Треньорът на Нургюл Салимова: Шахматът не се ползва с нужното уважение от държавата

Последна промяна на 30 октомври 2019 в 15:38 1826 0

Преди седмица шахматистките ни Габриела Антова и Нургюл Салимова се завърнаха от Световното първенство по шахмат за девойки до 20-годишна възраст, което се проведе в индийската столица Делхи.

Габриела Антова завърши на 12-о място, а Нургюл Салимова на 47-мо. Антова събра 7 точки, като загуба в последния 11-и кръг от индийката Аканкша Хагаване я лиши от възможността да вземе медал. Салимова, която беше номер 3 в стартовия списък, се представи под възможностите си и постигна само 5,5 точки.

Шампионка с 9,5 пункта стана рускинята Полина Шувалова, а втора с 9 е Мобина Алинасаб от Иран. Третото място с 8 точки зае рускинята Елизавета Соложенкина.

Повече за подготовката, препятствията и представянето на Нургюл, разказва треньорът й Живко Жеков:

Буквално преди няколко дни завърши Световното първенство по шахмат за девойки до 20-годишна възраст в Делхи, Индия. Какво се случи там и с какво настроение заминахте?

Такова първенство се провежда всяка година. Участието на Нургюл беше планирано и подготвяно още от месец февруари. Избирахме турнири, в които съставът да е достатъчно силен, за да има възможност с добра игра да покрива нормите за международен майстор и гросмайстор. Обикновено в Световните шампионати за девойки и младежи до 20 години участват най-силните млади шахматисти в света. Преценихме, че турнирът е подходящ за нашите цели, а и един опит за намеса в борбата за медалите. Това бяха аргументите за участието в шампионата. Аз лично не съм привърженик на тези турнири. Те станаха много комерсиални и прекалено скъпи за участниците. Това мое убеждение е в резултат на наблюденията ми през последните 15 години. Дори спечелването на такъв шампионат, не струва усилията и финансовите разходи на участниците. А да се спечели първото място е изключително трудно.

Нургюл зае 47-ма позиция и се представи много под възможностите си. Според Вас на какво се дължи това и прекалено високи ли са очакванията към нея?

Да, това практически е най-слабото представяне на Нургюл откакто участва в турнири. Причини могат да се търсят в няколко насоки. На първо място, те са чисто шахматни, защото дебютите, които играе Нургюл, не са подходящи за новото ниво, на което тя вече трябва да се състезава. Това обаче не се променя бързо и лесно. Изисква време.

На второ място, те са организационни. Както казах, участието й в Индия беше планирано отдавна. Бързото израстване на Нургюл в последно време допринесе затова да нямаме добре подреден график за участие в турнири и подготовка. През лятото имаше доста сериозно натоварване – 34 партии за 35 дни. Това бяха 4 отговорни състезания едно след друго. Хем изморително, хем нямаше време за анализ на представянето. След това трябваше да направим пауза. Тези неща също се отразяват.

Фактът, че съвсем доскоро Нургюл, започвайки турнир беше назад в стартовия списък, защото рейтингът й беше по-нисък, също е от значение. От тази година тя премина границата от 2400 и това я нареждаше сравнително напред в стартовия списък. Това означава, че се променя нагласата към провеждането на отделните игри. За да се свикне с новата ситуация, също се изисква време. От една страна тя иска да победи, за да не загуби рейтинг и да не се изложи, а от друга не се чувства уверена в силите си и се притеснява да не загуби. Такова раздвоение в нагласата за провеждане на играта няма как да не даде отражение. В Индия се започна именно така. Получи се неубедително начало. В резултат на това Нургюл реши да играе вабанк, за да навакса изоставането. Този подход понякога работи, но понякога не. Случи се второто. Това вече доведе до пълно разколебаване в силите и срив. Нужни бяха много усилия да спрем този процес в хода на състезанието. И се радвам, че успяхме.

Очакванията към нея са винаги големи. Това, разбира се, товари психиката. Но такива са очакванията и към нейните конкурентки. Така че не бива да се крием зад това като причина. В тази насока просто трябва да поработим, за да не чувства самата тя тази тежест прекалено силно.

Каква беше обстановката в залата и имаше ли напрежение?

Залата беше великолепно подготвена. Високо помещение, отлично осветено и с подходяща температура. Декорирана беше много тържествено и изобщо на ниво за най-висок ранг турнири. Домакините се бяха погрижили за всичко необходимо за състезателите, за да могат те да покажат най-доброто, на което са способни. Така, че причини за лошото представяне на Нургюл не могат да се търсят в тази насока.

Може би вече сте анализирали силните и слабите страни. Къде сбъркахте?

По-горе вече обясних подробно какво е мнението ми по поставения въпрос. Относно това дали сме сбъркали в самото провеждане на състезанието? На мнение съм, че по време на самото състезание не сме допуснали грешки от турнирно естество. Погледнато с очите на външни наблюдатели, вероятно нещата не изглеждат така, но отстрани хората не разполагат с вътрешна информация и е нормално да имат свое мнение, но то е изградено в условия на неинформираност и естествено е неточно. Смятам дори, че в ситуацията, в която се озовахме с Нургюл, взехме най-добрите решения и успяхме да излезем от нокаута и да финишираме прилично. Но не са най-важни точките и класирането в такъв момент. По-важно е да се съхрани състезателят и да може да продължи напред, а не да рухне. Това, макар и световно първенство, е само един турнир, една малка крачка по пътя напред. Аз дори донякъде съм доволен от случилото се. Такива трусове действат отрезвяващо. Укрепват характера, изострят сетивата. За млад човек като Нургюл е особено полезно да види кои са приятелите и кои са излишните хора около нея. А излишни естествено има предостатъчно.

Какво казахте на Нургюл, след състезанието?

Е, ние си говорим и обсъждаме всичко и по време на състезанието. Особено пък на това. Така, че не чакам да приключи, за да й кажа нещо кой знае какво. По-важно беше какво ще си кажем докато беше тежко. Имаше моменти, в които тя плачеше и искаше да си тръгне. Срамуваше се да слезе в залата за поредната партия. Не беше лесно. Просто и казвах, че това, което изпитва тя, го изпитвам и аз и то двойно. Че не е сама, а сме екип от двама души и няма как половината на цялото да се предаде, а другата да продължи. И когато види мен да се огъвам, тя тогава може да се откаже. Така че взаимно се подкрепяхме. Но най-голяма морална сила ни дадоха истинските приятели. Тези, които ни пишеха и се обаждаха, за да ни вдъхнат кураж и увереност и да покажат, че са с нея и я обичат и уважават, не само когато е на върха, а и тогава, когато „кърви жестоко“. Не мога да не благодаря специално на великия ни световен шампион гм Веселин Топалов и на големия треньор и човек гм Владимир Георгиев. Тяхната морална подкрепа беше от огромно значение, не само за това състезание, но и за бъдещето на това момиче. Тя видя и усети истински коя е и какво е постигнала чрез любовта на хората. Това са най-ценните медали за един млад човек.

С какво ви превъзхождаше конкуренцията. Виждаме, че Русия заемат челни позиции. Колко силна е тяхната школа?

Най-общо ни превъзхожда с това, че в другите страни всичко е на професионална основа. У нас не е така. Шахматът не се ползва с нужното уважение от държавата и от министерството на спорта. Забит е в някаква последна група на спортовете. Финансирането е символично. Практически всичко е оставено на случайността и на самотек. Всеки, който иска да се развива като шахматист, се справя сам както може. Но това е тема на друг разговор. И е добре в него да участват други хора.

Руската школа е легендарна. За мен е необяснимо как изобщо успяваме да се борим на равна нога с тях. Също разбира се и с китайци, индийци и други къде- къде по-многобройни и по-ангажирани в този спорт народи.

banner 2 300x250

Какво предстои към момента и ще промените ли нещо в подготовката си?

Предстоят няколко турнира до края на годината. От 9 ноември Нургюл ще участва като водещ състезател на един женски клубен отбор от република Северна Македония. За да е по-ясно ще кажа, че това е аналог на Шампионската футболна лига, само че в шахмата. След това предстои участие в Европейските първенства за жени по рапид / ускорен шах / и блиц. Те са от 28 ноември до 2 декември. И после вече през 2020 година се зареждат турнири, в които ще гоним новите по-високи цели. Като целта за 2020 година е възможно най-добро представяне на Световната купа за жени през месец септември, за която Нургюл вече се класира.

Честно казано много ми се иска да променим доста неща в подготовката. Искам тя да бъде напълно професионална, както е при нашите конкуренти. А по-точно: Нургюл да може да разчита на професионалната помощ на най-добрите треньори в света, да провежда качествени подготвителни лагери, да участва в най-подходящите турнири и т.н. Всичко това обаче изисква да се променят много други неща в България. Така, че най-вероятно това няма да се случи. Ще продължим да работим както можем. Защото нито аз съм професионален треньор, нито тя е професионален състезател все още, нито министерството на спорта има професионално отношение към един от спортовете, донесъл най-много слава на България.

Как ще коментирате българското участие на Световното като цяло?

За мен представянето е нормално. Габриела Антова е един много опитен и успешен състезател. Тя винаги е в челните позиции на подобни състезания. Не е била досега световна шампионка, но има силите да спечели всеки подобен турнир. И аз съм убеден, че това ще се случи рано или късно. Нургюл беше под нивото си. Но нека не забравяме, че тези момичета все още са далече от възрастта – 20 години. Така, че всичко е нормално. Две участнички – медал нямаме. Но индийките например бяха 32 и също нямат медал.

След Световното, Нургюл се изправи срещу робота Chess Player, който беше настроен на много трудно ниво. Тя записа победа и загуба. Могат ли да се включат подобен тип роботи в подготовката и какво се изисква, за да се случи?

Поканата към Нургюл ние приемаме, като жест на уважение към постигнатото от нея в шахмата. Първата партия роботът беше настроен на максималното ниво – 20. За мен беше много интересно и поучително да наблюдавам, как методично и целенасочено програмата се възползва от слабостите в позицията на Нургюл и с лекота проведе печеливш план. Втората партия пък беше заложено най-ниското ниво. Това пък беше направено, за да не се обезкуражават хората, че всичко в битката с компютрите и технологиите е загубено.

За подготовката на шахматистите не е нужно програмата, с която тренират, да е опакована във вид на робот. Напълно достатъчно е и само това да дава идеите и анализираните варианти. Това се прави и сега от различните шахматни програми. На това изложение мисля, без да съм никакъв специалист, че по-скоро бе показано механичното умение на робота да извършва прецизни действия с ръка, изпълнявайки решенията на анализиращата програма. Но като цяло събитието беше посетено от много деца, които вярвам се запалиха по играта. А без съмнение тази игра е много полезна за развиване на интелекта на децата. Така, че дори никой от тях да не стане професионален състезател, то ползата от упражняването на умствена дейност ще е налице у всеки.

Напоследък и други български деца станаха европейски шампиони. Това не означава ли, че все пак шахмата бележи възход в страната?

Искам тук да направя едно разяснение, защото информацията често се изкривява. През последните години Европейският шахматен съюз и Международната шахматна федерация започнаха да провеждат всевъзможни турнири, в чиито имена фигурира „Европейско“ и „Световно“. Изобщо има първенства и титли за всеки, едва ли не. Това не е лошо за популяризиране на спорта, но обезценява истинските шампионски титли и е несправедливо към онези, които са ги спечелили.

banner 2 300x250

Стойностните шампионати са два: Европейски първенства по класически шахмат и Световни първенства по класически шахмат. Разбира се в различните възрастови групи на четни години / до 8, 10 и т.н. до 20/, отделно за момичета и момчета, мъже и жени.

За България Европейски шампиони са ставали през последните 10 години: Габриела Антова през 2010 г. с треньор Стефан Стойнов, Нургюл Салимова през 2011 г.- с треньор гм Никола Спиридонов, Цветан Стоянов през 2012 г.- с треньор мс Живко Жеков, Световна шампионка е само Нургюл Салимова през 2015 г. с треньор мс Живко Жеков.

Всички останали са вариации на първенства и купи. Но не е лошо да ги има и тях.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !