Калин Манолов: Идеологическата борба на съвременния етап

Последна промяна на 14 юни 2013 в 09:42 9575 61

Калин Манолов
Калин Манолов

„Грях е да се пише това. Грях е да се мислят думи, които никой друг не мисли, и да се записват на лист, който никой друг няма да види. Това е долно и лошо. Все едно говорим само на себе си и на никого другиго. А отлично знаем, че няма по-черно прегрешение от това, да вършим нещо или да мислим самостоятелно.

Ние знаем, че сме лош, но нямаме нито воля, нито сила за съпротива срещу това. Точно това буди у нас почуда и таен страх – че знаем, а не се противим”.

Бас държа, че многобройните критици на либерализма и капитализма, които се нароиха напоследък, не знаят откъде са първите два абзаца на този текст. Нищо, нека продължават да четат. Истините по-долу ще ги направят свободни. Свободни в духа на четиривековната традиция на френския индустриалец мосю Льо Жандр, който през 1680 г. на въпроса на Жан-Батист Колбер, финансов министър на Краля-слънце Луи ХІV: „С какво държавата може да помогне на бизнеса?”, отговаря: „Оставете ни на мира, оставете ни да работим!” Оттук и легендарното laissez-faire, сиреч свободният капитализъм, който така мощно стряска съня на неизброимо количество меркантилисти, прогресисти, институционалисти и всевъзможни ляво-розови либерали с лошо университетско образование и неудържимо влечение към политкоректността.

След този кратък плагиатски увод и с възгласи „К’во става там?”, „Стой!”, „Дръж!” и „Ах, майка му стара!” и аз се втурвам в „суматохата” – бушуващата вече месец на виртуалното бойно поле на OFFNews война на идеи. Комунистите я наричаха идеологическа борба и влагаха много усилия в нея. „Партиздат” (пояснение за младите: така се казваше издателството на единствената в страната партия - комунистическата), даже поддържаше специална библиотека: „Идеологическата борба на съвременния етап”. Този текст е моят закъснял (?) принос към нея.

Беше крайно време идеологическа борба – или война на идеи, както предпочитате - да избухне и в България. Не по-малко наложително е всеки мислещ човек да вземе страна в нея. И ако вземе правилната (тоест, дясна) страна, този човек и всички мислещи като него ще е морално задължен да разгласява широко принципите, същността, историята и моралното значение на капитализма. За да осъзнае българското общество, че основният и най-важен политически въпрос на България продължава да бъде: капитализмът срещу социализма, или Свободата срещу робството. За да бъде убедена по-голямата част от обществото да направи своя избор в полза на Свободата.

Наистина, само преди месец една трета от пълнолетните българи за пореден път гласуваха за комунистите и техните клонинги. Но те не избраха социализма/комунизма, защото е морален или изгоден. Избраха го, защото им е познат. Тези хора - възрастните, бедните, мързеливите, неграмотните и социално слабите, фалшивите интелектуалци, които не могат да продадат интелекта си на пазара, защото е оскъден, фалшивите капиталисти, фалшивият пролетариат - се страхуват от непознатото, не приемат предизвикателства и не поемат рискове, защото не могат да се справят с тях. Те искат времето да спре.

Но времето не спира. След един продължителен и тежък период на изолация и тоталитаризъм, след друг също така продължителен и тежък период на преход, значителна част от българското общество отново вижда в идеите на свободата шанс за по-успешно и по-бързо развитие на страната. Развитие, основано на прозрачност в политиката, на частна собственост, ниски данъци, свободни пазари и конкуренция в икономиката, на децентрализация на властта, на свободен избор за хората. Основано върху либертарианските идеи.

Либертарианството никога не е било само икономическо учение. То е политическа философия, която винаги е уважавала индивида, вярвала е в неговите способности да взема мъдри решения за своя собствен живот, и е била враждебна към готовите да използват насилие, за да получат каквото искат. И като всяка философска система има свой етичен кодекс - набор от ценности и идеи. Без етичен кодекс не може да има политика. Политическият проект на либертарианството е капитализмът: единствената социална система, която свързва в едно индивидуалните права, ограничената държавна намеса и политическата, интелектуалната, и икономическата свобода. Моралът на капитализма е рационалният егоизъм, според който човешкото благо не изисква човешки жертви, а рационалните интереси на хората не влизат в конфликт, тъй като всеки дават ценност, за да получи ценност в замяна.

Може да звучи абсурдно, но днес преобладаващите тенденции в света отразяват либертарианските идеи. С още по-голяма сила ще бъде така утре. Даже и при леви управления държавата вече не може да функционира като агенция за благотворителност. Данъчната тежест, необходима за поддържане на огромните социални програми, е непосилна за икономиката. Социалните държави не могат повече да бъдат поддържани и трябва да бъдат радикално реформирани.

Никой не може да избягва пазарите, ако иска да не остане встрани от феноменалния икономически растеж, който те и технологичната революция създават. Но пазарите не могат да съществуват без основните морални норми, права и задължения като частната собственост и свободната размяна. Много икономисти неправилно ги обясняват в светлината единствено на тяхната предполагаема „ефективност”. Това не е достатъчно. За да са равностойни противници на етатистите във войната на идеи, привържениците на свободния пазар и неговият политически проект - капитализма, трябва да изоставят дългогодишната практика да го защитават единствено на базата на неговата ненадмината и неоспорима икономическа ефикасност. Сега капитализмът се нуждае от морална защита. Има право на нея, защото по природа е морален. А тъй като се основава на доброволни договаряния между хората – и благороден.

Затова ние, „деградиралите” радикални капиталисти от Института за свободен капитализъм „Атлас” (прекръстихме се на „свободни” след вътрешно-институтски сговор на 19 май), смятаме за своя мисия моралната защита на капитализма. Декларирайки, че индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро и да защитава своя рационален личен интерес, ние защитаваме себе си, своя труд, и своето и на децата си бъдеще.

Засега това е неблагодарна работа, но с положителна перспектива. Все повече – особено млади! – българи разбират, че свободният пазар е повече политическа и нравствена, отколкото икономическа реалност. Че създава консенсус около определени морални очаквания: споразуменията трябва да са обвързващи, сделките – честни, обещанията трябва да се изпълняват, а който ги наруши, да си носи отговорността. Че тези идеи имат положителни социални последици далеч отвъд сферата на търговията.

За да преценим доколко ефективно свободният пазар укрепва нравствеността, е достатъчно да хвърлим поглед върху икономическите системи, които я подкопават. Навсякъде, където е изпробван комунизмът, той е довел не само до корупция и нискокачествени продукти, но и до страх, апатия, невежество, потисничество и всеобща липса на доверие. Съветският съюз и комунистически Китай банкрутираха и морално, и икономически. На път да ги последва е и западната социална държава, която обезсърчава новаторството и възнаграждава зависимостта, ерозира нравствената същност на пазара и поощрява хората да стават мързеливи и зависими от държавата за неща, които могат (и би трябвало) да вършат сами. В обществото на свободния пазар, където свободата се поставя над всичко, индивидите са склонни да бъдат далеч по-творчески и новаторски. Когато хората са свободни да преследват собствения си интерес, да използват свободно умовете си за подобряване на собствения си живот, те са невероятно продуктивни.

Капитализмът е успешен, но не е идеален. И слава Богу: изграждането на идеални общества - тоест, неспособността да се признае човешкото несъвършенство, винаги завършва или с установяването на теократични или авторитарни режими, или с неистова анархия. Но за тези, които признават правото на човека да греши, и които искат да увеличат съвкупното индивидуално щастие, най-добрият начин е да съчетаят свободният пазар с политическата свобода.

Би трябвало в общество, преживяло комунизма, да има консенсус върху това. В българското няма. Като знам обаче, че разбираме „националния консенсус” като забрана на споровете и конфликтите изобщо, по-добре да има война на идеи! Привържениците на свободата обаче не трябва да я водят чрез заклеймяване на противниците си. Те трябва да си дадат сметка, че макар да загубиха Студената война, комунистите печелеха повечето битки в нея, защото имаха дързостта да бъдат утописти. Това им спечели подкрепата на интелектуалците и влиянието върху общественото мнение, и за по-малко от век ги докара на власт. Четвърт век по-късно в немалка част от света това отново започва да се случва.

А не трябва. За да го защитят ефикасно, привържениците на капитализма в България трябва да направят точно това, в което противниците им ги обвиняват: да напишат своята либерална Утопия. Програма, която не съдържа някакъв вид разводнен социализъм, не е прекалено практична, и не се ограничава до политически възможното днес. Либертарианството може да предложи нейната рамка - хиляди версии на утопии, изгодни на различни хора. Доброволно създадените от тях общности ще могат да създават свои правила; правният ред на цялото общество ще наказва само нарушенията на правата на другите и ще изисква никой да не бъде принуждаван да се присъединява насила или да дава собствеността си на която и да е общност.

Как да стане това? Като намалим и децентрализираме държавата, напълно зачитайки правата на всеки отделен човек. Така ще създадем общество, основано на индивидуална свобода, и характеризиращо се с мир, търпимост, общност, благоденствие, отговорност и прогрес.

Кога? Когато спечелим идеологическата битка, която нарекохме война на идеи. Което значи: когато отворим очите на огромната маса безпомощни и объркани млади хора и в университетите, а и в цялата страна, че капитализмът е за младите: на години и по дух, които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат.

С лошите идеите не можем да се борим по друг начин, освен с по-добри идеи. Който не разбира това, е обречен да (се) загуби.

Последните два абзаца също бяха цитати - от същия автор. От Айн Ранд . Поетесата на капитализма. Или кучката, която се завръща.

 *Авторът е журналист с дългогодишен стаж за радио "Свободна Европа". Един от създателите на Института за свободен капитализъм  „Атлас”.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.02 2014 в 23:39

Атлас като изправи рамене ... и ... се показва ... Картаген!

Има ли нужда от повече коментар.

Какво е съвременната Америка със Свободната й Европа, като работодател на автора - днешният Картаген приютил ООН - Ню Йорк с ... Уолстрийт. Ако го нямаше, нямаше да има и световна пролетарска революция, войни, бомби и чичковци с мустаци спасяващи всичките останали по разорените държави бивши поданици, а инак - финансови роби, като днес на банките.

Да това са "идеите" на един ибрикчия - нищо повече!

През 19 и началото на 20 век, предишния Картаген беше Лондон със Ситито.

Но, вече няма спасителен бряг, а света е Олимпиада ... олганизирана от Путин. Добър или лош - професионалист, а не ибрикчия!

04.07 2013 в 16:25

Правилна статия. Аз лично възнамерявам да се боря до смърт за свободата на моето квартално заведение да прецаква кварталната чешмичка, за да си вдига оборота на напитките. Трябва свобода на бизнеса, слаба държава, слаба община и най-важното: никакво общество, само индивиди. Да живеят свободните и инициативни граждани... а, и техните деца (щото чак без децата може ли, свобода, свобода, ама все пак...).

19.06 2013 в 17:15

Айнщайн, Маркс, Енгелс, Ейбрахам Линкълн, Кисинджър

18.06 2013 в 17:51

Радостно е за мен да видя, че въпреки ситуацията, в която коментарите многократно превъзхождат като съдържание текста, който се коментира - все пак статията беше игнорирана от интереса на читателите, тя е твърде безлично-агресивна, за да се хванат на такава постна въдичка.

18.06 2013 в 12:20

Някои от елементите на обществото не подлежат на пазарна регулация. Може ли апологетите на свободния пазар да посочат кой и как ще създаде равнопоставеност (взаимозависимост, баланс - както искате го наречете) между онези елементи, които подлежат на пазарна регулация и онези, които са извън нея?
Струва ми се, че понятието "свобода" се използва твърде произволно. Може ли същите хора да изяснят това понятие и да го разграничат от понятието "свободия"? Наскоро беше казано, че малките фирми не могат да си позволят да наемат скъпо платени юристи, които да им разясняват промените в законите, т.е., ако те искат стриктно да спазват законите, ще трябва да фалират. Освен това, лобистките закони, възможностите за манипулации и т.н., също изкривяват свободата (според моите разбирания на това понятие). Затова нека не свеждат определението си до фразата "свободата е действие в рамките на закона".

18.06 2013 в 12:11

По ред исторически причини, свързани с проявленията на "капитализма", има реална възможност за избор на социалистически строй, дори в общества, които не са имали такава тенденция. Наднационалният (вече) капитал, добре осъзнава тази опасност и естествено се противопоставя - един от начините е да нарече тоталитаризма - социализъм, пропаганда, насочена най - вече към богатите "капиталистически" общества. Проява на социализъм в Боливия е вредна, в USA пагубна. Ако знаем спонсорите на "Атлас", всякакви въпроси относно кавичките отпадат.

17.06 2013 в 17:21

Отлична четвърта точка. Публично-частните партньорства които проповядва Кънев в предишната статия са отличен пример за приватизирането на данъчните постъпления и съответното поскъпяване на обществените услуги.