Иван Гешев и мрачните призраци на миналото

Последна промяна на 27 юли 2019 в 12:11 10517 4

Като заваляха списъци на враговете – та цяла неделя...

Серията започна със списъка, огласен от кандидата за главен прокурор, комуто Конституцията вменява задължението да крепи законността. Без да споменава каквото и да е за законност, избраникът Гешев заговори за разправа с враговете. Съответно, ги назова – поименно (Прокопиев, Христо Иванов и пр.), по професионални категории (адвокати, медии) и по видове: „които са в ареста или им предстои да влязат там”.

Разбира се, че това няма нищо общо нито с българската Конституция, нито – с какъвто и да е мислим конституционен ред изобщо. Това е говорене на човек, решил да действа с извънредна сила срещу несъгласните с властта.

В историята доста хора са говорили така, но Гешев е като че най-близо до съратника на Ленин, Феликс Дзержински, известен като „Железния Феликс” заради решимостта си да ликвидира, вън от всякакви законови конструкции, максимално количество „врагове”. Дзержински е основател и водач на „Чрезвичайния комитет” (ЧК), чиято работа е да изтребва враговете и да налага властта върху несъгласните; впоследствие ЧК става ОГПУ, НКВД и КГБ.

Извънреден подход към репресиите

Историческо е интервюто на Дзержински от 9 май 1920 година пред „Укррост”. В него е разкрита цялата философия на онзи извънреден подход към репресиите, който в наше време разгръща и Гешев.

Ако заместим тогавашните квалификации на враговете, ползвани от Дзержински, с днешните, ползвани от Гешев, получаваме следния цитат от шефа на ЧК:

„Нашата задача по отношение на попълзновенията на десните екстремисти и меншевики от Демократична България – това е да засилим и да постигнем най-висшата степен на интензивност на борбата срещу проявленията на болшевишкия им бандитизъм и мутро-олигархизъм”.

По-нататък Дзержински обяснява разликата между „безпощадното унищожаване” на поименно известни врагове и „червения терор”, който визира цели категории хора. Ако заменим онзи списък на Дзержински със сегашния на Гешев, получаваме следните „основни признаци на терора”: „сплашване и унищожаване на враговете на властта на принципа на тяхната професионална принадлежност или на тяхната роля в периода преди 1989 година”.

Към първия признак Гешев причислява адвокатите и медиите. Към втория – основните фигури на Демократична България, които според него са били „част от българската номенклатура преди 1989 година”. Та и в Лондон били учили чак...

Списъците на враговете

Пороят от списъци на враговете е продължен от пропагандната машина на властта, като този път начело намираме бившият вестник „24 часа”. Това също е от арсенала на партията на Владимир Ленин в епохата на Дзержински: големият вожд посочва враговете, цялата преса се втурва да повтаря и най-вече – да разширява списъка им.

Под заглавието „Вижте кои участваха в протеста срещу Иван Гешев” виждаме неподписан материал, който чудесно се справя със задачите, поставяни на болшевишките вестници отпреди стотина години. Списъкът на враговете е разширен с една дузина обществено известни личности, вкл. ... наша скромност.

Игрите „а ла Дзержински” обаче си имат правила. След появата на списъците на гадовете е задължително бдителната преса да посочи, че те нямат никакъв шанс, тъй като срещу тях в стройни редици са строени блюстителите на правдата. И тук бившият вестник „24 часа” се откроява като флагман - с редакционен материал. Заглавието би донесло на редакцията поне наградата „Златен кортик”, връчена лично от „Железния Феликс”, ако действието се развиваше нейде през 1921 година. Ето го: „Протестиращи активисти с първи опит да откажат Гешев, 130 прокурори и следователи: Няма как да стане!”.

"No pasaran!"

„No pasaran!” е положението, ако се върнем към комунистическите заглавия от втората половина на 1930-те години. Или – дори само към вестниците на БКП от средата на 1989 година, когато заглавията сипеха посланието, че тъмните попълзновения на световния империализъм са се разбили в твърдата позиция на другаря Тодор Живков, подкрепен от българския народ. Всъщност, в тази редакционна дописка на „24 часа” го има и това. Четете:

„Това е професионална подкрепа без аналог – прокурори от двете специализирани прокуратури, от Софийската районна прокуратура, съдебни служители и от съсловната организация Камарата на следователите в България... обявяват кандидатурата на Гешев за правилна...”

Обичайния завършек на подобни писания – „Народ и Партия единни срещу врага!” – очакваме в близките дни...

Очевидно на властта й е омръзнало да играе играта по правилата и се ориентира към „чрезвичайни” действия. Докато бившите вестници публикуват списъци, започнаха арести за „тероризъм” на хора, фигуриращи в първоначалния списък на Гешев (от фирмата ТАД). За всеки случай започват арести и на хора, подали сигнал за корупция във властта (като например подалият сигнал за „суджукгейт”).

"Чрезвичайното правораздаване"

banner 2 300x250

Разбира се, веднъж тръгнал, влакът на „чрезвичайката” минава през различни, предварително известни (от историята) спирки. Още през 1921 година самият Дзержински набелязва основните с поредица от инструкции към своите агенти по места. Ето какви: „Задължително е да разстреляте всички арестувани, докато не е дошла някаква амнистия и не сме тръгнали да ги освобождаваме”. Или: „Борбата трябва да се води по метода на внезапни съкрушителни удари”. А накрая – основното: „Длъжни сме да бъдем жестоки”.

Крайно любопитно е и неговото изрично настояване, че в упражняването на „чрезвичайното правораздаване” трябва да бъдат вкарвани максимално количество „партийци”. Очевидната цел е максимално количество хора от властта да се окажат с омърсени ръце, за да имат мотив да противостоят на някакво евентуално прекратяване на „чрезвичайките” в бъдеще.

Нямам представа, какво си мислят, че правят нито Иван Гешев, нито пък бившият вестник „24 часа”. Виждам обаче резултата: безпомощно повторение на неща, случили се преди век в кървавите степи на болшевишка Русия.

Всяка демокрация е различна и интересна по свой уникален начин. Всички „чрезвичайни” режими са еднакви и скучни по един и същ бездарен начин.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-395

4

tania7777

05.08 2019 в 08:47

Този от университета на Сорос," педераска сбирка" дето е от комунистическо котило да си затвори лайняната уста!

839

3

Синия гол шаман

27.07 2019 в 17:33

Дайнов, пак ли си се назобил?!!

1010

2

Georgi Gracata

27.07 2019 в 15:04

,,За да запазим ръководната си роля трябва да влияем на Съдебната система"-Андрей Луканов в речта си на 14-тия конгрес на БКП. Това е отговора на въпроса кои са главните прокурори на България след 1989год. Смиреността на нашия народ се превръща в глупост,а глупака след като извърши глупост,,не гласуването на последните избори"се оправдава,че резултата е неизбежен.Ние повече се интересуваме от това което не определя ежедневието ни.Така както е караме скоро ще празнуваме приближаването на смъртта.

1246

1

kokoten

27.07 2019 в 14:13

...на всичкото отгоре Гешев е тъп като табуретка и никой не знае накъде ще избие тази тъпота....