Да преодолееш себе си и да постигнеш мечтите си: разказът на българина, пробягал 5000 км за 51 дни

Последна промяна на 16 август 2019 в 12:44 2486 0

Снимка Facebook/Todor Dimitrov

В началото на месеца един българин доказа на нас, българите, и на целия свят, че човешката природа е удивителна и можем да постигнем много благодарение на несломимия дух и мотивацията ни за успех.

44-годишният Тодор Димитров, известен още като Ел Капитан, пробяга най-дългото състезание в света „Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили“ и на финалната му права развя българското знаме.

Той стана 44-ят човек в света, успял да завърши този маратон от почти 5000 км. Предизвикателството му отне 51 дни, 17 часа, 8 минути и 38 секунди, за които той подмени 15 чифта маратонки.

Вдъхновението и добрият пример, които оставя Димитров, ме накараха да се срещна с него, за да разбера как един човек успява да преодолее най-вече себе си в името на крайната цел.

Сега Димитров е преподавател във Военната академия "Г. С. Раковски" в София. Той е капитан втори ранг. Завършил е Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров" във Варна, където заминава да учи от родния си град Силистра.

Като малък не е мислил какъв иска да стане, когато порасне. Но един ден вижда в Силистра добре облечен моряк, който много го впечатлява. И до ден днешен помни този момент, който явно е изиграл роля за професионалния му път.

Във Военноморските сили преминава през различни етапи в кариерата си и стига до командир на кораб. Това му дава възможност да участва в много международни плавания и учения, където изгражда качества, помогнали му за маратона. Четиримесечно плаване в Средиземно море и Атлантическия океан от времето му като курсант във Военноморското училище го прави психически устойчив така, че да може да справя с недоспиването. А това е ключово за успеха му в изминалото състезание.

"Свикнал съм с трудностите и несгодите на морската служба и нямах проблем със съня като останалите състезатели", казва Димитров.

Интересът му към бягането не е от детските му години - напротив. Проявява се, когато е 33-годишен. Тогава бяга първия си маратон. Прави го почти без подготовка, но преминава изключително успешно. Следващата година участва в обиколката на Витоша и с лекота бяга близо 100 км.

Постепенно целите стават по-големи. Зад гърба му вече са и 24-часов маратон в Сърбия, а също и три 6-дневни маратона. Участва в състезания в Европа, Азия и Америка, завършва обиколката на Мон Блан и маратон в Афганистан.

Неусетно идва и изминалата зима. Тогава Димитров решава да подаде документи за „Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили“. Комисия преглежда кандидатурата и успехите му до този момент. Така българинът е избран за един от 8-те маратонци, които да се включат в най-дългото състезание в света.

"Бях много удовлетворен, когато разбрах, че са ме одобрили и ще участвам. Дори и да си на самия старт на такова състезание е голям успех, защото заставаш рамо до рамо с много добри бегачи", споделя маратонецът.

Хубавата новина идва през януари и веднага започва подготовка, която обаче е прекъсната за кратко, тъй като получава болежки от стари травми. Тогава си казва, че здравето е по-важно и не претоварва тялото си. В подготовката си обръща внимание на рехабилитация, физиотерапия и хранителен режим без животински продукти. Прави обща физическа подготовка и разтягания. Димитров посещава сауна и парна баня, тъй като знае, че в Ню Йорк го очакват високи температури. Това му помага да се справи добре с жегите.

Проблемите с травмите не спират Димитров, който определя себе си като оптимист. "Определено имах известни притеснения и нагласа в началото. Казах си, че ще се раздам напълно и ще бъда удовлетворен, каквото и да се случи. Нагласата ми беше да дам най-доброто от себе си", споделя той. Именно оптимизмът и вярата му помагат днес той на бъде 44-ят човек, завършил това състезание.

„Винаги съм имал позитивната нагласа, че ще се справя. Човек трябва да притежава ентусиазъм и решителност. Нещата не могат да се правят наполовина. Трябва да тръгнеш с пълно себераздаване. Разбира се, няма гаранция за успеха, но човек трябва да направи всичко възможно, за да бъде удовлетворен от себе си“, разказва маратонецът за нагласата, с която той тръгва към Ню Йорк.

Маратонът

"В началото имаше известно напрежение - споделя Димитров. - Първите десет дни валеше почти постоянно. Образуваха се много пришки по ходилата. Не бях бягал и на бетонна настилка, която се оказа изключително трудна. Самото трасе не беше никак лесно. Именно това беше периодът на адаптация.“

Следва етап, в който тялото му привиква, а за негова изненада дори някои от старите му болки в кръста изчезват. Докато едни болежки отшумяват, други се появяват, но, справяйки се с тях, Димитров не трябва да изостава от времето.

Определя спокойствието и концентрацията към целта като едни от главните фактори за успеха му и казва, че те помагат по-лесно да преодолеем трудностите.

Питам го за какво си мисли човек, докато бяга толкова дълго време; няма ли момент, в който усеща състезанието просто като задължение, което трябва да премине.

banner 2 300x250

"Нямаше момент, в който да ми е било скучно - отговаря той. - Винаги имаше много голяма динамика. Също така около трасето всеки ден се организираха различни събития, например абитуриентски балове или други спортни състезания. Самите ние, състезателите, постоянно общувахме помежду си и се мотивирахме. Получавахме и писма от близки и приятели, които прочитахме по време на маратона.“

Логично е да дойде и момент, в който човек да е на предела на силите си. Питам го дали при него се е случило и как се преодолява това.

„Не съм се отказал в нито един момент - отвръща маратонецът. - Имаше тежки периоди в началото, в които си помислих, че ще бъде трудно, ако през цялото време е така. След 25-ия ден забравих да мажа ходилата си и това доведе до образуването на цепнатини в сухата кожа и дълбоки пришки, с които се борих около две седмици. Те ми създадоха проблеми, защото не можех да бягам свободно. В един момент преодоляваш инстинкта за самосъхранение и искаш просто да се справиш с проблемите, за да продължиш.“

Освен с проблемите с ходилата, Димитров се бори и със стомашни болки. Отново набляга на спокойствието и концентрацията към крайната цел, които се оказват ключови.

Ключова за мотивацията му да стигне докрай е била подкрепата от хората. "Писаха ми хора, които споделиха, че ги вдъхновявам и съм причината да започнат да спортуват, да се включат в определено състезание или да не се откажат преди крайната цел", разказва бегачът.

Пише му дори японски учител, който дава за пример Димитров и останалите бегачи на своите ученици, като ги учи да не се отказват.

„Хора от целия свят описваха начина, по който съм ги вдъхновил. Това ме накара да вярвам, че наистина има смисъл в нещата, които правя. Лично аз намирам голямо удовлетворение в спорта, но бих искал да отправя послание към хората да се движат, да използват всяка възможност да бъдат сред природата и да не губят връзката с нея“, добавя Димитров.

По време на 51-дневното си приключение самият Тодор научава много нови неща за себе си.

Казва, че е важно човек да вярва в себе си и колкото и невъзможни да изглеждат някои неща на пръв поглед, да бъдем решителни и да не се отказваме.

„Когато сме уверени в себе си, кръгът с невъзможните неща за нас става все по-малък“, допълва маратонецът и цитира Тери Пратчет, като казва, че „жизненоважна съставна част от успеха е да не знаеш, че измисленото от теб е невъзможно да се изпълни“.

По думите му човек трябва да е нестандартен и да излезе от рамките си, за да се движи светът напред.

Димитров подчертава, че възрастта не е показател за физическата форма на човек. Състезателят от Финландия, който зае тазгодишното първо място, е на 49 години, а руският е над 50-годишен. Рядко съм срещал състезатели в толкова добра форма, казва Тодор за тях.

Питам го какво би искал неговите студенти да знаят от натрупания му опит. Най-важното е да преследват мечтите си, да не се отказват и да не слушат хората, които им казват, че нещо е невъзможно - отвръща той.

„Когато един човек е убеден, че иска нещо, трябва да го преследва докрай. Важно е да се забавлява, правейки го, и да нямат за цел да получат награда или заплата. Ако вършиш нещата с любов и сърце, те ще се получат“, добавя той.

Тодор не получава парична награда за своето постижение, но печели много повече.

„За мен най-голямата награда е пътят, който извървях. Опознах и преодолях себе си. Продължих напред и получих голямо удовлетворение, когато финиширах. Може би научих толкова много неща за себе си, колкото за два живота“, споделя той.

Финалът

При прекосяването на финалната линия Димитров минава сам с българското знаме, а всички около него ръкопляскат. Усеща признанието на хората и това го прави много щастлив. Споделя, че тялото му постепенно се възстановява.

Няма следваща голяма цел, но скоро се отправя към планинско състезание, в което ще участва със свои приятели в Алпите. Разбира се, казва, че не го подценява, защото планината изисква специфична подготовка.

Тодор Димитров посвещава успеха на своето семейство, родителите си и своя син. Най-вече обаче иска да остави послание към хората, като ги призове да се движат повече и да не губят връзката с природата. „Движението ще ви се отблагодари и ще ви донесе здраве и радост“, добавя той.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !