двете последни статии на Димитър Петров в OFFNews (поствани от Михайл Влахов във Facebook), в които се обясняват причините за провала на прехода граничат с „опорна точка“ на кукловодите от КГБ и тяхното най-вярно задгранично подразделение – ДС. Те се нареждат до поредицата медийни изяви и публикации (също „опорни точки“ на задкулисието) от последните два месеца, които се напъват да обяснят провала на прехода само и единствено с неопитността и некадърността на всички управлявали през него (БНТ- интервю с Красимир Стойчев, т.е. агент „Танев“) и още по-далече – с масовата липса на предприемачески дух в българите и некадърността им (Facebook – публикация на „пражката съвест“ на демократичното общество Стоян Стоянов). Целта на тези медийни изяви е да намалят, а може би и да убият, и малкото съпротивителни сили на демократичната общественост, вменявайки и цялата вина за провала на прехода. Истината е на светлинни години от тази последна „опорна точка“ на кукловодите, защото „системните грешки, направени през първите две-три години“ на прехода, бяха всъщност реализиране на едни от първите „опорни точки“ за осъществяване на РЕЖИСИРАНИЯ ПРЕХОД. Вече е ясно,че подготовката за това е видна поне 2-3 години преди 1989г. в операцията за насилствената смяна на имената на българските турци и организирането на „голямата екскурзия“, с което беше създадено етническо и религиозно напрежение в едно общество, в което такова не е съществувало. Целта на тази операция беше от една страна да се отдели значителна и компактна етническа и религиозна група, която като цяло да бъде лесно плашена и манипулирана за нуждите на РЕЖИСИРАНИЯ ПРЕХОД, а от друга – да е база за създаването на националистически формации в близко бъдеще за нуждите на същия този преход. Подготовката за осъществяването на замисъла на бъдещото задкулисие продължава с инфилтрирането на дълбокоешелонирани в опозиционните (колкото и условно да е това понятие към този момент, но такива са зараждащите се автентично ДПС и свободни синдикати), десидентските, екологичните, студентските, обществените (неправителствени, спортни и други организации), религиозните, правоохранителните, правораздавателните и банковите структури, на ЗАВИСИМИ, КОНТРОЛИРАНИ И АКТИВИРАНИ от бъдещите кукловоди в определени моменти лица, което дава практическата възможност за мащабно и системно манипулиране на обществото в продължение на десетилетия, докато не се постигне крайната цел – ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА И РЕПРЕСИВНА ВЛАСТ В ИКОНОМИЧЕСКА. Тези лица през годините трябваше да изпълняват програмата от „опорни точки“ спуснати им, и спускани им и до днес от задкулисните режисьори от КГБ и ДС. Най-съществените от тези „опорни точки“, задействани непосредствено след 10 ноември 1989г. бяха:
1. Да се внушава, че демокрацията е лошо нещо! – Цел: Да се разколебае обществото в преимуществата на демократичната система.
2. Да се плаши с предстоящ безпрецедентен „лов на вещици“, т.е. преследване докрай на всички редови членове на БКП и на казионния БЗНС! – Цел: Консолидация и втвърдяване на електората на БКП (БСП) и на казионния БЗНС
3. Да се внушава, че БСП не е БКП! – Цел: Изчистване имиджа на БСП.
4. Да се подмени автентичното ДПС и да се създадат националистически формации! - Цел: Раздробяване на демократичното политическо пространство.
5. Да се създадат и създават множество политически субекти! - Цел: Раздробяване на демократичното политическо пространство.
6. Да се овладеят ръководствата на дясноцентристките политически субекти! – Цел: Гарантиране запазването на планираната посока на прехода.
7. Да се дискредитират системно и без оглед на използваните средства независимите от задкулисието политически лица! – Цел: По-лесно овладяване на ръководствата на различните политически формации.
8. Да не се допусне лустрация! – Цел: Запазване на инфилтрираните и дълбокоешелонирани в различни политически, държавни, обществени и религиозни структури лица.
9. Да се „скопи“ максимално новата конституция! – Цел: Гарантиране реализирането на основната цел на РЕЖИСИРАНИЯ ПРЕХОД.
10. Да се приема „удобно“ от гледна точка на режисьорите на прехода законодателство! - Цел: Гарантиране ненаказуемост на действията и/или бездействията на марионетките на кукловодите.
11. Да се ликвидира селското стопанство и да се присвои имуществото му! – Цел: Да се влияние върху обществените настроения чрез дефицита на селскостопанска продукция на пазара и цените и.
12. Да се либерализира банковата система и да се овладее собствеността и ръководствата и! – Цел: Осигуряване на условия за лесен достъп до първоначален финансов ресурс за трансформиране на политическата и репресивна власт в икономическа.
