Играещият човек: факти за средностатистическия геймър

Полина Пенкова Последна промяна на 11 септември 2015 в 10:46 10313 4

Преди десетина години съществуваше ясно определение за геймър – тийнейджър, прекарващ по-голямата част от деня си затворен между четири стени с поглед, впит в екрана и бързо „щракащи“ пръсти. Поп културата успя да доукраси този образ, добавяйки акне, няколко килограма в повече и огромни очила, като така успя да превърне геймърите в най-задръстено съсловие от младежи, което ходи по земята.

Днес обаче геймингът надминава всички лимити на популярност. Игрите излязоха от „затвора“ на персоналните компютри и конзолите и се пренесоха на почти всяко устройство с екран – телефони, музикални плейъри, часовници… В това число влизат не само магическите виртуални реалности, в които играчът развива собствен герой и изпълнява епични куестове или бойните шутър арени, а и т.нар. социални игри, в които потребителите строят замъци или отглеждат зеленчуци във ферми в социалните мрежи. На практика почти всеки човек, който прекарва свободно си време играейки нещо може спокойно да получи титлата „геймър“. Всъщност ако погледнем нещата от този ъгъл, то според последните проучвания средностатистическият геймър е 48 годишната бяла жена!

Ако за малко оставим социалните геймъри настрана, общата картина леко се променя. Това обаче не означава, че страстните любители на игрите са неуки зомбита, които не могат да отлепят ръце от клавиатурата и да се захванат с „истински“ дела. Дори учебниците по педагогика признават: игрите развиват умението за решаване на проблеми и концентрацията.

Средностатистическият играч на видео игри съвсем не е тийнейджър: по данни на Entertainment Software Association (ESA) само 32% от геймърите са непълнолетни, като средната възраст на играчите е 33 години. Точно тези хора са най-склонни да харчат парите си за неща, свързани с гейминг, например да закупят някое заглавие или да посетят събитие, свързано с хобито си. Приблизително половината играчи са мъже – около 55% процента, като момичетата, които играят, обикновено са над 18 годишни.

Проучванията за британските геймъри пък разкриват, че по-голямата част от играчите са женени или се намират в сериозна връзка. Средния играч работи по 32 часа седмично, разполага със собствена кола и прекарва близо 15 часа на седмица в игра.

Това не са толкова странни факти. Ако преди време игрите се създаваха с идеята за бъдат главно използвани от деца, то в момента целевата група на гейм мейкърите е друга. Играчите признават, че това хоби им позволява да поддържат умовете си активни. С морето от заглавия, които компаниите бълват всяка година, геймърите станаха много по-взискателни към всеки нов продукт, който излиза на пазара. Така създателите на игри са изправени пред предизвикателството да измислят не само оригинален геймплей, но и комплексна история, която да поддържа интереса на потребителите от момента на закупуването до последния бос. Игрите от последните няколко години със сигурност не са само за деца – но изглежда децата са наистина миниатюрна част от играчите.

Точно защото всички играят, геймингът заема голяма част живота на хората. Но не като нещо странно и нуждаещо се от изкореняване, а като нещо нормално. 98% от семействата с деца притежават видео игри, а 90% от родителите признават, че не само обръщат внимание на заглавията, които децата им играят, но и редовно се включват заедно с тях. Организаторите на турнири по електронни спортове пък споделят, че участниците имат стабилна подкрепа от семейството си. Обикновено на състезания присъстват дори бабите на състезателите, дошли да ги подкрепят и да станат част от звездните им мигове. Точно като мачовете по футбол.

Освен игрите, геймърите прегръщат и цялата гейминг култура – купуват стоки на любимата си марка, слушат саундтраците, в които между впрочем участват звезди от ранга на Avenged Sevenfold, гледат директни стриймове или канали в YouTube, посветени на различни игри, и посещават тематични събития.

Към 2015г. 68% от населението на планетата играе игри, като най-често това се случва в компанията на поне още един човек. Вероятно този процент ще продължи да се увеличава, както ще се увеличава и разнообразието от игри и гейминг платформи. Остава само да чакаме, за да разберем докъде ще стигне тази бързо развиваща се култура и колко нови последователи предстои да натрупа.

Материалът е разработен в партньорство с ESL-България

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

06.10 2015 в 15:53

Интересна статия. В бъдеще ще изместят киното и телевизията според мен, а с излизане и развитието на VR технологиите преживяването и играчите ще се увеличат многократно. Съответно ще се получат повече доходи и според мен този пазарен дял скоро ще скочи нагоре много силно.

11.09 2015 в 21:08

Много интересни данни. Не звучи чак толкова като пазарен профил на потребители, колкото като проследяване на какви са наистина хората, които играят спрямо общото схващане, но ако 68% от населението на планетата играе игри, маркетинговият поглед си е съвсем на място.

11.09 2015 в 14:44

Интересно защо статията използва думите "игри" и "видеоигри" взаимозаменяемо. Всички хора в цялото съществуване на човешкия вид са играли и продължават да играят игри - криеница, бокс, война.

11.09 2015 в 11:52

Това е хубав като цяло, но доста маркетингов поглед към геймърите, като на консуматори на продукт; като на "те".

Има и излседвания за това как средно геймърите имат по-бързи и по адекватни реакции, вземат по-логични решения по-бързо т.н. Ефектът е малък, но статистически забележим. Но това не продава продукти, така че не е толкова важно явно.