Кой взе Годишните награди за опазване на биоразнооразието

Последна промяна на 14 октомври 2013 в 09:08 5114 23

Годишни награди за опазване на биоразнообразието   Снимка:  Сергей Антонов
Годишни награди за опазване на биоразнообразието Снимка: Сергей Антонов

Форумът OFFRoad-Bulgaria.com, получи наградата в категория "Доброволец за природата" на Годишните награди за опазване на биоразнообразието.

Наградата е заради участието на Форума в гасенето на пожара на Витоша миналата година. Тя бе поделена с доброволците, които се събраха през Фейсбук, за да се включат в акцията.

OFFNews бе номиниран за наградата в категория "Най-добър журналистически материал", но наградата бе присъдена на "Биволъ" и Босилена Мелтева от "Дневник".

Тома Белев взе голямата награда за цялостен принос за опазване на природата.

Наградите, които се дават от "Българска фондация Биоразнообразие" бяха връчени на победителите в осемте категории от послканика на Швейцария у нас Нейно превъзходителство Регина Ешер.

Освен символичната хлопка медал, плакет и чек за 500 лв. наградените получиха и подаръци от Швейцарското посолство. Годишните награди се организират в рамките на проект „За Балкана и хората“, който се финансира от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Събитието се осъществи с любезната подкрепа на Столична Община и завърши с концерт на групите "Мерудия" и "Уикеда".

На церемонията, която бе в събота (12 октомври) следобед в Борисовата градина беше официално представено и началото на кампанията за юридическа защита на природата, чрез която "Българска фондация Биоразнообразие" в ролята си на координатор на Коалицията „За да остане природа“ ще набира средства за изготвяне на жалби, сигнали, водене на съдебни дела и др. дейности, чрез които да се спре безнаказаното унищожаване на българската природа.

Сайтът на кампанията е www.justice.forthenature.org.

Ето и всички наградени:

I. Най-успешна кампания (акция/дейност), свързана с опазване на биоразнообразието:

Кампанията и гражданското неподчинение на Орлов мост срещу лобистките промени в Закона за горите

Паричната награда получи Кампания на инициативна група от село Дъбовица в Котленския балкан срещу андигиране на р. Луда Камчия

II. За най-добър журналистически материал, свързан със запазване на българската дива природа:

Сайтът bivol.bg за множество материали разследваща журналистика за посегателствата срещу българската природа, между които и материалът за унищожаването на дюните в Несебър: «Грозна корупция: ГЕРБ директно разпродава защитени територии на безценица»

и Босилена Мелтева - в. Дневник за цялостно отразяване на „зелени” теми

III. Доброволец за природата:

Доброволците по гасенето на пожара в Бистришко бранище, Витоша

и Александър Дунчев, Свилен Овчаров и Веселин Паскалев за доброволната им кампания по отразяване решението на комитета на Орхуската конвенция за несъответствие на Закона за устройство на територията

IV. Политик с най-голямо внимание към българската природа – награда не се присъжда

V. Награда за подкрепящи биоразнообразието бизнеси:

Глобул за кампанията „Ден на Природните паркове”

VI. За дарение/дарител в областта на биоразнообразието

Ралица Хес - кръстник на лешояда Отец Григорий (K4L), закупила предавател за неговото проследяване на свобода

VII. Институция/организация с принос в опазването на биоразнообразието:

Българско дружество за защита на птиците

VIII. Награда за цялостен принос за опазване на българската природа:

Тома Белев

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.10 2013 в 14:43

Lol, категорично не съм адвокат на фирмата, просто съм читател, който реши сам да се порови в интернет по този случай, за да сравни това, което аз намерих и разбрах, и това, което медиите представиха, т.е. направих го, за да разбера доколко са обективни медиите - всички те и дали има изключения, а и имах свободно време...
Инак, да, според Закона за устройството на Черноморското крайбрежие дюните са публична държавна собственост, но при положение, че по документи на този спорен терен няма дюни се стигна и до тази продажба, която само беше финализирана при управлението на ГЕРБ, но стартира още по времето на управлението на Тройната коалиция. Когато бъдат готови специализираните карти, според същия този закон, с местообитанията, тогава нещата би трябвало поне документално да са категорични и да не се стига до такива сделки!

14.10 2013 в 20:07

няма спорен терен -има незаконно приватизирана държавна собственост. имота е част от дюни - всички експерти фитоценолози от БАН и СУ са категорични за това. и след като са дюни са публична държавна собственост. всички останали неща, з а които пишете свързани със защитени територии или защитени зони са вторични по отношението на собствеността. тя се определя по ЗУЧК . така или иначе ЗЗТ и ЗБР не се занимават със собствеността. Да не сте по адвокат на фирмата, че имате такъв задълбочен интерес?

14.10 2013 в 17:36

Eто това е най-големият хит. Не хит, виц, извинете ме. Да го наградят тоя измамник.... По-скоро той сам да се награди.... Лелеле, докъде сме стигнали. Той е хванал резачките и сече Пампорово, пък пред хората вика НЕ на изсичането на горите... Мръсник е Томато

14.10 2013 в 16:52

Тома Белев, "Пясъчни дюни - 5 бр." са защитена територия - факт, не твърдя обратното. Само че аз говоря за този продаден спорен терен, на който има и дюни, но които не са включени в "Пясъчни дюни - 5 бр." Този спорен продаден терен не е част от "Пясъчни дюни - 5 бр.", но е част от защитената зона "Ахелой-Равда-Несеър".

В кадастъра природните забележителности (в случая - дюни) - те са защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, са отелязани в кадастъра - това се разбра от прессъобщението на Агенциято по геодезия, картография и кадастър, публикувано на 4 януари т. г. по повод скандала с дюните:
https://lh5.googleusercontent.com/-q7uahqte5ME/UOtdoI2V4MI/AAAAAAAAEXY/-Hfz_dtzlRM/s512/mrrb_government_bg.jpg
От визуализацията на картните листове от Едромащабната топографска карта(ЕТК) 1:5000, КС 1970 г.: http://www.cadastre.bg/ragrafka-Zona-K-7 - се вижда къде са дюните в Слънчев бряг и къде в Несебър, например...

Тома Белев, "Дневник" публикува на 10 януари т. г. интервю на Босилена Мелтева с доц. д-р Росен Цветков - "Дюните в Несебър са с по-висока степен на защита", който е преподавател в катедра "Екология и опазване на околната среда" в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Той е специалист по растителна екология, участвал е в изготвянето на предложенията за мрежата "Натура 2000" по отношение на защитените зони от Директивата за хабитатите. Част от интервюто:

"В конкретния случай в Несебър за дюна ли става дума или не?

– Това, че мястото е залесено изкуствено с горска растителност, не означава, че не е дюна, каквито хипотези се появиха в публичното пространство. Дюните на Несебър в миналото са били една голяма пясъчна ивица, разделяща голямото бившо Инджекьойско блато – разлив на река Хаджийска от морето. Върху това пресушено блато е изграден курортът Слънчев бряг през 50-те години на миналия век. Той се намира практически върху дюни. След като е създаден курортът, тези запазени дюни са били укрепвани с дървесна растителност, за да не се затрупва шосето и да не влиза пясък при вятър в хотелите.
Става дума за изкуствени горски насаждения като акация, гледичия и миризлива върба. В древногръцко време там са отглеждали древната дървесна култура хинап, от която има по дюните и до днес. Заради това има и предложение на Института по ботаника на БАН за обявяване на дюните с хинап за защитена местност, която се намира в същата местност Кокалу, на метри от имота, който стана публично известен. Защитената местност има дори по-висока степен на защита от тази на защитените зони в "Натура 2000".
Като цяло дюните в Несебър са в защитена зона по "Натура 2000" "Ахелой-Равда-Несебър". В случая не е отчетено, че според ЕК залесяването на дюните не е довело до тяхното унищожаване, а трябва да се отчита като влошаване на тяхното природозащитно състояние. Редно е да се премахване изкуствено създадената и на места саморазселила се дървесна растителност и да се позволи възстановяването на типичните за тях тревисти растения, а не да се застрояват и вече наистина да се унищожат трайно.

Защо е било позволено застрояването на курорт върху дюни в миналото?

– Преди 50 години природозащитата е била на съвсем друг етап на развитие. Дори и Европейски съюз не е имало, за да обяви дюните за консервационно значими и природни обекти.
Все пак е важно да припомним, че още по комунистическо време там има природно забележителни пясъчни дюни, които са били защитени. Това значи, че още преди падането на режима дюните са оценени като ценни и уникални геоморфоложки образувания с населяващите ги редки и застрашени растителни видове. Това, че те са в защитената зона "Ахелой–Равда–Несебър", ги прави автоматично приоритетен обект на опазване в мрежата "Натура 2000". Те са записани и в предмета на опазване на защитената зона, в който са няколко различни вида дюнни местообитания."


"Пясъчни дюни - 5 бр." са обявени за природна забележителност през 1976 г. Въпросът е защо тези дюни, намиращи се в спорния продаден терен не са били включени в тази природна забележителност, при положение че те се намират в непосредствена близост до част от дюните, вкл. в "Пясъчни дюни - 5 бр." Причината не е ли в това, че са били залесени изкуствено?
https://lh3.googleusercontent.com/-j0ec_thTTmY/UOxOqt4wlBI/AAAAAAAAEkM/tCA2rqlZtY0/s315/ZonaK-7-1.jpg

Според Уикипедия:
"Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 г., а изграждането започва с постановление №120/30 юни 1958 на Министерския съвет на НРБ. Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв."

14.10 2013 в 16:18

П.П. Аз държа на фактите, за разлика от вас и за разлика от журналистите, които превърнаха проблема с дюните в пропагандно говорене, особено заради наближаващите избори, и се упражняваха по тази тема без да си направят труда да прочетат всичко по темата, за да се разбере кой е виновен тези залесени дюни да не бъдат почистени и възстановени и да не бъдат вкл. в последствие в защитените "Пясъчни дюни - 5 бр."

Ханку Брат, аз на свой ред ще ви кажа: аман от писачи като вас, които с лекота обвиняват някого, че е платен, само защото това, което е написал не съвпада с неговото мнение, което е най-вече политически подплатено, а не фактологически обосновано!

14.10 2013 в 16:13

Ханку Брат, преди да обвинявате някого, че е платен писач, прочетете внимателно какво е написал. Никъде не съм написала, че това не са дюни, а че преди много години са били залесени и поради тази причина експертите навремето са спрели да ги приемат като дюни, затова и не са били вкл. в защитената зона "Пясъчни дюни - 5 бр." в Несебър, затова и никъде, никога, в нито един документ, в нито един момент не са отбелязани като дюни! На снимката, линк за която публикувате, ясно се вижда, че тези дюни са залесени, затова и на кадастъра този участък е отбелязан като гориста местност!

В допълнение ще напиша, че през първата половина на 20-ти век, част от дюните на Слънчев бряг са били унищожени, за да се създаде голям лесо парк - били са засадени много и различни на вид дървета, така по естествен път са се залесили през годините и тези дюни...

14.10 2013 в 15:49

Tома Белев няма принос за развитието на природата. Той е поредният доверен човек, сложен на поста, за да защитава съответната власт. Заради това не заслужава никакви награди. Така както този сайт не заслужава посетители по принцип...

14.10 2013 в 14:07

В днешният кадастър няма отбелязани дюни никъде в България - просто за тях не опредилили код за начин на трайно ползване на имота в наредбата за кадстъра. Интересно ми е какво имате предвид по термина "заселени дюни" - върху тях няма сгради и земята не се обработва. По ОУП на Несебър тези дюни не са в регулация и целия комплекс е посочен като лесопарк. Бихте ли посочили кои експерти и в кои доклади са престанали да ги считат за дюни преди 1989? "Пясъчни дюни - 5 бр. " не е защитена зона, а защитена територия. Тези дюни са включени в защитена зона и са картирани в описанието и точно като дюни от експертите на БАН.

14.10 2013 в 13:52

Абе, човек, ти имаш ли представа какво си ми написал ???????????????????????????????? Неграмотник!