13. Да се овладеят правоохранителните, правораздавателните органи и КС! – Цел: Да се гарантира ненаказуемостта на действията и/или бездействията на марионетките на задкулисието.
14. Да се овладеят висшите държавни постове президент и министър-председател! – Цел: Гарантиране запазването на планираната посока на прехода.
15. Да се извърши широкомащабна масова приватизация! - Цел: Гарантиране придобиването на обществените активи от марионетки на кукловодите, на които е осигурен необходимия финансов ресурс.
16. Да се приватизират от „точните“ юридически и физически лица структуроопределящи предприятия от енергетиката, добивната, металургичната и химическата промишленост, транспорта и други! – Цел: Да се влияе върху обществените настроения чрез цените на всички стоки и услуги.
17. Да се влезне в НАТО! - Цел: Последващо влизане в ЕС.
18. Да се влезе в ЕС! - Цел: Достъп до предпресъединителните и структурните фондове на съюза и ползването им като допълнителен значителен финансов ресурс за изпълнение на главната цел – трансформиране на политическата и репресивна власт в икономическа.
19. При избори обществото винаги да бъде поставено пред необходимостта да избира между първото и второто предпочитание на кукловодите на прехода! - Цел: Да се гарантира запазването на планираната посока на прехода и изпълнението на главната цел.
20. Да се убеждава демократичната общественост, че тя е виновна за провала на прехода.
Това са само част от „опорните точки“, които систематично са налагани и се налагат на обществото. „Центърът“, ръководещ този процес е със значителен опит в дезинформацията, манипулирането, саботирането и дестабилизацията на обществото, и чрез своите дълбокоешелонирани марионетки в политическите, държавните, обществените и религиозните структури, вече почти три десетилетия работи за реализирането на РЕЖИСИРАНИЯ ПРЕХОД, характеризиращ се не само с първоначално натрупване на капитал, но и с продължаващото му и до днес увеличаване с престъпни похвати като ИЗТОЧВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ и ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ чрез ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ и на БЮДЖЕТА НА ЕС чрез различните ПРОГРАМИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ НЕГО. Крайната цел на „Центъра“, ръководещ този процес, както вече казах, е трансформиране на политическата и репресивната власт в икономическа.
Това ще се види много добре, ако се направи статистика за десетте хиляди най-богати хора в България днес. Почти сигурно ще се окаже, че 80% от тях са свързани по някакъв начин с бившите специални служби, 10% - с престъпни структури (наркотрафик, контрабанда на акцизни стоки, проституция, данъчни престъпления, рекет и др.), 5% - с висшата партийна номенклатура на бившата БКП и 5% коректни бизнесмени, които имат в повечето случаи бизнеси, които не са в „сферата на интереси” на предишните три групи или просто са попаднали „в точното време на точното място”. Това обаче не значи, че немалка част от първата група (80%) не са се занимавали с престъпления като на тези от втората група (10%), а някои сигурно продължават и сега.
Публично известно е, че в сферите на най-силно влияние на бившите специални служби (КГБ, ДС, ГРУ, ВКР и др.) са банковата система, МВР, настоящите служби за сигурност, съдебната власт, КС, медиите и разбира се, създадените от тях политически формации малко преди и веднага след 1989г. (в т.ч. и „демократичните“). Това дава отговори на въпросите как в годините някои ИЗБРАНИ НАШЕНЦИ са получавали преференциален достъп до финансиране за бизнес-дейностите си (в т.ч. при масовата приватизация, при разпродажбата на общинска и кооперативна собственост, при участия в обществени поръчки и при участия в проекти, финансирани по програмите на ЕС), как престъпленията им са се оказвали неразследвани или недоказуеми, и в крайна сметка ненаказани, как медии са им създавали медиен комфорт и са работили за изчистване на имиджа им.
В този смисъл споделям мнението, че „преходът от комунизъм към демокрация е извършен по план“ и че вината за провала на прехода в никакъв случай не е на демократичната общественост, която е имала срещу себе си организирана, кадрово обезпечена и финансово осигурена престъпна шайка от редиците на КГБ и ДС, която в крайна сметка е основния виновник за провала на прехода. Не малка вина за този резултат има и международната демократична общественост, която недооцени рисковете за младата демокрация в България и не я подкрепи със специализирана експертна помощ и финансово още в самото начало. Впрочем подобно нещо наблюдавахме и в началото на кризата в Украйна.

