Активността на големите банки се засилва през третото тримесечие

Последна промяна на 04 ноември 2019 в 14:53 1105 0

Стрес-тестовете на 6-те български банки преминаха безпрепятствено в разгара на лятото, като потвърдиха стабилността на банковата система. ЕЦБ отправи препоръки към Инвестбанк и Първа инвестиционна банка за изграждане на допълнителен капиталов буфер, а двете банки още тогава заявиха, че работят в тази посока и вече дори са изпълнили не малка част от него. С това цялото суетене около стрес-тестовете приключи и банките можеха една идея по-спокойно да се фокусират върху своята основна дейност. Първите резултати от това вече са налице.

През третото тримесечие на 2019 г. активите на банковата система нарастват общо с 2.7% (2.9 млрд. лв.) и към края на септември достигат 111.5 млрд. лв. Най-висок ръст на активите за последното тримесечие се отчита от Уникредит Булбанк с 894 млн. лв. до 20.5 млрд. лв. На следващо място се нарежда Банка ДСК с ръст от 492 млн. лв. до 16 млрд. лв. Очаква се в края на годината да приключи вливането на Експресбанк в нея, което към този момент ще я направи лидер по активи с приблизително 22 млрд. лв.

При кредитирането на домакинствата се отчита ръст за последното тримесечие от 2.9%, а на годишна база с 9%, като най-активно се открояват Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (Fibank), Райфайзенбанк и Уникредит Булбанк.

При последната банкова статистика се отчита ръст в жилищното кредитиране и спад в портфейла от потребителски кредити. Както обаче съм посочил в предходни анализи, този спад е само документален като банката следва стратегията си да прехвърля поетапно портфейла си от потребителски кредити към своето дъщерно дружество УниКредит Кънсюмър Файненсинг. То оперира като небанково такова и по този начин позволява на банката да балансира по-устойчиво риска и същевременно да запази нивата си на печалба.

Графика 1: Ръст Септ'19/Юни'19 в хил. лв. :

При потребителските кредити най-висок ръст за последното тримесечие се отчита от Банка ДСК с 89 млн. лв. След нея по ръст се нарежда Райфайзенбанк с 52 млн. лв., а на трето място е Първа инвестиционна банка с 37.4 млн. лв. При жилищното кредитиране с най-висок ръст е Уникредит Булбанк с 88 млн. лв., следвана от Райфайзенбанк с 68 млн. лв., Банка ДСК с 57 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 40 млн. лв. Като най-активна в кредитирането към бизнеса през последното тримесечие се откроява ОББ с ръст от 189 млн. лв. отпуснати кредити. На следващо място по ръст на кредитите към бизнеса се нареждат Райфайзенбанк с 159 млн. лв. и Банка ДСК със 131 млн. лв. През третото тримесечие корпоративните кредити се увеличават с 2,9%, а на годишна база с 6,3%.

Най-голям ръст на приходите от такси и комисиони за последните 12 месеца се отчита от Райфайзенбанк с 18.3 млн. лв. до 105 млн. лв. Последните месеци банката е доста активна по отношение на дигитализирането на своите продукти и услуги. Преди седмица Райфайзенбанк пусна собствен дигитален портфейл, който позволява на клиентите ѝ да плащат на ПОС терминали и да теглят пари от банкомати не с карта пластика, а с мобилния си телефон. По този начин тя се превърна във втората банка на пазара след Първа инвестиционна банка, която предлага опция за дигитализиране на банкова карта и използването на мобилен телефон за разплащане или теглене от банкомат.

Общите нетни оперативни приходи в банковата система нарастват с 3% за последните 12 месеца. Най-висок е ръстът при Първа инвестиционна банка с 44.6 млн. лв. На следващо място по ръст се нареждат Експресбанк с 27.2 млн. лв. и Райфайзенбанк с 18.8 млн. лв. Най-съществен спад се наблюдава при Общинска банка, чийто нетен оперативен приход спада с 44.2 млн. лв. Този негативен резултат се дължи на спад в позицията „нетни печалби или (-) загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата“. Към края на юни тя е била 28.8 млн. лв., а през септември е отрицателна (-47 хил. лв.). Това движение може да се дължи на преоценка или продажба на активи по тази позиция, което има еднократен ефект върху баланса и не би следвало да се третира. Това е и причината банката да приключва третото тримесечие със загуба от 1.5 млн. лв.

Графика 2: Ръст Септ'19/Юни'19 в хил. лв.

Направените обезценки от банките към края на третото тримесечие са в размер на почти 350 млн. лв. Най-високият обем обезценки са направени от Уникредит Булбанк 105 млн. лв. и Първа инвестиционна банка 89.7 млн. лв. Двете банки управляват и най-големите корпоративни портфейли в банковата система, при които отчитат спад през последното тримесечие. От Първа инвестиционна банка поясняват в официално съобщение, че през третото тримесечие на годината Fibank е прегледала обстойно кредитния си портфейл за съответствие между методологията на ЕЦБ (използвана при цялостната оценка) и Международните Стандарти за Финансово Отчитане (задължителни за прилагане при изготвяне на финансовите отчети от банките). В резултат на това към края на месец септември 2019 г. са били начислени допълнителни разходи за обезценки от 66 млн. лв. спрямо юни 2019 г. По този начин банката отразява счетоводно в текущата си дейност по-консервативния подход към оценката на кредитния риск след извършения преглед на качеството на активите. Въпреки високият обем заделени средства за обезценки, банката реализира печалба в края на септември от 64.7 млн. лв., което е ръст на годишна база от 4.2%.

Към 30 септември 2019 г. печалбата на банковата система е 1.3 млрд. лв., или с 4.2% (51 млн. лв.) повече от тази за същия период на 2018 г. С най-висока печалба в края на третото тримесечие е Уникредит Булбанк с 331 млн. лв. На второ място е Банка ДСК с 197 млн. лв., а трета е Юробанк със 131.4 млн. лв. С най-висок ръст за последните 12 месеца в печалбата си може да се похвали Експресбанк, която прибавя 21 млн. лв. На следващо място по ръст се нарежда ЦКБ с нови 13 млн. лв. до 34.7 млн. лв., а трети са Райфайзенбанк с ръст от 12 млн. лв. до 116 млн. лв.

Показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на капитала (ROE) към края на отчетния период са съответно 1.52% и 11.82%. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за деветте месеца са 346 млн. лв. (при 348 млн. лв. година по-рано).

Анализирайки представянето на банковата система през третото тримесечие, няма как да подминем и това, че в последните дни отново се повдигна темата, кога България ще бъде поканена да се присъедини към единния банков надзор и валутния механизъм ERM II. Финансовият министър Владислав Горанов изказа своите очаквания, че това може да се случи през април следващата година. В края на ноември предстои поредната среща по преговорния процес с участието на Европейската комисия и Европейската централна банка. От днес обаче официално започва 8-годишният мандат на Кристин Лагард като управител на ЕЦБ. Това означава, че тя няма да има достатъчно време, за да подготви ръководената от нея институция за присъединяване на нови страни към еврозоната. От друга страна решението да бъде допусната България да се присъедини към единния банков надзор и валутния механизъм ERM II трябва да бъде взето на заседание на финансовите министри на страните от еврозоната, а такава среща най-вероятно ще има в началото на следващата година. Върху този процес обаче страната ни няма как да окаже влияние и просто явно трябва да изчака.

Б. ред. - Анализът е от личния блог на Христо Христов.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !