Исканията на протеста: Мнението на Александър Георгиев

Последна промяна на 26 февруари 2013 в 14:42 2181 12

Какво трябва да се промени след февруарските протести? Дискусия по този въпрос организира OFFNews. Предложенията ви очакваме на редакционната си поща offnews@offnews.bg Снимка: Михаил Георгиев, читател на OFFNews
Какво трябва да се промени след февруарските протести? Дискусия по този въпрос организира OFFNews. Предложенията ви очакваме на редакционната си поща offnews@offnews.bg Снимка: Михаил Георгиев, читател на OFFNews

OFFNews започна дискусия “Какви са исканията на протеста”. В нея ще търсим за мнение тези, които са ни известни като лидери на протестите, но дискусията е отворена и за всички, които имат своя визия за гражданското общество и участието му в процеса на вземане на решения. Ето мнението на Александър Георгиев.

На редакционната ни поща offnews@offnews.bg всеки може да изпрати предложенията си.

Опитал съм се да изложа по по-прост начин мнението си за посоката, която бих искал да следваме.

Желанието за печалба е естествено. За повечето хора е естествено да искат да дадат по-малко и да получат повече. Конкуренцията може противодейства на печалбарството. Тя се постига чрез повече свобода и знания (добро образование) за хората.

И на мен не ми харесва, че корпорациите са толкова властни, че убиват дребния бизнес, че хората, работещи в тях заприличват на роботи, обезличават личната отговорност... Но не мога да отрека, че те предлагат най-големите и лесно постижими възможности за хората, които привличат на работа. Това е така, защото те много приличат държавите, но разликата е, че там собствениците се грижат по-добре за собствеността си (затова постоянно търсят качествено развитие, за да оцелеят), но често по-малко им пука за нещата около тях.

Аз не искам държавата ни да заприлича на малка корпорация. Искам да има разнообразие, да има свободни хора, конкуренция, дребен бизнес.

Доказано е, че политиците имат възможност да осигурят условия за конкуренция, като така се преборят с монопола на корпорациите. Но, за съжаление, те търсят лесното. Много по-лесно е да работиш с една мощна корпорация, отколкото с хиляди дребни фирмички. Така големите, популистични обещания се изпълняват много по-лесно, но се създават монополи и се убива бизнеса на хората.

Когато избирателите масово станат по-знаещи, по-проницателни, по-интересуващи се, тогава популизмът ще изчезне. Предпоставка за това са по-кратки и по-прости нормативни уредби, които да бъдат по-лесно усвоени от хората (чрез подходящо образование) - все пак, човек за да играе на политика, да прави избор, трябва да е запознат с "правилата на играта".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.02 2013 в 20:34

Нека да изясним първо какви ще са пожеланията и след това да навлизаме в конкретики. Човек трябва първо да изживее, да види отблизо как стоят нещата и тогава да търси конкретни решения на проблемите в тях (не подценявай факта, че всеки преди да влезне в политиката идва с гръмки обещания и накрая излиза - като престъпник). Политиците също се опитват (поне привидно) да отговорят на пожеланията (например последните гръмко строяха и се бореха с престъпността, макар че те самите са мутри, предишните уж се грижеха повече за по-бедните - това може да се види по размера на бюджетите за тези дейности).
Как можем обаче да ги накараме да работят за нас? Предполагам, че като почнем масово да им дишаме във вратовете, когато подкрепяме медии, работещи в наш интерес, да ги задължаваме да вземат прозрачни решения, да протестираме и отзоваваме, докато ги вкараме в правия път.
Грешки трябва да се прощават доколкото е уместно, важното е да вървим напред. Слаби, мързеливи и пропаднали винаги ще има, затова е важното да има методи за социална защита.

27.02 2013 в 14:33

Пожеланията ти са нхубави. Притеснява ме факта, че говориш за кухня да бедни и т.н.
Проблемът ни е, че с пожелания не можем да накараме политиците да работят в наш интерес.

26.02 2013 в 17:22

Предложенията ми се намират между редовете (кой както си ги представи):
1. Стремеж към създаване на конкуренция във всички възможни сфери - с достатъчно желание и труд, това може да бъде направено;
2. Хората да бъдат поощрявани да бъдат собственици на държавата си и да се грижат по-добре за нея.
3. Монополите трябва да бъдат повече социално ангажирани - примерно да бъдат задължавани с неща от типа:
- да осигурят безплатна кухня за бедни;
- да осигурят безплатен подслон за бездомници;
- и т.н.
4. По-добро и достъпно образование - в повечето развити държави то е безплатно;
5. Изграждане на елементарна ценностна система - На подрастващите да им се покажат прости примери за това кое е добро и лошо, как работи една държава, какви са ни законите, правата и т.н. Всеки да бъде препитан по най-важните и основни въпроси и чак когато си вземе изпита, тогава да има право да гласува;
6. Стремеж към по-проста нормативна уредба и бюрокрация - примерно в развитите държави законите са много по-прости отколкото тук. Това дава възможност човек много по-бързо да ги усвои и научи.

26.02 2013 в 16:37

Не съм съвсем съгласен. Технологиите със всеки изминал ден напредват толкова, че съвсем скоро може да е възможно да си принтираш проектираният от теб телефон в гаража.
Човек когато работи за корпорация, бива задушаван от някакви шефове и куп изисквания, които биват налагани отгоре. Задушаван, защото никой освен теб, не би могъл да влезне по-добре в ситуацията в която работиш, за да може да ти даде най-доброто решение на проблемите.
Хората по света стават все по-свободни и инициативни, заради технологиите. Обществата излизат извън рамките на държавите. Знанията и идеите са водещи. Нещата вече са толкова сложни, че постоянно се отварят нови полета за работа, стига да имаш знанията и желанието. Машините вече произвеждат почти сами, а за хората остава само развойна дейност, която можеш да си я правиш и от вкъщи пред компютъра. Техниката вече не е толкова скъпа и елементите са толкова минимизирани, че ремонта вече се свежда до подмяна на цели модули - това пак можеш да си го правиш сам - стига да знаеш как. За какво ни е крупен бизнес - за да може да има работа за невежите шефове ли?
Основното разделение между хората занапред ще бъде между гладните и образованите. Системата трябва така да се измисли, че или образованите да станат благородни и да се грижат за гладните и мързеливите, или всеки задължително трябва да се образова достатъчно добре, че да си намери място в бързо развиващия се свят. Втория вариант обаче не ми се вижда постижим, защото е малко насилствен.

26.02 2013 в 16:28

Едно от най-смислените искания на протеста: http://sphotos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/522488_10151754907164008_1085634711_n.jpg

26.02 2013 в 16:13

Какво БДЖ и какви 70 години?
БДЖ, електроразпределението, водоснабдяването, проводните връзки, са естествени монополи, физически не могат да съществуват паралелни структури. А проблемът монополите срещу националната държава е от двайсетина години, и в цял свят, сега и комунистите ли ще намесим? А защо не царизма?

26.02 2013 в 16:02

Написаното ми харесва, но не виждам предложения.
Не мисля, че е правилно да поставяме бизнеса с маратонки и хладилници до БДЖ. В някои области държавата няма друг избор освен монопола. Част от проблемите се дължат на прекомерната либерализация - примерно твърде свободното движение на капитали, се превръща в инструмент, който работи срещу държавния интерес. Този инструмент, сработи и при свалянето на сегашното правителство ( не казвам, че протестите са дирижирани, но мисля, че са засегнати не само гражданските интереси). Една от малкото възможности на държавата да противодейства е да запази контрол върху стратегическите ресурси. Как мислите, дали бихме се отклонили от орбитата на Русия по-лесно, ако тя не притежаваше и единствената ни рафинерия. Дали едно държавно предприятие за златодобив може да работи толкова неефективно, че да оставя 3% в държавата?
Нямам нищо против корпорациите, стига те да нямат по-голяма тежест пред властта от обществото.
Не избирателите са виновни, за това, че няма избори. Това, което се случва през последните 70 години няма нищо общо с изборите. Признавам, че досега съм гласувал един единствен път - пошегувах се и избрах Жорж за президент. Не можах да се стърпя! Като се обърна назад виждам, че съм постъпил по разумен начин - не бих искал, да съм легитимирал който и да е от тези политици, по което и да е време, за което и да е място.

26.02 2013 в 15:16

Само, че дребните и средни фирми са първо гръбнакът на икономиката / не фалират лесно и едновременно/ и второ създават самостоятелно мислещи хора/ собственици/, които пък са гръбнака на обществото. Или това е лошо, може би?

26.02 2013 в 15:09

В момента, платени писачи като Каролев ни забудалосват, как трябвало да бъдем инициативни и да атакуваме пазара на турските домати с такива от двора, обаче това е с едничката цел да ни докажат, че нещо на нас ни има, а пък "системата много добре си работи даже! ".... Де бой, де...

26.02 2013 в 15:04

Може би тук е моментът да повдигнем дискусията за "дребния и среден бизнес" ... Такова нещо (за съжаление) в наши дни е все повече отживелица. Обществото ни премина една степен на технологизация, след която на всички е ясно, че мобилни телефони няма как да произвеждаш в гаража си, нито обувки, нито какво да е друго, освен бутикови стоки, които съставляват съвсем малък процент от потреблението...

В сферата на услугите има още малко мегдан самодейни специалисти да отварят дюкянчета, но и това с бързи темпове отшумява... Ай-ти оффсорснати специалисти - ок, но дотам.

Така, че не е зле да си говорим "право, Куме, в очи" и да си признаем, че бъдещето е на крупния бизнес. А как последния да бъде регламентиран така, че да е ХУМАННО ориентиран, а не фискално - това е действителното предизвикателство!