Деница Сачева: Записахме почти 40 000 деца в училище

Последна промяна на 28 декември 2018 в 11:30 4169 3

Деница Сачева е зам.-министър на образованието.

Тя е магистър по връзки с обществеността от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по здравен мениджмънт от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр. Бургас. Дипломиран бакалавър по социална педагогика от Югозападен университет „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград.

Започва кариерата си в Министерството на труда и социалната политика, където заема различни позиции – от специалист до ръководител сектор в Националния център за социално подпомагане.

През 1999 г. заема длъжността началник на дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти” в Националната здравноосигурителна каса.

В периода 1999-2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговоря за връзките с международните институции, Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия.

От 2016 г. до април 2017 г. е била заместник-министър на труда и социалната политика.

Владее свободно английски език, ползва немски и руски език.

България има видимо намаление на отпадналите от училище деца, по данни на Евростат, и все пак 12.7%, колкото са през 2017 г., е над средното за ЕС. Какви мерки планирате в МОН, за да достигнем средните за Съюза 10.6%, зам.-министър Сачева?

За първи път тази година докладът на Европейската комисия констатира спад на децата, които преждевременно напускат образователната ни система от 13.8% на 12.7%. Нашата национална цел е към 2020 г. е да сме достигнали 11%.

Процентът на преждевременно напусналите училище е важен индикатор, който има отношение дори към инвестициите в България. Всеки работодател си прави сметка дали има достатъчно хора, които биха могли да работят, каква работа биха могли да работят, с какво възнаграждение би могъл да ги наеме. Нормално е да се очаква, че в държави с по-необразовани хора би могла да се предлага и по-ниска заплата.

Обяснявам това, за да подчертая, че нашите усилия да подобрим този индикатор са стратегически. Те имат отношение не само към начина, по който изглеждаме в рамките на ЕС като държава, но и са важни за развитието на България.

Миналата година установихме, че около 206 000 деца между 5 и 16 г., които по регистъра на ГРАО са в задължителната за образование възраст, не фигурират в националната информационна система на МОН. Почти 1100 екипа направиха над 216 000 физически обхода на адреси в цялата страна, за да се установи къде се намират тези деца. Установи се, че 87 197 деца са извън страната, което не означава задължително, че са имигранти. Някои може би временно не са в България, защото пътуват с родителите си и предстои да се върнат.

Други 22 хил. деца бяха върнати в училище миналата учебна година, като 2100 отпаднаха отново. От началото на тази учебна година 416 от тези 2100 пак бяха върнати в образователната система. Само за няколко месеца от началото на годината 9000 деца са върнати. 8000 се записаха за първи път в училище без да има допълнителна намеса от страна на екипите. Имаме и куриозни случаи – 7 човека на възраст почти 19 г. са поискали за първи път да ходят на училище. Така общо в училище бяха върнати или записани за първи път почти 40 000 деца.

Какви са причините децата да отпадат или да не тръгнат на училище?

Причина №1 е миграцията, най-вече външната. Много деца пътуват с родителите си за сезонната им работа и това възпрепятства възможността да бъдат записани на училище в която и да е държава. Някои са по няколко месеца в Испания, няколко месеца в Гърция, няколко месеца в Германия. На практика не се записват никъде в училище или се записват тук в началото, но отпадат, защото през ноември тръгват с родителите си.

Друга причина е, че при връщането си от чужбина след година-две в друга държава децата трудно се адаптират. Не винаги се получава добра стиковка в признаването на образованието, което са получили там. Понякога се налага да бъдат записани в класа, който току-що са преминали, да повтарят, което ги демотивира. Ако едно дете е завършило четвърти клас в Португалия и се върне в България, за да бъде записано отново в четвърти клас, демотивацията е голяма и в пети е по-вероятно да отпадне от образователната система.

Има и други причини, включително свързани с второ, трето поколение неграмотност. Тоест, семейства, в които образованието не е ценност. Сред хората с по-ниско образование има много по-висок процент на безработица и това силно демотивира родителите да пускат децата на училище. Следват простата логика - аз съм безработен, за какво да учи детето, след като и то няма да получи работа?

Най-трудно се работи с такива деца. Един средностатистически ученик идва от среда, в която има допълнителни занимания, посещава различни спортни, културни мероприятия, общува с други деца и вкъщи се четат книги, посещават се събития. В повечето случаи децата от семейства с нискограмотни или необразовани родители отиват на училище без тази среда, без тези занимания и възможност да се ограмотяват. И каквото и да направят учителите, прогресът им в училище на практика се заличава, когато те се върнат обратно в семейната среда.

Точно затова комплексната работа със семействата е изключително важна. Направихме национална програма за работа с родители. Финансирали сме 46 предложения тази година и очакваме резултатите от тях.

Екипите, които работят по механизма за обхват предлагат различни мерки за съвместна работа с родители. Имаме и случаи, при които дете е примерно в първи клас, майката, да кажем, е в седми, а дядото е в десети.

В момента издирваме около 50 хил. деца, за които нямаме информация. Сключили сме споразумение с МВР и работим по това да установим дали те се намират извън територията на страната или са в България. Работим също така с Националната агенция за приходите, тъй като чрез информацията ѝ за заплащането на осигуровки или на европейски здравноосигурителни карти също бихме могли да засечем къде се намират децата в момента. Предстои да сключим споразумение и с Агенцията по заетостта, за да открием децата, ако родителите им получават помощи за безработица.

За съжаление, с много деца, които не ходят на училище, са установени и злоупотреби. Например работят незаконно. Затова сключихме договори с Главната инспекция по труда, които също съдействат.

Какво работят тези деца?

Придружават родителите си по сечища, събират гъби, билки и др. Деца се използват, за да гледат по-малките си братчета и сестричета, болен родител. Да работят, за да допълват семейния бюджет.

Това, което направихме, ни даде много по-пълна и точна картина какво се случва и разкри много голямо многообразие от различни проблеми.

За първи път направихме обща информационна платформа между МОН, Агенцията за социално подпомагане, Министерството на здравеопазването, общините, НАП, ГИТ и МВР. Тя набира скорост и макар да не действа в 100-процентовата си пълнота, вече имаме определени резултати. Например 416 деца бяха идентифицирани като деца в риск. 112 от тях бяха насочени към различни социални услуги. Това бяха деца, чиито проблеми социалната система не беше идентифицирала.

Вече имаме глобен лекар в Хасково за фалшива медицинска бележка.

Когато има съмнение за такава, бележката се качва от директора в платформата и по автоматични признаци – дали има лекар с такъв уникален идентификационен номер, дали е възможно за такава диагноза, примерно остра вирусна инфекция, да се дадат 100 дни болничен. Тези неща веднага правят впечатление. Тогава колегите от Регионалната здравна инспекция получават информацията за съмнителна медицинска бележка, правят проверка и имаме първия глобен личен лекар.

Към географските местоположения в системата наслагваме параметрите на социалната среда и за първи път не работим само със статистика, а с много по-сериозен дълбочинен анализ на всеки проблем и всяко населено място. Защото проблемите, дори когато говорим само за ромската общност, са едни в Асеновград и Пазарджик и съвсем различни в Сливен, в Силистра или в Стара Загора.

Освен това обвързахме даването на социални помощи с ходенето на училище. Благодарение на промените в правилниците към Закона за семейните помощи за деца, детските надбавки могат да бъдат изплащани в натура по предложение на директора или на учителите в детската градина или училището. Тоест, по препоръка на директора към социалните работници може да се купят обувки, учебници или друго нужно на детето. Най-полезната мярка е, че социалните може да изплатят помощта като такса за детска градина и детето да бъде записано. Доказано е, че колко по-рано децата бъдат обхванати в образователната система, толкова по-малка е възможността да отпаднат.

Подкрепяте ли идеята на вицепремиера Томислав Дончев за промяна на Конституцията, така че в нея да бъде записано, че основното образование е задължително? Сега тя изисква образование до 16-годишна възраст.

Конституцията говори за задължителна възраст за образование – до 16 г., но ние казваме, че е необходима задължителна степен на образование. За да реализира всичките си права като гражданин в днешно време, човек трябва да има необходимата степен на грамотност - да може да чете, да пише, да смята. Затова е задължително да е завършил определена степен – например основно образование.

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 010203
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1010

3

Ехо

08.01 2019 в 15:55

Стига вече с тази наглост! Само "усвоявате" пари! Хвали се, когато вземат дипломи! На куково лято!

2666

2

Hissarion

31.12 2018 в 16:18

Това е платено рекламно съобщение за тази Сачкева. Виж, че започва с изброяване на дипломите ѝ от Бургаския, Хасковския и Карнобатския университети и продължава с кариерата ѝ в нищоправенето на държавна служба. Другото нататък са сухи локуми за пред пияр агенцията на ГЕРБ, да не я забравят и да назначат още някой на същата позиция.

10038

1

рамбо

28.12 2018 в 12:30

Айде по-скромно като се отчитат такива гръмки постижения. Всички знаем, че тези 40 000 са от ромския етнос и са ги записали, само за да могат родителите им да вземат помощи. Колко от тях ще изкарат до 8-ми клас поне ? Сигурно няма да има и 10 %. А колко от тях ще придобият някаква грамотност? Тук процентът клони твърдо към 0. Тъй че това са "успехи" на хартия, нямащи нищо общо с потресаващата неграмотност в тези среди на абонираните за социални привилегии и помощи