Исканията на протеста: Предложенията на Георги Палпурин

Последна промяна на 27 февруари 2013 в 12:28 2392 9

Какво трябва да се промени след февруарските протести? Дискусия по този въпрос организира OFFNews. Предложенията ви очакваме на редакционната си поща offnews@offnews.bg Снимка: Михаил Георгиев, читател на OFFNews
Какво трябва да се промени след февруарските протести? Дискусия по този въпрос организира OFFNews. Предложенията ви очакваме на редакционната си поща offnews@offnews.bg Снимка: Михаил Георгиев, читател на OFFNews

OFFNews започна дискусия “Какви са исканията на протеста”. В нея ще търсим за мнение тези, които са ни известни като лидери на протестите, но дискусията е отворена и за всички, които имат своя визия за гражданското общество и участието му в процеса на вземане на решения. Ето мнението на Георги Палапурин.

На редакционната ни поща offnews@offnews.bg всеки може да изпрати предложенията си.

 

Искам да не бъда роб!

Да искаш държавата да се грижи за теб и да ти предоставя блага е вид робство. Господарят храни робите си, за да могат да работят на следващият ден, не за друго. Същата е и работата с колонизираната от политико-икономическата прослойка държава днес. За да отпусне каиша, трябва да изревеш, че си гладен и тя да се сети да ти подхвърли нещо, за да си затвориш устата, и после пак те вкарва в коловоза, намалявайки дажбата малко по-малко. Има си похвати за това Тя!

Не за това бях на улицата. Бях там, за да си извоювам правото да обвинявам само себе си, когато няма какво да ям или не мога да си платя сметките. Това според мен, е най-обективният измерител за свободата, да се огледаш и да не намираш виновен за собственото си щастие или нещастие. 

Ако щастието ти го дават ти си зависим, ако нещастието ти го причиняват, ти пак си зависим, така че за да не попадна в капан, много внимателно искам:

1. Да стане ясно на всички, че да вземеш живота си в собствените си ръце, не е лесна задача. Улицата прибере ли се, се забравя и ще излезем пак след 10-15 г., най-вероятно по същите причини - неудовлетвореност от функционирането на обществената система, която смятаме, че ни е длъжна и приемаме като непроменима даденост.

2. Да се откажем от мисълта, че Държавата създава блага и да приемем факта, че тя само ни струва пари, и колкото повече искаме от нея, толкова повече, ще ни струва Тя.

3. Да приемем, че човек има природа, която предразполага да злоупотребява с власт, когато я има. Или, колкото по-малко функции има държавата, толкова по-малко ще са злоупотребите. 

4. Да се замислим кое ни доведе до тук. Лично за мен това са моралният и ценностен упадък. Изкривяването на истински значимото - това, че в същността на човека е да се стреми да създава, а не да се стреми да консумира. И вярата в собственото Аз. Не вярвам, че някой друг ще свърши моята работа или ще направи правилният избор вместо мен, нито, че е длъжен да го прави. На площада ни събра персоналният ни интерес да живеем по-добре, не ни събра някаква алтруистична любов към ближния (изключвам лицемерите с подобни твърдения).

5. Да се вземем в ръце, докато сме "топли" и да оправим основния закон така, че да можем да избираме, най-добрите сред нас и за поети ангажименти да няма "Ама той Станишев, Костов, Царят, комунистите, капиталистите" и тем подобни оправдания за абсолютната липса на компетентност, която ни показа правителството на Борисов.

Това правителство и този парламент бяха еманацията на злощастния български преход: некомпетентни, ниско интелигентни, арогантни, безсрамни балкански мошеници. 

6. Да се опитаме да бъдем свободни, а не регулирани. Как пък някой не излезе и не каза, че енергийният пазар трябва час по скоро да се либерализира и всеки (а не избрани с регулации) да може да участва в него, демек да можеш освен да купуваш през електромера и да продаваш, ама не само на държавата, а на който решиш (за който смята, че не може, да го светна, че кабелът е двупосочен - нещо като интернет мрежата).

7. Да намалим до минимум функциите на държавата, като се съсредоточим основно върху добра законова основа и прилагането и в следните области:

функциониращ съд;

опазване на вътрешния ред; 

опазване на териториалната и национална цялост; 

адекватно образование; 

социално здравеопазване.

8. Искам да живея в държава, в която свободата ми да спира там, където започвам да вредя на околните. А после искам просто да си работя и никой да не ме закача. Ще бъда спокоен, че бъдещето на децата ми ще зависи в максимална степен от тях самите, а не от държавата.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

01.03 2013 в 14:19

Вярно, идеята за народните трибуни е защитена и обоснована добре, базирана е на стари демократични принципи (жребий) и институти (плебейските трибуни), на всичкото отгоре дискусията във форума там е също добронамерена, и се търсят аргументи вместо лозунги.
Наистина, едно от малкото неща, което си струва разискванията.

01.03 2013 в 11:48

За равен старт не може да се говори изобщо. Обществото трябва да осигури поне минимален старт на тези, които го нямат по рождение.
Наистина ли мислиш, че която и да е развита държава се е отказала от контрол върху пазара и икономиката? Дори и нашата не е - предоставила е контрола на други държави. Не съм толкова наивен, да мисля, че е възможно обществото ни просто така да си върне контрола върху държавата. Доколкото някога го е имало. Проблемът не е в това, че държавата е лош стопанин. Стопанинът на държавата е не този, който е замислен в конституцията.
Не виждам как това ще се оправи с тотална разпродажба под надслов "икономическа ефективност".
Не се плаши от комунизма, този, който върне комунизма в тази държава, ще бъде убит от населението в рамките на седмица. Плашат ни с призраци, иначе няма как да ни вкарат в поредната ферма, с гордото име "либерална пазарна икономика".

28.02 2013 в 09:59

никой не е казал, че всичко ще се оправи с едно щракване с пръсти. просто аргументите ти за ролята на държавата не са много състоятелни. и сега си имаме държава която се грижи за всичко. цената на тока, на хляба, здравеопазване, образование детски градини и тн. какръв е резълтата обаче. огромна орда от пиявици които се издържат само от обществени поръчки стеремяща се да задуши всяка друга свободна инициатива, за да не намалеят дори със стотинка средсвата, които смучат.
да безспорно държавате е необходима, но ролята на справедлив арбитър осигуряващ равен старт за всички (законите са част от тази ситема, законите не се съзадават от някакъв имаинерен субект Държава, а от хората които са част от тази държава какви са законите зависи изцяло от хората, които ги приемат и от тези които се съгласяват да ги спазват), вътрешен ред и адекватно развитие на образованието. всичко повече от това е затъване в комунизма. 70 години живеем затънали до уши и резултатите се виждат.

27.02 2013 в 23:43

Съдът се нуждае от закони. Вътрешната сигурност от "кой ще пази кучетата", "адекватното" образование е много сложна тема.

27.02 2013 в 22:57

Една от малкото конструктивни идеи за Граждански контрол върху властта, която заслужава да бъде развивана и дебатирана - Народни трибуни, автор - Чергар http://neverojatno.wordpress.com/2013/02/25/tribune-2/

27.02 2013 в 14:03

най-смисленото предложение което съм прочел досега
поздравление г-н Палапурин. дано повече хора проумеят това което сте написал

27.02 2013 в 13:50

ако имаш функциониращ съд, висока вътрешна сигруност и адекватно образование няма вариант обществото да се откаже от контрола над д ържавата.

27.02 2013 в 13:02

Много добре звучи, но не знам дали си видял деветдесетте години. Точно така тръгнахме и катастрофирахме, брутално. Тръгнахме от държава, която почти насилствено кара населението си да работи, за да изкара жалката си прехрана и стигнахме до държава, в която 80 % от населението мизерства, с цел икономическа ефективност. Държавата, наистина не създава блага, хората го правят, но държавата е инструмент на хората за осигуряване на средата за създаване на блага. Искаме или не, този инструмент съществува, когато обществото се откаже от него, го присвоява някоя личност, или група от личности. И започва робство.

27.02 2013 в 12:52

Браво! Заставам зад това мнение :)