Това е война срещу България. Със скандали няма да я спечелим

Последна промяна на 17 септември 2019 в 08:51 9964 0

Скандалите са като светкавици в нощта. Осветяват ненадейно тъмната страна на живота и можеш да видиш неща, които иначе остават скрити. Стига да не са прекалено чести. Тогава всеки следващ скандал е най-добрият начин да се забрави предишния.

Веднага след горещото начало на предизборната кампания с голите снимки в „Пик” дойде сигналът срещу „обичайните заподозрени” за готвен държавен преврат. Непосредствено след него - обвинение в шпионаж на председателя на движение „Русофили” и сие, последвано от свалянето от ефир на съдебния репортер на БНР Силвия Великова и връщането ѝ след броени часове. За капак спря разпространението на основната програма на БНР в цялата страна, което не се е случвало от 9. IX. 1944 насам.

Един по-голям скандал, който никога не затихва

Тези скандали обаче могат, вместо да си пречат, взаимно да усилят ефекта си, ако се възприемат като един общ голям и никога незатихващ напълно скандал за състоянието на медийната среда в България. Обикновено тласък му дават периодично излизащите международни класации за свободата на словото, но те водят до разговор по принцип. А сега възникнаха въпроси, които изискват конкретни отговори от институциите и генерират воля за действие сред журналистите.

Историята с „голите снимки” в „Пик” показа не просто неспазване на етичните стандарти в медиите, а целенасоченото им прекрачване с комерсиална или политическа цел. И тъй като в случая то бе направено по особено драстичен начин, обедини срещу себе си колегията, която постигна широк консенсус в защитата на професията си от нейните „отровни двойници”. Демократичната надежда обаче беше кратка – в новинарския поток бе включена без всякакви уговорки вестта за готвен преврат, независимо от съмнителния ѝ източник и въпреки липсата на доказателства за достоверността ѝ.

Това обаче са познатите скандали. Едва след като се ангажираха институциите, натоварени да защитават националната сигурност, се случи нещо ново. Изглеждаше, че най-после и България е решила да се включи в хибридната война на страната на евроатлантическата общност. Но и тази демократична надежда беше помрачена от съмнения, че акцията има други подбуди. Например, че е предизвикана от разследване на партньорски служби, което не може да бъде премълчано, или че е предизборен флирт на кандидата за главен прокурор с убежденията на тези, които протестират срещу избора му. Или дори, че е сложен ход за легитимиране на организираните русофили с обвиняването им в шпионаж, макар да е предварително ясно, че съдът ще ги оправдае.

Защото въобще не е необходима някаква шпионска конспирация, когато става дума за всекидневна практика, която се разиграва пред очите на всички. Не са необходими и специално създадени проруски медии и партии, след като български медии и партии участват в хибридната война на страната на Кремъл. Конкретни медии като „Поглед инфо”, „Гласове”, „Пик”, „Аспекто” и др. бяха идентифицирани в пространното изследване „Антидемократичната пропаганда в България” на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ).

Пропагандата днес разчита на Православието, русофилството и соцносталгията

Хибридната война е един от най-големите проблеми в днешния демократичен свят, подобно на тероризма, бежанците, глобалното затопляне. В своя медиен аспект тя е борба между два разказа за обществото - на либералните демокрации от западен тип и на авторитарните режими от източен - и е продължение на Студената война между съветския и евроатлантическия блок. Само че преди съветската пропаганда беше насочена главно навътре, към собствения народ. Сега, благодарение на развитието на комуникативните технологии, е насочена и навън, главно към страните от ЕС с цел промяна на геополитическата им ориентация. Освен това, съветската пропаганда си служеше с клишетата на комунистическата идеология, а днешната пропаганда разчита на Православието, славянофилството, русофилството, историческите сантименти и соцносталгията, която на свой ред рециклира елементи от комунистическата идеология, така че кръгът се затваря.

По обясними причини България е най-податливата на кремълско влияние сред страните в ЕС. Един от заслужилите кремълски фронтоваци дори има запазено място в централното обедно предаване на общественото радио -„12+3”. Двама от създателите на предаването заявиха в открито писмо, че ги е срам от него, защото десетилетия след падането на комунизма използва „перфидните агитационни методи на ЦК на БКП и ДС”. Присъствието му в многогласието на програмата обаче може да се изтърпи по-лесно, отколкото опитът да бъде свалена от ефир колежката му Силвия Великова.

Тя е сред изявените фигури на професията, доказала способността си да изпълнява най-трудната ѝ функция - критичната спрямо властта. Затова обяснението на ръководството на БНР, че не е спазвала плурализма на гледните точки, прозвуча твърде безпомощно. Този плурализъм е задължителен не за отделния журналист, който има право на свое мнение, а за отделното предаване в обществените медии. И ако липсва, пак по закон, е работа на медийния регулатор да го установи. Такава констатация за „Преди всички”, където водеща е Великова, разбира се, няма. Тогава не остават много други възможности освен да се приеме, че е била свалена от ефир под натиска на властта, заради критично отношение към нея. Още повече, че в ресора, който Великова отразява, обстановката е нажежена заради протестите срещу предизвестения избор на главен прокурор.

Казусът с „Хоризонт" може да влезе в учебниците

Великова бе върната в ефир с намесата на министър-председателя и заради солидарността на журналистическата колегия в БНР, която има най-големи съпротивителни сили в цялата медийна среда. Това обаче не попречи програма „Хоризонт” на следващата сутрин, във фаталния петък 13-ти, да замлъкне напълно за близо пет часа. Обясненията, че е за профилактика на предавателите, са неубедителни, защото такава се прави по съвсем друг ред. Ако се окаже, че програмата е спряна не по технически причини, а например за да бъдат осуетени реакциите в ефир срещу отстраняването на Великова, това ще е посегателство върху правата на слушателите в мащаб, който ще вкара казуса в учебниците. А освен това, той ще е тежко престъпление срещу националната сигурност, тъй като по закон БНР е длъжна да информира населението за бедствия. В този момент, за щастие, бедствие нямаше, освен самото спиране на обществената медия. А то спокойно може да се приеме за епизод от хибридната война, макар и без видимо участие на Решетников, Малинов и Малофеев.

Защото всяко антидемократично действие вътре в страната е в подкрепа на външните сили, които искат да попречат на принадлежността ѝ към демократичния свят. И защото борбата с „хибридчиците” изисква висока демократична култура - не просто да им се запушат устите, а да се създаде такава демократична публична среда, в която те да не могат да виреят. "Със скандали като през изминалата седмица, това няма как да стане, колкото и силовите ни ведомства да си играят на "стражари и апаши" с русофилите.

Б. ред. - Коментарът на Георги Лозанов препечатваме от "Дойче веле".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !