Прозрачността на институциите у нас остава проблем

Последна промяна на 28 март 2013 в 13:27 680 0

Александър Кашъмов, Програма Достъп до информация. Снимка: БГНЕС
Александър Кашъмов, Програма Достъп до информация. Снимка: БГНЕС

Прозрачността на институциите в България остава проблем при всяко едно от последните няколко правителства. Това става ясно от годишния доклад на „Състоянието на достъпа до информация в България през 2012 година” на Програма „Достъп до информация“ (ПДИ).

„Няма съмнение, че в България има огромно доверие в Закона за достъп до обществена информация. Но до момента няма нито едно правителство, което да е променило номративна рамка, така че администрацията да стане по-прозрачна и даваща информация“, каза на пресконференция адвокат Александър Кашъмов от ПДИ.

Той посочи какво още не е свършено за подобряване на прозрачността. Все още не е ратифицирана конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи. Разпоредби от Закона за достъп до обществена информация през годините се прилагат по начин, който не съответства на принципите за прозрачност. Типичен пример за това е електронният достъп до информация. „Все още има заявления, за които се иска електронен подпис. Това противоречи категорично на закона. Има опасност да се въведат модули, с които да не могат да се подават заявления, освен само с електронен подпис. Все още има откази за достъп на документи по електронен път. Това е скандално, защото не съответства на стандартите и не е демократично“, коментира Кашъмов.

Според него пълен хаос и некоординираност цари и в публичните регистри. Има регистри, които са доре разработени, а други са „повърхностно маркирани“.

От ПДИ обобщават, че през последните две години се наблюдава тенденция на намаляване на броя на заявленията за достъп до информация, подадени до органите на изпълнителната власт. В същото време се наблюдава и увеличаване на отказите в сравнение с предшестващи години. Едно от обясненията за намалелите заявления е увеличеното количество информация, публикувана на сайтовете на съответните институции. Сред отказите за даване на информация най-често използваните мотиви са, че исканата информация сазяга трети лица, които не дават съгласие за оповестяване на исканата информация. Най-често този мотив се прилага при искането на договори.

Все още има държавни служители които смятат, че това е тайна на третите лица - фирмите страни по тези договори. Не се има пред вид презумпцията, че тази иформация – цената на договора, предмета му, санкциите по него и т.н., е публична, коментират от ПДИ.

Пез 2012 година се забелязва ръст в исканията на информация от монополисти, както и в сферата на енергетиката. Въпреки това от програмата отчитат и положителни примери на няколко ниституции, които са публикували договори. Това са общините Добрич и Момчилград, както и някои министерства.

В доклада се отчита още, че едва 168 разрешения за достъп от общо 8679 са свързани с т.нар. „надделяващ обществен интерес“. През 2012 година се запазва практиката да не се отговаря на заявления. Това са така наречените „мълчаливи откази“, които са 28 за годината.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !