Костов си отива, ДСБ не го пускат

Последна промяна на 23 юни 2013 в 11:46 7133 13

Иван Костов говори пред Националното събрание на ДСБ. Снимка: БГНЕС

Националното ръководство сме категорично убедени, че трябва да подадем оставка. Грешките и заблудите са преди всичко моя отговорност. Те не трябва да тежат на бъдещето на ДСБ. Това заяви лидерът в оставка на ДСБ Иван Костов по време на 11-ото Национално събрание на ДСБ. Част от делегатите на ДСБ обаче изразиха остро несъгласие с решението му.

Речта му многократно бе прекъсвана от овации и скандирания от страна на делегатите. Съвсем очаквано, Иван Костов обяви оттеглянето си и издигна като кандидат за поста си Радан Кънев.

В силно емоционалната си реч тъмносиният лидер подчерта, че счита провала на ДСБ на изборите за своя собствена отговорност. Той заяви, че напуска ръководството, за да не тежат неговите грешки на новото поколение в партията.

Ето част от думите на лидера:

Не успяхме да обединим десните избиратели, които си дават сметка какви са досегашните управляващи. Даваме си сметка, че сме се изолирали и сме се отдалечили от десните избиратели. Нашите представители не стигат до тях, а дори когато стигат, не ние сме убедителните защитници на тези послания. Това, че нашите послания са най-често присвоявани от други партии, не е комплимент, а признак на нашата слабост. Нашите послания вече се скандират като лозунги от протестиращите. Те виждат зад фасадата на българската демокрация грозното лице на олигархията. Това не увеличава доверието на ДСБ. Защо им дадохте властта - ме питат често на улицата. Първо отговарях, че те са гласували така. После се замислих и потърсих вината в себе си. Имам лична вина, че не съм спрял мафията, защото тя е на власт реално. И си отговарям така - защото не ми достигнаха сили, енергия и специални знания. Може да сме добри в уменията да управляваме, но докато се доказвахме на това поле, изгубихме важна битка с друг противник, водена с недемократични средства.

Трудната задача на ДСБ и всички български демократи е заедно с истинските демократи в новоприсъединените страни да променят отношението на Запада към нашата вътрешнополитическа реалност. Нашите партньори нямат код, с който да дешифрират събитията у нас.

Националното ръководство сме категорично убедени, че трябва да подадем оставка. Грешките и заблудите са преди всичко моя отговорност. Те не трябва да тежат на бъдещето на ДСБ. Вие трябва да имате нов хоризонт за политически действия и да потърсите правилния път за доверието на избирателите. Преди изборите предишната десница се разпадна заради собствената си слабост и парите на Борисов и Цветанов.

Новата десница е предизвикателство, което ще противодейства на мафията и олигархията. С нова енергия и способност да понесе политическата отговорност.

Политическата дестабилизация в страната няма да бъде преодоляна, докато не се създаде десен реформистки блок. Той трябва да отвоюва властта от мафията и да я върне на гражданите. Истинската реформаткорска десница трябва да върне високите европейски критерии за многопартийна демокрация и почтено служене на хората. В момента даже няма пример на българската политическа сцена за почтено поведение.

Националното ръководство и водачите на листи от ДСБ се събрахме след изборите и с много голямо мнозинство номинирахме Радан Кънев за председател. Предлагам на Националното събрание да го избере, той има качества, които обещават да се превърне в лидер. Една част от качествата на лидера се събуждат сами, но с друга част го даряват хората чрез своята подкрепа.

ДСБ ще имат истинско, а не поставено ръководство. Голямото ни преимущество в днешния политически хаос е, че в нашата партия сме архитектите на българската демокрация и пазарна икономика. Това, което виждаме в отечеството си днес обаче, не е нашата синя идея.

ДСБ не иска да се раздели с Костов

Част от делегатите на форума обаче изразиха остро несъгласие с решението на Костов да се оттегли. Юлиана Демирева  призова лидера да преосмисли решението си.

По думите й той е единственият политик, който е в състояние да поведе десницата и да върне демокрацията в страната. Хората, записали се във Facebook като "Активни демократи", подчертават, че няма как да дадат доверие на Радан Кънев, който сам е подал оставка от ръководството си след неубедителното представяне на ДСБ на 12 май във Варна, където Кънев водеше листата.

"Ние не трябва да забравяме, че сме костовисти. Дори Костов да не е председател на партията, той остава нашето знаме", подчерта един от активистите на ДСБ.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.06 2013 в 19:10

Все по-силно ставаше просветлението в главата на Чакъра. Той разсъждаваше бавно, тромаво, но мисълта му, почвайки от конкретни факти, стигаше до общи изводи. Имаше някаква мафия, която управляваше невидимо държавата. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко, който нямаше милост и не се спираше пред никакви средства, за да запази властта и грабителството си. И Рединготчето влизаше в този невидим съюз, в тази всесилна мафия. Нима щеше да се намери разумен човек, който да отрече, че фирмите могат да отделят лепта от милионните си печалби, за да повишат надниците? Тютюневите господари живееха в малки дворци, возеха се в лимузини, оскандаляваха семейната чест на хората — тук Чакъра си спомни за Ирина и потрепера от гняв, — а работниците тънеха в безправие, немотия и болести. Всеки знаеше, че големците на много партии влизаха в управителните съвети на фирмите, че министри и генерали участвуваха с поставени лица в предприятия, на които „Никотиана” купуваше тютюна и даваше трохи от печалбите си. На всички беше известно, че търговците, банкерите, индустриалците, министрите и генералите се поддържаха взаимно, че мафията им като огромен октопод, с хиляди заповядващи и смучещи пипала, беше обхванала сега целия народ и за да увеличи печалбите си, го тикаше към страната на германците, от които — Чакъра знаеше това от миналата война — не можеше да се очаква нищо добро. Старшията отдавна съзнаваше това, но не смееше да го признае ясно пред себе си, защото същото твърдяха и комунистите. Но сега, когато мафията беше оскандалила дъщеря му, когато го изпращаше на явна гибел, когато му заповядваше да разгони с двадесет души хиляда и петстотин гладни хора, старшията го съзна ясно. Съвсем не беше виновен толкова околийският началник, който трепереше за хляба си и му даваше тази неизпълнима заповед!… Над околийския началник стоеше областният, над областния — министърът, над министъра — правителството, а над правителството — мафията — невидима, всемогъща и безчовечна!… И тогава Чакъра въпреки дребното си благополучие, въпреки лозето и нивата си, въпреки малкия си имотец на село съзна изведнъж, че той и стражарите, които сега щеше да поведе, бяха само жалки слуги, само мизерно платени наемници на тази мафия, която не даваше ни пукната пара за живота им и гледаше само печалбите си.

23.06 2013 в 18:44

ето какво образование ни предлагат дсб - европейско

07 Юни 2013, Петък

За трескавото формиране на нови т. нар. "толерантни ценности" в Западна Европа разказва правозащитничката Ирина Бергсет.

ВЪПРОС: Ирина, разкажете как попаднахте в Норвегия и какво впечатление ви направи тази страна?

ОТГОВОР: През 2005 г. в Москва се омъжих за гражданин на Норвегия. Тогава синът ми беше на 7 години. Отидохме да живеем там.

Норвегия става независима през 1905 г. Може да се каже, че тази страна едва сега се формира, но всъщност става точно обратното - норвежкото общество морално деградира.

Обаче тогава все още не знаех това - а бях чувала само, че стандартът на живот в Норвегия бил най-висок в света.

Предложиха ми да работя като учителка в селско училище от нов тип - по прогресивен датски образец, наречено "Ридерсанд", т. е. "школа за рицари". В сравнение с нормалната образователна система норвежките училищни програми са като за умствено изостанали. Началното училище е от 1-ви до 7-ми клас. Задачата на държавната учебна програма за това време, до 13-годишна възраст, е децата да научат азбуката и да знаят да смятат, за да разбират ценоразписите в магазините. В клас не се чете на глас, защото това било "срамно". Домашното за една седмица са 5 или 8 думи на английски, в зависимост от това, колко иска детето.

Норвежкото училище е пример за пълна деградация на образованието.

Литература - няма.

История - няма.

Физика - няма.

Химия - няма.

Естествознание - няма.

Има природознание, наричат го "обзор". Децата изучават околния свят само в общи черти. Знаят, че е имало Втора световна война. Всичко останало се смята за насилие над детето и неговата психика.

Най-богатата страна в света не храни децата в детските градини и в училищата. Дават им някакъв буламач, наречен "доматена супа", от тези сухите в пакети, веднъж седмично. Не ме гледайте учудено, да, точно така: и в държавните, и в частните детски градини - храна веднъж седмично.

Моят по-голям син в Русия учеше в обикновено училище. Затова в Норвегия го смятаха за вундеркинд. До 7 клас в норвежкото училище той не учеше нищо - просто нямаше нужда. Там в училищата висят плакати: "Ако родителите ти те карат да си учиш уроците - позвъни ни! Ние ще ти помогнем да се освободиш от такива родители!"

Единственият начин да се тренира паметта на сина ми беше пианото. Предупреждавах го: "Само да не си гъкнал някъде, че майка ти е толкова взискателна..."

Нещастието ни връхлетя на 6-та година след моето пристигане в Норвегия. Тогава не знаех нищо за тяхната система "Барневарн". Живеех си със собствените грижи: работата, домът, семейството... Слабо се интересувах от държавното устройство на страната, в която се бях преселила. Да, чувах, че някъде някому отнемат децата, но нали аз бях нормална майка?

ВЪПРОС: Какво стана с вас и децата след като се разведохте?

ОТГОВОР: Разведох се след 3 години семеен живот. Беше конфликт на култури. Вярно е, че всеки селски дом там има нормална тоалетна и баня - но норвежците по навик ходят да пикаят зад къщата...

Живях сама с децата 3 години. Взех банков кредит, купих жилище, устроих си нормален живот, никога не съм получавала социална помощ: работех, отделях достатъчно време на децата си. Понеже бившият ми мъж, норвежецът, обиждаше сина ми от първия брак, поставих условие да не се виждат. С малкия син обаче трябваше да се среща, такъв е законът.

Стараех се детето да не нощува при баща си - опасявах се да не го бие. Но от детската градина и общинските структури ме принуждаваха да давам детето. Отначало то оставаше при баща си по 2 часа в събота или неделя, но последния път прекара там почти седмица - имало температура, когато го отвел в 30-градусов студ при роднини в Тронхайм.

На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели болно в устата и дупето. Разказа ми неща, в които отначало не можех да повярвам.

Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги "пускат" на съседите. Отначало не можех да повярвам на тези умопобъркващи неща. Написах заявление в полицията. На 8 март ни повикаха в службата за защита на децата "Барневарн". Разпитът продължи 6 часа. Бяхме само аз и двете ми деца.

Тяхната система за закрила на децата служи само да демонстрира, че уж се бори с тези педофилски кръвосмешения. Но после ми стана ясно, че задачата на центровете "Барневарн", каквито има във всяко село, е само да открият кое дете се оплаква - а после да го изолират от родителите му, като по този начин го накажат.

От вестниците узнах случай, когато 8-годишно момиченце е било осъдено да плаща съдебните разходи и компенсация на изнасилвача си, задето бил задържан в ареста. Всъщност, в Норвегия на педофилията не се гледа като на престъпление.

На 8 март 2011 г. за пръв път отнеха от мен двете ми деца. Отнемането става така: детето просто не се връща от детската градина или училището. Тоест, практически го отвличат, то изчезва. Това е, защото го крият от вас на секретен адрес.

Тогава ми казаха: "Нали разбирате, вие се оплаквате от насилие над Вашето дете. Затова трябва да Ви прегледа лекар и да каже, че не сте психически болна".

Разбира се, аз не отказах. Поликлиниката се намира на 10 минути път с кола. В нея ме настани сътрудница на "Барневарн", като каза: "Ние ще ви помогнем, тук ще си поиграем с децата ви". Децата останаха не къде да е - а в службата за закрила на детето. Сега разбирам, че не е трябвало да ги оставям. Когато вече бях в поликлиниката, по-големият, Саша, тогава той беше на 13 години, позвъни и каза:

- Мамо, нас ни карат в приемно семейство!

Тогава се намирах на 10 километра от децата си, които "Барневарн" откарваше на секретен адрес. Според закона там децата се отнемат, без да се предявяват никакви документи. Единственото, което можех да направя, е да се овладея. В Норвегия не е прието да се плаче, това се оценява като заболяване, и "Барневарн" може да изиска да бъдеш принудително вкаран в психиатрия.

ВЪПРОС: И всичко това става с мълчаливото съгласие или даже съдействие на държавните институции?!

ОТОВОР: Оказа се, че в Норвегия има държавен план, квота по отнемане на деца от родителите им. Органите по опеката даже се съревновават в неговото изпълнение. Всяко тримесечие те публикуват графики, диаграми - в кой район колко деца са отнети. Наскоро ми попадна един документ - отчет на шведски специалисти. Това е доклад за случаите на отнети деца в Швеция и съседните й скандинавски страни: (http://www.familypolicy.ru/read/1403).

Става дума за странно явление. В този доклад се казва, че в Швеция 300 хиляди деца са отнети от родителите им. Тоест: цяло едно поколение е откраднато от родните им майки и бащи. Учени, криминолози, юристи, адвокати - хора с традиционни ценности, които все още помнят, че някога в Швеция е съществувало семейство, недоумяват. Те казват, че се случва нещо, което не разбират. Извършва се държавен погром над семейството.

Специалистите уточняват, че приемното семейство получава дневно 10 000 крони (около 50 хиляди рубли или 1250 евро) за едно прието дете. Отделно агентът на "Барневарн" получава от държавния бюджет голяма награда за всяко отнето дете. Такава е практиката във всички скандинавски страни.

При това приемният родител може да си избира деца като на пазар. Например, ако ви хареса ето, онова русо и синеоко момиче, достатъчно е да звъннете в "Барневарн" и да кажете: "Аз имам една малка стая за приемно дете". И после само споменавате името и адреса. Ще ви доставят детето. Тоест: отначало се намира "наемно семейство", а вече после "поръчаното" дете се отнема от родните му родители.

Норвегия е на първо място по отнемане на деца от родителите, там това е държавна политика. Ето заглавие в норвежки вестник: "20% ОТ НОРВЕЖКИТЕ ДЕЦА ВЕЧЕ СА СПАСЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ". Това са около 200 хиляди деца, които са "спасени" и вече живеят не у дома си с татко и мама, а в приюти.

Един норвежки приют получава около 300 хиляди евро годишно за всяко дете. Ако пък детето стане инвалид, парите се увеличават. Тоест: колкото повече травми и осакатявания, толкова повече пари получава приютът - затова и служителите там, и приемните родители имат изгода децата да стават инвалиди.

Според статистика, публикувана в норвежките вестници, от всеки 10 деца, родени в Норвегия, 8 са деца на имигранти, а само 2 - на коренни норвежци. Процентно най-много деца в "Барневарн", отнети от имигранти, са на руснаци. Именно руски деца отнемат на първо място. Практически всички деца, родени от един или двама руски родители, се смятат за рискови и се водят на отчет в "Барневарн".

ВЪПРОС: Ако отнемат детето, какво могат да направят родителите?

ОТГОВОР: Почти всеки месец в Норвегия се самоубива по една руска жена. Защото, когато при вас дойдат и ви отнемат децата, вие сте абсолютно безпомощни - сами срещу Системата. Казват: "Ти правиш омлет не по норвежка рецепта - значи си против интеграцията". Или: Ти принуждаваш детето да си мие ръцете - значи, упражняваш насилие върху него". Или: "Ти куцаш - и не можеш да си играеш с детето в пясъка. Значи си лоша майка, затова отнемаме детето ти!".

Системата за "закрила" на детето в Норвегия е построена на презумпция за вина на родителите.

23.06 2013 в 16:52

Големи любители има на знамената в това "дясно пространство"!

23.06 2013 в 15:09

Аз бих нарекла сегашната политическа абстиненция " в търсене на морален носител на българските политически очаквания".



Няма нито един морален лидер на страната, способен да изведе хората от египетската пустиня?



Аз съм костовистка и гласувах за ДСБ само преди няма и месец. Също така признавам си, че гласувах, защото не виждах друга подходяща алтернатива и политическа визия.



Аз се замислих сериозно, стойеки на опашката на гласуващите - за коя партия, за кой политик. Според мене, всички политици се корумпираха и свикнаха да очакват съкровища да се изсипват върху тях. Пълна липса на морал и мотивация - единствената мотивация на българските политици - без изключение - е забогатяването на гърба на народеца.


Бих предложила с леко сърце да бъдат премахнати заплатите на депутати, министри, председатели и прочие 'народолюбци'. Щом обичат толкова народеца, за какво са им пари, заплати, облаги? ще работят на ползу рода - нали обичат народа си?


Дразнещо е просто, как всеки политикан иска пари и облаги....без да го декларира и парадира - но НАИСТИНА е дразнещо как се боричкат за пари и облаги.



Бих призовала да се отнемат ВСИЧКИ притежания на кръговете, политиците да нямат право да притежават повече от един базов имот и една кола (крещящите материални базови необходимости да, но не повече от това), и да нямат право да извършват търговски дейности, инвестират пари, да бъдат банкови служители и по какъвто и да било начин да имат материални интереси. При излизане от политиката да им се отнемат всички имотни и материални притежания извън официалните им декларирани от заплата доходи.

Да работят издържайки се от спестявания. Искат да бъдат политици - нека бъде въведен материален ценз за което - и да докажат, че са изразходвали спестявания и че не са приели поста за да се облагодетелстват.





Всичко извън една минимална работна заплата - да бъде отнето в полза на хазната.



Като се научат да съществуват със същото, с което съществува масата народ - тогава ще разберат и ще почнат да симпатизират на масата хора. Като се научат да разбират проблемите и болката на обикновените хора - тогава ще бъдат подходящите лидери на същите тези хора.

23.06 2013 в 14:29

Държавата няма финансови проблеми, освен Мафиотите/Олигарсли, които

крадат парите но не само на бълг. , но вече и на европ. данъкоплатци

23.06 2013 в 14:26

Костов, ако сте искали да сте спрели Мафията,

вие имате също голям принос за утвърждаването на Олигарсите...

пари ли ви трябват, сега и за внуците...

23.06 2013 в 13:56

Другарю Костов, защо е това ярко разграничаване и противопоставяне между улицата и политиците? Нима да си политик е професия? Това е едно от големите ти заблуждения в живота! Бащите на американската демокрация са били търговци, производители, занаятчий, но никога професионални политици. Такива просто няма – професия политик не съществува! А ти си се самозабравил! В манията си да решаваш проблемите на хората, вместо да ги оставиш сами да си решават проблемите. И по отношение на улицата грешиш! Забравяш че е изключително важно КОЙ Е НА УЛИЦАТА? През февруари това бяха децата на бившата номенклатура и платени мутри и апаши. Сега на улицата е цвета на България, най-смелите от тях. А февруарските мутри присъстват само като провокативен елемент. Как удобно, другарю Костов, замазваш нещата, поставяйки под общ знаменател и двата протеста??? И в крайна сметка нима истинските политици не се раждат от улицата? Или ти предпочиташ посочените в списъка послушковци?
Радвай се, другарю Костов! Благодарение на политиците-послушковци сега България прилича на бананова република. Това е и твоя заслуга! Най-талантливия сред учениците на лукавия Луканов. Сега България е конструирана по неговата формула – Див капитализъм в икономиката плюс фасадна демокрация в политиката. Която ти претвори на дело. Но дебелоочието ти пречи да видиш, че този обществен модел се пука по шевовете. Интелигентната улица сега не иска бананова, а швейцарска република! Интересно, нима ти не знаеш, че в Швейцария хората от улицата, гражданите, чрез референдуми, доминират над политиците? И са си уредили държавата по образцов начин. И се радват на такъв стандарт на живота, че ако сега Швейцария отвори границата си за българи, всичко живо ще се изнесе там. Тук ще останат само червените паразити и помощниците им, като теб, които органично ПРЕЗИРАТ ТРУДА.

23.06 2013 в 13:45

Тази партия няма как да се "възроди", защото има лошо наследство! Ако има умни хора - ЗАПОЧНЕТЕ НАЧИСТО!!! Не абсолютизирайте Костов- така няма да стигнете далеч, както и стана...

23.06 2013 в 13:30

"Костов си отива, ДСБ не го пускат"

ако вие не го пускате народът пак ще го пусне по пързалката.

23.06 2013 в 12:34

Estestveno, che Kostov e nai-sposoben da povede desnicata i da izvadi Bqlgariia ot krizata. No povecheto sqgrajdani ne mogat da misliat racionalno, moje bi dori vqobshte da misliat. Taka Kostov za tiah e edno plashilo, po koeto triabva da pliuiat.
Za jalost nai-dobre za DSB sega e toi da mine na zaden plan i da deistva samo kato mentor.
<strong>Моля, пишете на кирилица!</strong>