Евгений Кънев: Дискусията за неолиберализма

Последна промяна на 12 юни 2013 в 16:33 9433 74

Следя с интерес дискусията за или против либертарианството, която съдържателно придоби формата на диспут за повече държава или държавност.

Уважавам мненията на дългогодишния ми колега в KPMG Владо Каролев (той работеше в дъщерна компания) и на човека, който подкрепи издигането на кандидатурата ми за евродепутат Евгений Дайнов. Няма да коментирам в дълбочина мнението на Волгин, което е натоварено с повече идеология, като огледало на световните "Окупирай" движения и по-малко с рационалност. Не искам да задълбавам и в много важното уточнение, че либертарианците са наследници на възгледите на класическите либерали, а не на неолибералите, които се кръщават "нео" в края на тридесетте години на миналия век именно заради несъгласието си по въпросите за свободния пазар и монополите с класическите либерали. Ясно е, че към днешна дата "прогресивните" леви сили са сложили всички в един кюп.

Мисля на всички е ясно, че това е преди всичко един идеологически спор, в който обилното цитиране на признати авторитети донякъде измества сухите аргументи в подкрепа на едната или другата теза.

Ако погледнем нещата с една степен по-аналитично, спорът пак се свежда до това каква роля трябва да има държавата в обществото и най- вече какво разбираме под намеса на държавата. Тесният фокус на либертарианците, и то на разумните неанархо-либертарианци, винаги е бил за държавата като блюстител на закона или т.н. върховенство на закона. Това е позоваване точно на времената на утвърждаващия се капитализъм през 18 в., когато и шотландският мъдрец Адам Смит - знаме на класическите либерали - казва, че (цитирам по смисъл) съвършената конкуренция е невъзможна без съвършено правосъдие. Тази знаменита, макар и често забравяна сентенция, добре отразява очакванията към тогавашната държава, която често днешните либертарианци издигат на пиедестал като идеал за държавност и дори призовават за демонтиране на съвременната държава до размера и функциите си от онова време.

Въпросът е, че през последните два века държавата като производна на развитието на обществото претърпя значителни метаморфози. Първата от тях бе да добави своята социална функция в края на 19 в., когато Бисмарк прави големи отстъпки на работниците под натиска на немските индустриалци по една прозаична причина - прекалено се засилва текучеството на труженици към Америка, за да получат по-добра компенсация за своя труд. Тази функция придобива своя завършен вид след Втората световна война в Западна Европа, като така роди прочутата Социална или Голяма държава, но която същевремнно стана и витрина в съревнованието между капитализма и комунизма.

Днес все повече се увеличава хорът на нейните критици, които смятат свръхсоциалните разходи за основната причина за продължителната икономическа криза в Западна Европа. Често се изпуска обаче важният факт, че преди нейното начало държавните разходи като дял от БВП в най-закъсалите после страни като Ирландия, Гърция, Испания, Португалия и Италия са подобни или дори по-ниски от тези в редица северни страни. Следователно се натрапва изводът, че не размерът на държавата е проблем, а какво кара икономиките да работят ефективно, за да поддържат по-голям и да провалят по-малък размер държава. Дали пък, ако големите разходи са производителни - например подпомагат ефективното възпроизводство на човешкия капитал - това повишава, а не намалява конкурентоспособността на икономиката? Или пък, ако са относително по-малко, но отиват за административни разходи и плащания на лихви по дългове, биха закопали съответната държава?

Искам да обърна внимание, че основно (не единствено) по отношение на социалната функция (здраве, безработица, образование и пенсии) можем да измерваме колко голяма е държавата, защото наистина става въпрос за преразпределение на блага чрез фиска. Този момент генерално се пропуска от либертарианците, за които държавата е необходимо зло, което само харчи парите на гражданите и частния сектор. Защо? Защото в огромната си част всички други разходи на държавата или нейните организации се свеждат до предоставянето на публични блага, услуги, без които обществото не може да функционира. Освен сектора сигурност и правосъдие, който някои либертарианци признават за необходим, ключова е и икономическата функция на държавата по отношение на публичната твърда (пътища, мостове, пристанища, ВиК и т.н) и мека (законодателство, администрация, електронно управление, регулации) инфраструктира. Не винаги във всеки разход трябва да се прилага аршинът на ефективността, защото огромната част от тези разходи могат да имат фундаментален, стратегически или чисто политически характер, от които да зависи стабилността на цялата икономическа система, особено по време на криза, а оттам и сигурността и възможностите за частния сектор.

Затова производството на частни блага, които основно занимават либертарианците във влагания патос за свободата на индивида, е невъзможно без предварителното наличие на публичните блага и най- вече институциите, които ги осигуряват. Въпрос на икономическо мислене е дали институциите получават заплащане за извършена услуга, както в частния сектор, или просто говорим за преразпределение. Деленето на директно заплащане на публичните услуги или тяхното заплащане през бюджета също не е критерий, защото има делими (тол или административни такси) и неделими (паркове, фундаментални изследвания, метереология, сигурност) публични блага, без които и частната икономика и пазар (извън разбирането за натурална размяна от средновековието) не могат да съществуват. (Правя изпреварващо уточнение, че частният сектор чрез публично-частни партньорства може да предостави до 15% от тези блага в най-развитите страни днес). Нещо повече, още през 19 в. немският икономист Енгел (да не се бърка с Енгелс) и по-късно Вагнер формулират закон, че колкото повече се развива обществото, толкова повече нараства потреблението на публичните блага като дял от доходите. Този закон е емпирично доказан от американския статистик Карол Райт.

Въпросът за взаимодействието между държавата и пазара въобще не е толкова елементарен. Цяло направление на икономическата наука - нов институционализъм - се занимава с този проблем, като редица негови представители - Ароу, Норт, Коуз,Уилямсон, Елстрьом - станаха Нобелови лауреати. Според друг от тях, проф. Дж. Ходжсън, еднакво погрешно е да се смята, че всичко ефективно е частно-пазарно или че всичко справедливо е публично-институционално. На първо място, важен е начинът на взаимодействието между институциите и пазара.

Интересен пример за влиянието на институциите върху икономиката е сравнението на Нобеловия лауреат Дъглас Норт за степента на развитие на Северна и Южна Америка. През XIX век повечето страни в Латинска Америка са приели американската конституция (с малки промени) и голяма част от законите, уреждащи правото на собственост, но икономическите резултати не са сходни на тези в САЩ или в другите развити страни. Защото според Норт механизмите за прилагане на законите и нормите на поведение се различават. Това е и причината, след като в България беше въведена голяма част от европейското законодателство, да не се чувства почти никаква промяна. За разлика от laisser-faire - принципа на ненамеса в икономиката, новите институционалисти смятат, че е необходима не по-малко държава, а такава, която като гарантира социалния и правния ред, да намалява транзакционните разходи и неопределеността в икономиката.

Е, ако искаме да имаме в достатъчно количесто и качество публични блага, колко голяма трябва да е държавата? Ако слушаме либертарианците, би трябвало да е минимализирана - дори братът на сегашния министър на финансите Чобанов в свое изследване в ИПИ беше определил 25% от БВП! Ако се позовем на богатите страни обаче, рядко са тези страни с разходи под 45%. Пак бързам да изпреваря критиците, че трябвало първо да станем богати, пък тогава да увеличаваме разходите. Така е, но остава неясно как можем да станем богати при това състояние на институциите и държавността в България, за която пледира Каролев? Само със законови промени? Ами постоянно това правим. Или с експертиза, технологии и квалифицирани кадри, които да модернизират институциите? Което струва много пари. Съгласен съм, че трябва напълно да либерализираме икономиката с минимум ограничения, бюрокрация и най-вече монополни структури. Но как става това без ефективно правосъдие и регулатори, които пак струват много пари? Или какво е бъдещето на човешкия капитал в нашата страна с това състояние на здравеопазването и образованието? Което може да се подобри, макар и не само, но не и без много пари. Как да работи любимият свободен либертариански индивид без инфраструктура, без качествени публични услуги, без квалифицирани кадри? Така ли се произвежда висока добавена стойност, идват квалитетни чужди инвеститори, повишава се конкурентоспособност или се адресират глобални рискове? За какво говорим? Държавата не е едно бреме, един прост разпределител на произведен продукт. Тя има чрез своите институции основополагаща, приматна роля по отношение на частния сектор и пазара. Затова пазарът и държавата не са дихотомия, а невъзможни един без друг със своите роли в либералната демокрация, за да може да функционира успешно в синхрон целият обществен механизъм. Затова набират популярност в цял свят публично-частните партньорства.

Предполагам повечето хора професионалисти са отдавна наясно с връзката държава- качествени публични блага/ институции-ефективен пазар-растеж на бизнеса-висок стандарт. Неясно е воденето на безконечни идеологически спорове, които повече слагат димна завеса, отколкото да предлагат работещи решения как да излезем от тресавището. 

*Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор "Корпоративни финанси" в KPMG България. В кариерата си на инвестиционен консултант е управлявал над 200 проекта за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия. Има МВА от Illinois State University,САЩ и диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители на Великобритания (ACCA). Съосновател е на Европейския институт за стратегическо управление.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.08 2013 в 15:14

Светослав.....

19.08 2013 в 17:41

Статията е интелигентно написана, и е благоразумна, но не и "разумна" както я квалифицират някои форумци (вероятно икономисти). Причината за това е, че самата икономика като наука все още се намира в донаучен етап на развитие и дефинитивно - не може да претендира за научно познание. Същото се отнася и за специалистите в областта, колкото и интелигентни и благоразумни да са те.

В днешния си вид икономиката е по-малко положителна наука отколкото социологията, психологията или дори политологията, въпреки, че изброените не са пример за подражание. Та що за наука е това, в която непрекъснато се скача от една теза на нейната антитеза, цитира се един авторитет, а след това се контрира цитата с противоположен, и т.н. и т.н. Думи, думи, думи - врътки, склопки, пируети и - Ей го същият юнак, какъвто бил такъв е пак! Браво!

И това ми било наука! О.К. Сигурно става за телевизионно предаване, но дали някой би го гледал и слушал освен икономисти? И което е най-важното - Кому е нужна цялата тази препирня? Какъв е социалният ефект от 300 годишната говорилня и писалня по въпроса? Къде е ползата от учението на Кейнс, който уж успешно замести Маркс, а след това и него замениха с Фридман и не знам още кой си? Това ли е науката, която гради знания на надеждни основи, споделя общоприети истини и чертае реалистични прогнози за бъдещи приложения, полезни за хората?

Съжалявам, уважаеми форумци, но това не е наука, а някаква наукообразна шарлатания!

Нищо лично.

21.06 2013 в 05:23

Напротив, прости сте, толкова че и повече. Живеете във фантазия която изцяло пренебрегва реалността. Имитирал конкуренцията в природата... нищо че освен конкуренция природата удивително често демонстрира кооперация, дори interspecies такава. Колкото и да се опитвате да докажете че 1) може да има свободен пазар, и 2) че това е напълно натурално животно, факта е че никога не е имало свободен пазар и никога не може да има. Хората са нито напълно логични, нито мотивирани само от личен интерес. Това прави "свободния" пазар поредната утопична фантазия. Второ, натуралната история на човечеството ни показва че нашите предшественици са оцелявали само и единствено чрез кооперация в лицето на множеството опасности които са ги грозели. А за последното ви изречение нямам думи, изглежда че за либертарианците честността и лъжата са синоними когато касаят материалния интерес...

20.06 2013 в 14:23

Също подкрепям мнението,че държавата е неефективен обществен механизъм.Свободният пазар имитира конкуренцията в природата и до сега не е открито нещо по-ефективно от природата,нали?Точно намесата на държавата,чрез закони и изисквания,намаля конкуренцията и създава монополи.Не сме толкова прости.Надявам се,че не вярвате в статията,а просто имате материален интерес да е пишете.

18.06 2013 в 09:54

Агент камен (няма грешка нито в името, нито в малката буква!), Каролев, къде се скри покрай протестите бре? Да не си прибрал заточеното си перо в сандъка? Исках да ти пусна една великолепна статийка, и не само на теб...
Чети, образовай се, после ще поспорим, ако искаш.
"Въпросът, на който либертарианците така и не отговориха"
http://www.webcafe.bg/id_166916946

17.06 2013 в 16:46

Затова се нарича общество а не джунгла господине. Говорите пълни глупости. Когато пламне къщата ви, ще имате ли време да платите на частната пожарна преди да изгори напълно? Случвало се е в Кентъки. Не използвате магистралата, но хранителните продукти които ползвате са доставени по нея. Директно или индиректно всеки ползва публичните услуги и имущество, и държавата е начинът по който обществото си набавя тези услуги най-евтино. Или ще твърдите че цените на дребно са по-ниски от цените на едро? PPPs са едни ненужни посредници които оскъпяват обществените услуги и това ги прави едни ненужни рентиери. И да, по-високите цени за ползването на обществените услуги са скрити данъци. Само че вместо да отиват за подобряване на обществените услуги, те отиват в джоба на акционерите, често в друга държава. В случая с уличният паркинг в Чикаго, парите отиват в Дубай вместо да останат в местната икономика. От това страда всеки жител, независимо дали се възползват от дадената услуга директно или индиректно. Много е модерно да се говори за индивидуализъм и да се ласкае самолюбието на хората, но не би било зле да си припомните какво пише на сградата на парламента. Има добра причина да го пише.

17.06 2013 в 10:10

Айде още един странстващ философ, историк,икономист и кой знае още какъв. Ние не сме средностатистически американци бре хора- разбираме ги нещата, дори по- добре от вас. Преди да плещите глупости си изяснете понятията- общество, държава, класи, елит, маси, икономика и т.н. Държавата( към момента все още на национален принцип) е матрицата и върху нея се надгражда всичко останало. По- малко държава означава икономически, а от там социален, културен, политически хаос.Ако не сега, то в по-дългосрочна перспектива, и така до смяната на наложилата се досега парадигма с нова такава. Бъдещето най вероятно ще бъде на структури от неоимперски тип с типичното орденско управление. Дали тези импероподобни образования ще са на цивилизационен принцип или иконимически времето ще покаже. Просто се замислете какво е ЕС? Обединение на какво и на какъв принцип? Ами Шенген? Ами Еврозоната? Не е ли това Империя? Основната характеристика на Империята е нейната наднационална същност! То хубаво е да се цитират икономисти разни, обаче извода какъв е- над 17 трлн. $ дълг, който няма как да се върне. Но те могат да си пуснат печатницата и да си ги напечатът, а ние - ние ще ги изработим!

17.06 2013 в 09:25

Не по повод конкретното мнение на г-н Кънев, а относно дискусията като цяло.

Тъжно и жалко е, че част от икономическата ни мисъл е зациклила на идеите от зората на индустриализацията.

16.06 2013 в 23:44

Привет, директното плащане на ПЧП означава, че само който има нужда от услугата плаща. В обратния случай, едни ползват, а всички чрез данъците плащат. Същевременно държавата е спестила пари за инвестиции и тяхното финснсиране през бюджета с данъци; т. е на хората им е спестено увеличение, явно или скрито, на данъците.

15.06 2013 в 00:59

Има и друга причина, тези страни никога не са разполагали с военна машина, която налага какъвто пазар искаш. Интересно е, че военната машина има връзка с държавата, не със пазара.