Богомил Манчев: Няма друг път освен АЕЦ, ако искаме бъдеще без нефт, газ и въглища

Ако не построим АЕЦ „Белене“, противниците на проекта ще обяснят ли на хората и бизнеса защо ще плащат непосилно скъп ток

Последна промяна на 08 май 2018 в 14:09 4827 4

Богомил Манчев е управител и едноличен собственик на GCR („Джи Си Ар” ЕООД). Доктор на техническите науки с дисертация на тема „Надеждностни характеристики на системи свързани с безопасността на реактори ВВЕР-1000”. Манчев е председател на БУЛАТОМ.

- Г-н Манчев, през изминалите месеци наблюдавахме как цената на електроенергията на борсата полудя – за 10 дни от 61 лв. падна на рекордните 14,80 и се качи до 78 лв. А само преди няколко месеца на борсата имаше изключително високи цени - на 9 ноември например средната цена достигна 137 лв. По дългосрочните договори имаше и 120 лв. за мегаватчас. Това накара тогава бизнеса да твърди, че има спекулативно надуване на цени и дори се стигна до заплахи от стачки. Как може да си обясним случващото се на пазара?

- Най-простото, но и най-точното обяснение за рязкото падане на цените е меката зима. Среднодневните температури са доста по-високи от обичайните, а със снеготопенето на пазара се включи и електроенергията от ВЕЦ-овете, което допринесе още повече за падането на цените на борсата. Тези, които сключиха дългосрочни договори за доставка на електроенергия при 80 лева на МВтч бяха в неизгодна позиция, защото цената падна под 60 лв. на МВтч, но това е краткосрочен ефект. Ако беше студена зимата, щеше да е точно обратното. Едно време социалистическата държава с нейната безумна икономика беше успяла така да изравни потреблението, благодарение на планиране на работата на индустрията на смени, каквито са необходими, че флуктуациите между дневното и нощното потребление бяха много малки. Сега разликите могат да стигнат 1 към 7 и това поражда много големи пикове в потреблението. Колкото по-студено или по-горещо става, толкова по-голямо ще е търсенето на пикова енергия, която е най-скъпата енергия. В крайна сметка падането на цените не е дългосрочна тенденция, цената на електроенергията следва един постоянен тренд и той е нагоре и само нагоре.

- Тези големи флуктуации и по-скоро ниски цени на енергийната борса не обезсмислят ли изграждането на нова ядрена мощност, заради по-високата цена на произвежданата от нея електроенергия?

- В тази връзка е важно да се наблюдава какво ще се случи с електроенергията с включването на ТЕЦ „Варна“ в нашата електросистема. Тя произвежда ток от газ. Сама по себе си тя е три пъти по-чисто производство на електроенергия в сравнение с въглищните централи в комплекса Марица Изток, още повече, че руският газ е с много добри характеристики. Но природният газ също е голям замърсител, особено в сравнение с АЕЦ, и ТЕЦ „Варна“ също ще трябва да купува зелени сертификати. А цената на сертификатите се качва бързо. Догодина се очаква чисто административно цената им да бъде закована на ниво 25 евро на тон емисии. Такива сертификати ще трябва да се плащат и от въглищните централи, които имат още по-големи емисии. И проблемът тук вече е, че се увеличава цената на електроенергията още на изхода на централите – било то въглищни или газови. А това води до недотам конкурентна икономика. В зависимост от това кой каква енергия влага в индустриалното производство – газ, други течни горива и електроенергия, които могат да са в различно съотношение, и в зависимост от количеството електроенергия, което влагат – стойността на продукцията ще расте нагоре. Нивата от 100 лв. за мегаватчас електроенергия, която в предишните месеци изглеждаше много висока на бизнеса, ще им изглежда като мечта. Но няма да има ток на такава цена. Турция, например, пуснаха през март тази година 2500 Мв на газ. Непрекъснато обясняваха колко е перспективна инвестицията – 850 000 долара на мегават. Дотук добре. Но цената на високото напрежение в Турция от 48 долара стана 68 долара на мегаватчас, заради тези 2500 МВт.

- Да разбирам ли, че базовите мощности от въглища не можем да ги заместим с газови централи?

- Произвежданата електроенергия от газ не е толкова евтина. Новите централи – във Варна има идея да се прави някаква нова газова централа – могат да достигнат 60 – 61% КПД. За да можеш да платиш горивната компонента, да обслужваш инвестицията, да покриеш оперативните разходи и да сложиш някаква печалба цената отива към 160-170 лева. Т.е. 80 Евро на МВтч. И отиваме при „Белене“. Ако продава за 80 евро, „Белене“ ще се изплати за 6 години, колкото и невероятно да звучи. Защото разходите на централата за оперативност и поддръжка и отчисленията към фондовете за извеждане от експлоатация, възлизат на около 25 евро на МВтч. До 80 евро на МВтч остават 55 евро за погасяване на привлечените средства, застраховки и всичко, което влиза в т.нар. финансов ресурс и за печалба. При годишно производство 16 милиона мегаватчаса кой ще я конкурира?! И атомната централа няма да продава на 80 евро, ако иска може да продава на 70. Защото може да си позволи. Това просто ще означава, че ще изплаща кредита една година повече. Но ядрената централа живее 60 години, докато една газова централа живее 30 години. Газовата централа не може да си позволи да си намали цената, защото няма да може да си обслужва кредита. Газовите централи работят при много жестоки параметри и по-често се налага да се прави капитален ремонт. При добро планиране парните турбини на ядрената централа се ремонтират веднъж на 4-години. Горивото на ядрената централа го презареждаш всяка година, макар че вече се предлага с 18-месечен горивен цикъл, но можеш да го направиш за 20 дни. Няма друга централа, която да спираш за ремонт само веднъж за 20 дни на година. Още много може да се говори за разликата между газовите и ядрените централи. И не казвам, че всичко е без проблеми. Ядрената централа произвежда ядрени отпадъци, които нещо трябва да се правят. Но не плаща по 25 евро на тон емисии. Централата отделя по 1,5 евро на мегаватчас за ядрените отпадъци. Много по-ефективна е една ядрена централа. И още много може да се говори „за“ и „против“, но в крайна сметка, ако човечеството иска да спре използването на фосилните горива, които са най-големият замърсител, друг път освен АЕЦ няма.

- Според прогноза на Индустриален клъстър "Електромобили" (ИКЕМ) до 2040 г. 20% от леките и лекотоварните автомобили в България ще бъдат електрически. А ако 10% от сегашния автопарк в България бъде подменен с електрически, ще са необходими 2000 МВт, за да се покрие енергийното потребление. За този аспект на необходимостта от нови ядрени мощности се заговори сравнително отскоро. Смятате ли, че това е сериозен аргумент, или е пореден опит да се убеди обществото, че е добре да се построи АЕЦ „Белене“?

- Въвеждането на електромобилите в ежедневието ни е неизбежна тенденция и действително това ще покачи електропотреблението. Но ми се струва, че прогнозата за само 20 % електромобили в България към 2040 г. на Индустриалния клъстър е много занижена. Имайте предвид, че към 2040 година две от европейските държави – Франция и Великобритания са планирали да изведат изцяло от техния транспорт автомобилите на въгловодороди. При тях това решение вече е облечено в закон. А това неминуемо ще се отрази на политиката и на останалите държави от ЕС. Смятам, че и другите европейски държави ще тръгнат ускорено към тази цел. В България има около 4 милиона автомобили, ако трябва да ги заменим всички, при средна мощност 25 киловата на по-нисък клас електромобили това прави един нов блок от 1000 МВт. А гледам, че в София вече има доста Тесли, които са по 80 Квт. Т.е. със сигурност ще ни трябват повече мощности, дори при условие, че нищо друго не се променя: не затваряме въглищни централи, не увеличаваме индустриалното производство и не въвеждаме нови технологии, които също изискват електроенергия. При сега съществуващите мощности бихме могли да се справим и без да строим нищо, ако се въведе много строга регулация и електромобилите се зареждат само нощем. Тогава ще балансираме системата и няма да строим нищо ново. Но нещата не стоят така и електромобилите също ще дадат своя дан в повишеното търсене на електроенергия.

- А възможно ли е вместо ядрена енергия за задоволяване на повишените нужди от електроенергия да се използва електроенергия от ВЕИ? Например, вятърните паркове и ВЕЦ-овете биха могли да произвеждат електроенергия и през нощта?

- ВЕИ-тата са зависими от природните условия и на тях не можеш да разчиташ за постоянен товар. Ето защо ще трябва да се изградят сторидж паркове. Но и те са много скъпи и някой ще трябва да плати тази цена. По сега познатите технологии, по които се правят акумулиращите батерии, не можеш да съхраняваш много ток в тях. И те имат ограничен капацитет. В крайна сметка, 1 МВтч батерия не може да акумулира в себе с и повече от 3-4 МВтч електроенергия. А 1 МВтч батерия струва един милион щ.д. И батерията има 10 000 цикъла, т.е. тя за целия си живот ще направи 40 000 МВтч. Тези 40 000 МВтч трябва да го върнат този един милион инвестиции. Колко трябва да бъде цената на тока от тази батерия? И проблемът е, че при тази схема с тока от ВЕИ-тата, батерията трябва да приема скъпа енергия и да я накараш да продава нощно време, когато цената на електроенергията е по-ниска. Тя не може да бъде рентабилна. А идеята на батериите е да ги има, те да товарят само нощно време системата и да продават само в часовете с пиково потребление – сутрин между 6 и 8 часа, вечер между 18 и 20 часа. През нощта батерията може да купува ток на 60 лв., дори на 40 лв. от Марица Изток , а през деня да продава на 150 лв. Тогава ще печели по 100 лв. на мегаватчас и ще се изплати за 8 години. Но обратното – да купува ток от фотоволтаиците на 150 лева през деня (ако е възможно да се постигне такава цена въобще) и да продава на 60 лв. през нощта - няма как да стане. А това е идеята на всички, които обясняват как ще балансираме ФЕЦ-овете със сторидж паркове.