01.04 2014 в 13:06

еврейското световно правителство или равини,иерофанти,масони,на майка им путката са водели и водят политика на геноцид против много народи,включтелно и против българския,спомнете си как изтребват индиянците в америка,същото се случва сега с народите на Русия,там населението намалява с 1 милион на година,а численноста искуствено се поддържа с емигранти от азиатското СНГ

01.04 2014 в 12:59

един руски писател е повтарял ,че трябва да се гледа проблема в корен,народа на България е обезкръвен не само физически ,а и духовно и идеологически,за кратко време е онищожен цветът на българската нация,не генетическо ниво е убита способноста на народа да се съпротивлява,изтрит е инстинкта на народа за самосъхранение,нужен е общ национален идеал и политика която обезпечава материално и идеологически ,прогресивното размножение на българската виша раса

01.04 2014 в 12:49

Най-голямата грешка на българсикте владетели в исторически план е приемането на юдо-християнството и налагането му със терор по българските земи ,с физически и духовен терор налага евреиското християнство и Владимир красное солнешко на територията на Русия в началото на 10 век,специалисти считат,че само на територията на Русия за периода на масовото покръстване от 14 милиона население остава 8 милиона,принципа на тази религиозна демагогия е направила роби за няколко века всички народи,които я изповядват,християнството е троянския кон на евреите сред народите мишена на завоевателната им политика

01.04 2014 в 12:28

А докато тънем в проблеми и хаос ,а него навсякъде го раздухват евреите финансисти,народа тихо умира,други бягат в чужбина,нарушава се ритъма на живота и възпроизводството на населението,и както Бисмарк е казал ,че на практика съдбата на народите не са решавали договори и съглашения ,а кръв и желязо

01.04 2014 в 12:22

Либерализма ни донесе приватизацията,нея я измисли Маргаред Тачер,подхвана я Горбачов ,който развали СССР,либералната политика е безжалостно ограбване на богатствата на страната без каквото и да било съпротивление на народа,....ЗАКОННО))

01.04 2014 в 12:15

Парламентаризма е изгоден за глобалистите-международния финансов поробител,защото многопартийната система това са вечни спорове и глупави решения,даже на задачата 2+2 депутатите дават различни решения,просто защото са от разни фрвкции,вечните спорове рушат държавите масово,работи принципът разделяй и владей

31.03 2014 в 16:28

Всъщност един далеч нелош текст върху най-важната тема за страната, макар и доста общ поради ограничения обем.
Пропуснати са два други основни момента от периода 1997-2001:
Несъстоялата се лустрация, за което няма адекватно извинение.
Резултатът от приватизацията, който в крайна сметка позволи икономическите лостове до голяма степен да останат в ченгесарски ръце.