Лупинги на прощаване от Аню

Последна промяна на 11 март 2013 в 18:20 3527 8

В понеделник военният министър в оставка Аню Ангелов официално обяви, че разпуска политическия си кабинет. Процедурата е рутинна и се извършва при разпускането на всяко правителство – това става с министерска заповед. Зам. военните министри (в случая Августина Цветкова и Валентин Радев) се освобождават от премиера в оставка. Така законът е спазен. Поне формално.

Лупинги на прощаване

Традиционно министерствата проведоха последни брифинги с ресорните журналисти. Изключение не беше направено и в Министерството на отбраната (МО), с тази разлика, че на събитието бяха поканени индивидуално, след телефонно обаждане, определени медии. На тази среща министър Ангелов заявил, че Йордан Божилов, който оглавяваше политическия кабинет, няма да бъде преназначаван на нова длъжност, каквито намерения имаше преди това. В същото време Ангелов призна, че генералът от резерва Атанас Запрянов е назначен за шеф на дирекция "Отбранителна политика" без конкурс. Това станало като била използвана вратичка в закона, а самото назначение било „морално“.

Както вече OFFNews писа, военният министър назначи част от най-приближените си в политическия кабинет на важни длъжности в министерството. Споменатият Йордан Божилов трябваше да заеме поста постоянен секретар на отбраната. За да оглави най-висшия чиновнически пост в министерството без конкурс, той трябваше да бъде назначен за  директор на дирекция „Връзки с обществеността“, като от там бъде изстрелян на поста постоянен секретар на отбраната. С тази еквилибристика се цели избягването на конкурс и бързото и удобно настаняване на приближен човек на поста. Схемата е проста - за поста директор в Дирекция „Връзки с обществеността“ не е нужно обявяването на конкурс, а според закона за постоянен секретар на отбраната, също без конкурс, може да бъде назначен човек от администрацията на министерството.

За да проработи схемата обаче, настоящият началник на пресцентъра Митко Димитров, е бил принуден да подаде оставката си – нещо, което той е отказал да направи. По този начин назначението на Божилов на най-високия пост в МО, след това на министъра, е било осуетено.

Пример за друг административен лупинг е Невена Мандаджиева - съпруга на напусналия преди дни постоянен секретар на отбраната - Николай Милков. Тя беше преназначена в Дирекция „Отбранителна политика“. Преди да отиде в политическия кабинет, тя беше служител в същата дирекция. Първоначално през 2009 година тя беше преместена от там, за да бъде избегнат конфликт на интереси след назначаването на съпруга ѝ на висшия чиновнически. Тогава тя беше преназначена в политическия кабинет на министъра.

Конфедерация на скачените съдове

Посочените назначения бяха извършени наистина в последния момент, но на ключови длъжности във ведомството отдавна са назначени близки до министър Ангелов хора.

Историята с преназначенията за първи път получи публичност със скандал през 2010 година, когато Мария Димчева беше отстранена от поста си на изпълнителен директор на новосъздадената мегаагенция „Военни клубове и военнопочивно дело“ и на нейно място беше назначен Петър Манолов, който пък е координатор на ГЕРБ „Възраждане“ - мястото, на което Аню Ангелов е записан като член на ГЕРБ.

Министърът има и роднинска връзка в министерството. Когато Аню Ангелов е все още зам.-министър на отбраната (тогава министър е Николай Младенов, бел. ред.), синът му – Николай Ангелов, е експерт в правната дирекция на МО. Когато Ангелов баща заема мястото на Николай Младенов, който оглавява Външно министерство, Николай бива преместен в правната дирекция в Министерски съвет, където работи и до днес.

Известна е и слабостта на генерал Ангелов към пенсионираните му военни колеги и назначаването им на длъжности в министерството. За целта се използва своеобразна банка кадри от четири военнопатриотични организации - Асоциацията на завършилите колежа на НАТО в РИМ (АЗКОН), Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА), Център за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион (ЦИАРЗС в ЮЕ и ЧР) и Центъра за изследване на националната сигурност (ЦИНС), които пък са членове на КООСО – Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната.

Полковникът от резерва Иван Василев Иванов, беше назначен от Ангелов през 2009 година за директор на Дирекция „Управление на човешките ресурси“. Интересното в случая е, че Иванов е бил председател на АЗКОН, където самият министър Ангелов е почетен член. В момента Иванов е назначен за свързващото звено на изброените военни организации КООСО. Той напусна поста си в МО през декември 2012 година с мотивите, че не е съгласен с кадровата политика на министъра.

Като генерал резервист военният министър Аню Ангелов до 2009 година оглавява ЦИНС. Мястото му там по-късно заема о.р. генерал-майор Съби Събев, който в момента работи в Института за перспективни изследвания на отбраната във Военна академия „Г. С. Раковски”. Като негов колега в института на академията работи и капитан I ранг Янцислав Янакиев, който пък от своя страна е секретар на АЗКОН. В момента генерал Събев оглавява СОРА. 

Подполковникът от запаса Илия Налбантов (също пенсионер), който в момента е служител на експертна длъжност в МО, е председател на Сдружение „Джордж Маршал“-България. Макар че става въпрос за сдружение с нестопанска цел, то управлява значителен финансов ресурс, който, според устава на сдружението, се генерира освен от членски внос, но и от „дарения; завещания; реализация на проекти, финансирани от други организации с нестопанска цел; финансови средства от изпълнение на договори, сключени с ведомства.“

Друг човек от „Джордж Маршал“-България пък – Тодор Тагарев, беше назначен през 2009 година за директор на „Терем“, когато Аню Ангелов беше зам. военен министър.

Обществена "дезинформация"

Споменатите назначения идват в момент на социално напрежение в армията и на фона на твърденията, че през 2011 година от общо 980 щатни бройки в МО – цивилни и военни, над 400 длъжности, предвидени за цивилните, са заети от военни пенсионери. От ведомството "елегантно" отклониха питане на OFFNews за това какъв е броят на чиновниците под пагон, които са пенсионери, като препратиха по компетенция въпроса към НОИ. От отговора на администрацията става ясно, че ръководството не знае какъв е броят на тази категория служители. 

Като чиновници те имат месечни доходи, които в повечето случаи надвишават 2000 лв. Пенсията, която взимат е една от най-високите – около 700 лв. Ако към това се прибави и работата на тези хора по проекти, свързани с посочените организации, в които членуват, то това ги прави едни от най-скъпо платените военни експерти.

Статистиката за това идва на фона на вълната от рапорти за напускане на военни и несъгласието им със социалната политика на министъра, който пък опита да омаловажи текучеството на кадри с факта, че то било в рамките на допустимото ниво. Недоволството в армията стигна до там, че се проведоха две протестни шествия на военни срещу лошите условия на труд в армията, липсата на сигурност за кариерно развитие и непрекъснато променящите се условия за пенсиониране.

Новата пенсионна реформа в армията предвижда военнослужещите да излизат в пенсия след навършване на определена възраст, а не както беше досега – при натрупан стаж. Договорената пенсионна възраст за младшите офицери е 52 г., а за старшите – 54 г. За да се пенсионират, летците, водолазите и парашутистите трябва да навършат 42 г.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.02 2015 в 20:22

Илия Налбантов е от дундурканите още по комунистическо време момченца.Въпреки,че е завършил за пехотинец през 1979г. го назначиха за разузнавач в 3дрб в Петрич.Обаче му се видя тежко и жена му от В.Търново тунели прокопа до когото трябва само и само до го премести в Търново.Уж била незаменим перспективен научен кадър в Търново и трябвало да се събере с мъжлето си.Та така Илийчо само след годинка служба в Петрич,отгърмя за взводен командир да контролира оправянето на леглата от курсантите във военното училище и да им води строевата подготовка.По това време разузнавателните взводове на полковете се развърнаха в разузнавателни роти и в 3мсд/ Благоевград/ имаше остър недостиг на офицери и много от длъжностите останаха празни,но Илийчо се оказа номенклатурен кадър и вместо да търчи с предния отряд на границата се прислони на топло във ВНВУ.

12.03 2013 в 22:29

От биографията на г-н Налбантанов разбирам,че е учил в кашишкото военно училище,както беше известно по мое време, но не споменава каква специалност е завършил-моето предположение е,че това е партийно-политическия факултет,може и да греша.Но от наблюденията ми и опита- 25-30 години служба в армията, в годините на прехода тези кадри претърпяха големи метаморфози!!!

12.03 2013 в 09:16

Доста дълго предишният ми коментар очакваше одобрение! Това е основен признак за идентифициране с и слугинаж на онези олигарфични кръгове, които искат да се възползват от ресурсите на обществото.

12.03 2013 в 08:48

Журналистическата етика изисква преди да бъде публикувана каквато и да е информация, да бъдат попитани лицата за които информирате дали информацията отговаря на истината. Използвам повода за да информираме общественастта за едно от нещата което правим. Ако това не се харесва на някои журналисти и техните работодатели, си е техен проблем.
Вижте отвореното ни писмо до президента.
http://www.gcmarshall.bg/Open%20letter%20DCMB%20to%20The%20%20BG%20President.pdf

12.03 2013 в 02:13

Хи-хи, не знаех за кариерата. Когато Тагарев беше още майор, бяхме колеги. Момчетата му казваха "американския шпионин". Бяха му зачислили няква американка, която така и изглеждаше. Или го бяха зачислили на нея, не се интересувам от чуждите ергенски въпроси. Подполковничка от тяхната морска пехота. После той отиде в министерството да се грижи за интернетната сигурност на нашата си държава в операции, различни от война.
МО ще се окаже верно силно българско патриотична организация. Направо националисти.

11.03 2013 в 23:12

Аню ми звучеше като Ганю още кат' се появи на политсцената, дори не сгънал парашута. И се оказа прагматичен и прост като образа на Алеко.
То все на такива ни върви. Ето, него почти не сме го избирали: т.е. в листата на ГЕРБ, но не сме го цанили за министър. По би му подхождала службата на оня, дето искал да размахва пръчица пред хората с лъскавите инструменти - от разказа на Чудомир.
Поздрави за автора, бая се е потрудил и копае надълбоко. Впрочем, в оня пасаж със " своеобразна банка кадри от четири/те/ военнопатриотични организации" направо ми увисна ченето - какви синекурни формирования и длъжности има. Сам не мога да ги измисля, но не напразно от към 80 хиляди /по някое време преди повече от два мандата и след големи свивки/ държавните чиновници станаха над 400 хиляди.
Дали ще доживея тоя гАню да го проснат на пода с белезници в телевизионни новини и после най-милостиво да го пратят в старчески дом на пенсионерска разкладка - докато му тече делото.

11.03 2013 в 22:54

И Аню и Съби и някои други и споменати и неспоменати военачалници съм имал възможност да познавам като колеги-и се учудвам на масовата им наглост, след като са пенсионирани, да търсят възможности за облагодетелствуване като използуват създадени предварително зависимости,още докато са били началници.Както се вижда това са незнайни никому Сдружения,Съюзи,Конфедерации и т. н.,като задължително източват наши или европейски пари както за заплати, така и за разточителни безконтролни командировки и екзотични почивки в чужбина.Срамувам се, че съм ги познавал.О.З.Варадинов

11.03 2013 в 18:48

Даммм, военните пенсионери освен пенсията си, получават и заплата, предвидена за цивилен и така си докарват доста добри доходи, като същевременно пречат на млади хора да се реализират в МО.