Ще балансираме ВЕИ-тата, ама ще плащаме скъпичко. Няма ли да го обяснят това на хората? На една енергийна конференция през март президентът на Европейската потребителска организация каза, че в Швеция 30 години са правили енергийна ефективност и накрая са разбрали, че са сгрешили. Много път ще се извърви докато стигнем и ние до истината. Не напразно в САЩ преосмислят сериозно енергийната си политика. След ураганите, които минаха през страната, останаха само атомните централи да работят и то денонощно.

- От самото начало на проекта „Белене“ Вие заставате твърдо зад него като най-подходящ за реализация на нова ядрена мощност на територията на страната. Ако правителството предложи в екшън плана, който МЕ трябва да представи до края на юни, да се реализира проектът, Вие какъв вариант за финансиране бихте препоръчал да бъде избран?

- Това, което разбирам от изявления на представители на Енергийната комисия в Парламента е, че правителството трябва да представи концепция не само какви стъпки трябва да се предприемат, но и конкретен план как да се реализира проектът, ако се тръгне по този път. Досега се чуха различни предложения – от напълно частна централа с чужди инвестиции до 100 % държавна. Нека да е ясно – досега няма световен прецедент АЕЦ да е реализирана като 100% частна инвестиция, без държавна гаранция, защото би била нежизнеспособна. Участието на правителството намалява риска за частния инвеститор. Аз лично се съмнявам, че частна компания ще се съгласи да поеме всички рискове без държавно участие или без някакви гаранции, освен ако интересите от реализацията на такъв проект не отиват извън простото построяване на една атомна централа. А това включва много широк кръг интереси. Затова правителството трябва да внимава, ако някой му предлага безплатен обяд. Пълното отсъствие на държавата от реализацията на АЕЦ „Белене“ означава и промяна в Закона за безопасно използване на ядрената енергия и редица други закони и международни ядрени споразумения.

- А можем ли да вземем пример от проекта за АЕЦ „Пакш“ 2 в Унгария?

- Защо не? Имаме добрия пример на Унгария, където се реализира АЕЦ „Пакш“ 2 с привличане на междудържавен заем с изгодни условия от Русия. Само че при тази схема веднага скачат всички антируски сили и развяват знамето на поробващата зависимост от Русия. А за каква зависимост говорим? Будапеща получава 80% от стойността на централата или около 10 млрд. евро под формата на междудържавен заем. Останалите 20% се осигуряват от унгарския бюджет. Заемът е за период от 31 г. при средна годишна лихва около 4-4,5%. Връщането на парите започва чак когато централата започне работа. Така разходите ще се покриват от реалното производство и продажба на ток от двата нови блока. В Доклада на БАН този модел на финансиране се разглежда като опция. И се установява, че при него АЕЦ „Белене“ би бил жизнеспособен проект. България може да се възползва от този опит и по отношение на нотификацията на ЕК и на цялата процедура, която унгарците си извоюваха с много постоянство, упоритост и желание проектът им да се случи точно по този начин. Някъде между тези две опции (едната нереализирана никъде досега и другата – вече реализираща се в Унгария) се намират и останалите модели на реализация, т.е. с различен процент на участие на стратегически инвеститор. Въпрос на сметки. Но тези, които се плашат от уж невъзможната тежест за фискалния бюджет при строителството на една нова централа, не бива да забравят, че всички разходи по изграждането са разхвърляни във времето от 8 до 10 г. Така че цената за АЕЦ „Белене“ няма да се поеме от един годишен бюджет на страната. Ето защо, решението на Парламента да възложи задача на правителството и да се вземе решение за проекта е даже закъсняло. Закъсняваме с всеки изминал ден и то не защото оборудването не може да постои още на площадката, а защото докато централата стане готова, България от страна с най-ниска цена на електроенергията в ЕС може да мине в редиците на страните с най-скъп ток. И тогава проблемите ни ще са много повече и по-сложни от тези, които сега разискваме.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-232

4

Tabadatko

09.05 2018 в 21:09

Цената на тока от Белене няма е 80 Евро. Според Трайчо Трайков, ще е много повече.

https://btvnovinite.bg/videos/tazi-sutrin/trajcho-trajkov-horata-privarzhenici-na-belene-sa-dva-tipa-ili-ne-razbirat -mnogo-ili-sa-finansovo-motivirani.html

1125

3

ds

09.05 2018 в 10:06

"И отиваме при „Белене“. Ако продава за 80 евро, „Белене“ ще се изплати за 6 години, колкото и невероятно да звучи. " - знае за колко години ще се изплати, значи знае и цената. защо не каза колко ще ни струва нова аец и защо журналиста пропусна този въпрос. аман от поръчкови изпълнители

-232

2

Tabadatko

08.05 2018 в 18:32

Не са важни фактите, а фатките.