Звезда на Тотнъм пред Стоичков: Време е Аржентина да направи нещо голямо

Последна промяна на 22 септември 2019 в 16:09 624 0

В пореден епизод на рубриката на Христо Стоичков за телевизионния гигант "Унивижън" и предаването "Код Спорт" по ТВ+ кавалерът на "Златната топка" се срещна с Ерик Ламела. Той дойде на Острова от Аржентина, като Тотнъм го купи за 30 милиона евро от Рома в далечната вече 2013 година. Ламела игра сравнително малко време в аржентинския гранд Ривър Плейт преди да тръгне към Вечния град. С Рома веднъж стигна финал за Купата на Италия. Направи го и с Тотнъм в турнира за Купата на английската лига. Откакто играе за "шпорите", има 131 мача и 15 гола. Миналото лято Тотнъм го награди с нов четиригодишен договор.

- Ерик, много благодаря за това, че се съгласи да ни приемеш тук в твоя втори дом – Тотнъм!
- Удоволствие е за мен!

- На мен лично ми се струва, че играеш една наистина важна роля в този тим. Разкажи обаче как се чувстваш? Как виждаш ти нещата като играч, който е толкова важен за отбора си?
- Чувствам се много добре тук. Отборът е супер. Всички са много добре подготвени и ме карат да се чувствам отлично и горд, че съм част от този клуб. Доволен съм от нещата, които се случиха през изминалия сезон.

- Отборът е много млад, но и има много силни играчи с добро бъдеще пред себе си. Какво е усещането да тренираш всеки ден с един от най-добрите голмайстори в света – Хари Кейн?
- Хари е изключителен футболист. Да тренирам с него всеки ден е прекрасно. На първо място той е много добър като човек. Освен това е и уникален професионалист. Винаги дава максималното от себе си. Вече сме заедно няколко години и виждам как дори на тренировките се раздава докрай. Но така действа не само той, но и всички останали момчета в отбора ни. Тренираме много усърдно, за да се опитаме да бъдем възможно в най-добра форма и да имаме успехи.

- А беше ли готов отборът ви да се бори за титлата с клубовете, които водеха убедително в класирането като Манчестър Сити, Ливърпул? В един момент разликата беше от пет точки… Вътре в отбора мислите ли, че е възможно да ги изпреварите?
- Да, имаше такъв момент. Особено, когато Ливърпул започна да губи точки. Мислехме, че ще започнем да съкращаваме разликата. Имаме наистина много добър отбор и това беше реално. Опитахме се да се съсредоточим върху ежедневната ни работа на тренировките и да играем мач за мач. Във всеки двубой излизахме с мисълта да вземем трите точки. През последния месец за съжаление загубихме някоя и друга точка. Ако не ги бяхме изпуснали сигурно щяхме да сме по-напред в класирането. Първенството е дълго, непредсказуемо и силите са изравнени. Мисля, че реално имахме шансове. Но това е минало. Сега просто трябва да сме спокойни и да продължим да работим здраво.

- Защо в последните мачове стана така, че се разминахте с мечтата? Може би отсъствието от отбора на двамата играчи натоварени с много важни мисии оказа влияние – имам предвид Хари Кейн и Деле Али.
- Разбира се. Очевидно е, че те са много важни за Тотнъм. И двамата са от онази порода футболисти, които сами могат да решат даден мач. Нормално е когато имаш двама контузени титуляри, нещата за тима да се усложняват. А в този случай ставаше въпрос за двама абсолютно ключови играчи. Освен това с толкова много мачове през сезона зад гърба ни е нормално да има и натрупана лека умора в отбора. Хубавото е, че те все пак успяха да се възстановят. Стана от една страна сравнително бързо, но от друга не достатъчно бързо, за да бъдем толкова силни, колкото искахме в края на първенството.

- Взискателен ли е треньорът ви? Опиши ми Маурисио, моля?
- Да. Маурисио Почетино е взискателен мениджър. С него тренираме здраво, особено през дългите седмици, когато имаме по два мача. Когато седмицата е по-къса, е малко по-леко, но той поддържа отбора постоянно активен и с желание за работа. Затова винаги сме готови за битки.

- Ерик, трудно ли те беше да се адаптираш в Англия? Тук няма много аржентинци.
- Първата година беше тежка. Хем трябваше да се адаптирам, хем имах лош късмет и се контузих. Освен всичко, ми трябваше доста време, за да мога отново да играя. Така премина първата ми година тук. Играх много малко. След това през втория сезон нещата тръгнаха по-добре и успях да свикна.

- Мнозина се питат - как можем да опознаем по-добре Ерик? Какво би разказал, за да могат хората да знаят повече за теб? Разкажи малко за твоето детство, за времето във Ривър Плейт и разбира се за трудното решение да преминеш в Европа.
- Имах късмета да дебютирам на 17 години в Ривър. Ако не бъркам, там играх една година и половина. След първия ми мач обаче мина доста време, през което не можах да играя редовно. Но пък когато успях да се върна в титулярния състав, вече нищо не можеше да ме спре. Играх във всички мачове и след това ме взеха в Рома едва на 18 години.

- Да сменим малко темата. Тренираш всеки ден тук, но вероятно си мислил и за изявите си на Копа Америка? Какви бяха очакванията на Аржентина за тази Копа Америка?
- Аржентина винаги се цели в титлата на всяко първенство, на което играе. И смятам, че винаги имаме силен отбор. Страната ни винаги е имала добри играчи, а сега поколението е едно от най-добрите. Този отбор има силна нужда от победи. От много време нямаме никакви успехи и се надяваме най-накрая те да дойдат. Важното е да се подготвим добре за следващия голям форум. А от моя страна ще дам максимума от себе си, за да имаме шанс за трофей и запомнящо се представяне.

- Знаеш да се бориш. Все пак играеш в едно от най-добрите и оспорвани първенства в света. Когато обаче отидеш в националния отбор, не ти ли се струва, че има прекалено голям натиск върху Меси? Всички гледат само него и го коментират, а той е един наистина скромен човек. Познавам го много добре. Обаче какво е да играеш с него и да бъдете заедно в съблекалнята, на лагери, да пътувате?
- Лео е невероятен! Много добър като човек. Като играч не е нужно да го коментирам, защото целият свят знае на какво е способен и как може сам да решава мачовете на футболния терен. Мисля, че Аржентина винаги го е уважавала и ще продължава да го уважава. Той е феномен не само като играч, но и като човек.

- Можем ли да очакваме най-после злато за Аржентина не само на Копа Америка?
- (смее се) Дано!

- Аз обичам много златото!
- Дано да стане. Време е вече да имаме голям успех с фланелката на страната ни. В родината всички очакват това от нас, а има голям заряд за триумф и вътре в отбора.

- Ще ми обещаеш ли да вкараш важен гол с левия крак? Или с десния? Няма значение. Само да вкараш.
- (Смеят се) Дано да имам късмет да играя дълго на високо ниво. Когато съм на терена, винаги се опитвам да дам максимума от себе си, да дам най-доброто на което съм способен, за да може отборът ми да победи. Това е най-важното.

- Видях нещо вкъщи пред телевизора през 2014 г. Какво можеш да кажеш за тази година? Имаше ли нещо, което да я отличава от всички останали ?
- 2014-а…

- Спомняш ли си един гол?
- Да. Онзи, който вкарах с удар "рабона". Знаех си, че ще ме питаш за него. (Смее се)

- Как го направи?
- И аз не знам. Просто беше нещо, което се случи за миг. Просто така го почувствах. Усетих увереност в собствените ми възможности. Добре, че ми се получи и топката влезе в мрежата.

- И какво си помисли в онзи момент? Как успя да вземеш решението и да направиш всичко толкова бързо, за да се получи ударът?
- Подадоха ми топката и тя идваше към мен малко бавно. В момента ми хрумна идеята и дори не се замислих. Бях убеден, че ще стане, ако бия така. Не му мислих много-много, а просто стрелях. Всичко стана за една секунда и се получи.

- Ерик, от един футболен левичар на друг левичар, много ти благодаря!
- Беше удоволствие!

- Късмет и да вкараш много голове!
- Благодаря!

banner 2 300x250

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !