Как станах ректор. Изповедта на Симеон Дянков

Последна промяна на 04 ноември 2013 в 17:36 9296 24

Симеон Дянков, бивш вицепремиер и министър на финансите в кабинета на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС
Симеон Дянков, бивш вицепремиер и министър на финансите в кабинета на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС

 

Бившият финансов министър Симеон Дянков стана ректор на Руското икономическо училище. За това съобщиха руски медии в началото на октомври.

Пред руското издание „Деньги“, част от „Коммерсант“ , Дянков разказва как е станал ректор на руския университет.

Препечатваме със съкращения интервюто с Дянков. 

Как се случи така, че станахте ректор на Руското икономическо училище (РЭШ)?

Всичко стана много бързо. През август тази година ми се обади член на съвета на директорите на РЭШ главният икономист Ерик Берглоф, с когото сме работили заедно много години, и ми каза: „Това е много интересно за нас и може би ще бъде много интересно за теб. Може би бихме могли да го обсъдим?“. Тогава бях на Черно море със семейството ми и му отговорих: „Добре, може би, на път от България за САЩ ще мина за един-два дни през Москва“.

Отидох. Говорих с няколко членове на Съвета на директорите, след това с някои от преподавателите. Аз познавам повечето от тях – имаме общи изследвания с Катя Журавска, познавам добре Костя Сонин (той работеше тук, но сега е във Висшия икономически институт), помогнах му като редактор на едно от неговите специализирани списания при публикации на негови статии. Много често съм идвал в Москва и когато работех за Световната банка, и след това – като част от правителството на България, но никога не съм идвал в РЭШ. Затова исках отначало да събера информация, да разбера каква е ситуацията в университета и как виждат развитието му преподавателите и Съвета на директорите.

Досега не познавах Максим Бойко (председател на съвета на директорите на РЭШ), но ние бързо започнахме да си общуваме. И след това, когато се върнах от САЩ, си помислих, че да, да се работи тук ще бъде трудно, но ще е много интересно. Трудно, защото никога не съм работил в Русия (работата за Световната банка в Русия не се брои, защото тогава имах много точни задачи). Трудно е и защото през тази година преподавам и в Училището за държавно управление „Кенеди“ в Харвард, аз все още имам часове там. Така че животът ми е много динамичен: семейството ми живее във Вашингтон, аз чета лекции в Харвард, а през останалото време се старая да се намирам тук.

...

А как вие виждате развитието на университета?

РЭШ има много добра основа за развитие. Питах първокурсниците защо са решили да учат тук и те ми казаха: защото това е най-добрият университет в Русия. Мисля, че наистина е така. Аз съм преподавал в други икономически университети и мисля, че в РЭШ работят най-добрите преподаватели в Русия и не само в Русия. РЭШ е един от може би петте най-добри икономически университета в Европа. Но трябва да се работи още по въпроса. Нашата цел е след три години РЭШ да стане един от десетте най-добри икономически университета в света извън пределите на САЩ. В САЩ има много университети и сега с тях е трудно да се състезаваме, но на следващия етап е съвсем възможно.

За това са необходими няколко стъпки. Една от тях е нова сграда, от която се нуждае университетът. Ние сега работим много по този въпрос. Сградата, в която сме в момента, е много остаряла. Освен това тя не е създадена, за да се помещава в нея университет. Може би знаете, че в миналото имаше преговори с Московската школа по управление Сколково...

Чувала съм, че те се водят вече няколко години.

Да. Но сега ситуацията стана по-динамична. Техният нов директор Андрей Шаронов и аз, новият ректор на РЭШ, се надяваме, че можем да направим нещо. Интересува ме това да имаме нова хубава сграда от следващата година. И тъй като нямам апартамент в Москва, реших при това свое посещение и при другото да живея в кампуса на Сколково, за да ускоря провеждането на преговорите. С Андрей се срещаме всяка сутрин. И ако от началото на следващата академична година РЭШ се премести там, ще бъде много по-добре – и за студентите, и за всички.

Това е първо. Второ, трябва да погледнем какви може да са новите направления, новите образователни програми. Аз имам няколко предложения, които обсъдих с членовете на съвета на директорите, някои от тях бяха веднага приети. Можем да кажем, че се готвим да открием магистратура по икономика на ресурсите – Master in resource economics. Това е преди всичко в сферата на енергетиката, но не само.

Първичните отрасли?

Да. Ние анализирахме ситуацията и на сегашния етап в Русия няма такава добре направена магистърска програма. Ние направихме няколко стъпки в тази посока и се надяваме, че от следващата година ще имаме такава магистратура.

Необходимо е да се помисли кои програми са интересни по принцип не само за руските студенти, но и за студентите от европейските страни. Да заинтересуваме студентите от другите страни по света, за да дойдат да учат тук, в Москва – това е една от най-важните задачи за нас.

Освен това имаме идея след две години да открием PhD-програма. Може би и закона в Русия ще се измени до 2015 г. Сега много се говори за това, че може би двустепенната система – аспирантура и после докторантура, не е най-съвременната и най-обмислената. В България системата също беше такава, но преди три години, когато бях част от правителството, се отказахме от нея. Сега при нас, както и в САЩ, и в европейските държави, системата е едностепенна – PhD, доктор.

В РЭШ и преди това е имало идеи за създаването на такава програма, но те не са били осъществени. Аз мисля, че в училището има много добри професори в няколко специалности и можем да направим програма PhD. Това ще бъде крачка напред в развитието на РЭШ.

Вие сте създател на рейтинга Doing Buisness. Какво мислите за подписания през 2012 г. указ на руския президент за това, че страната трябва да заеме 20-о място?

Това не е първият подобен случай. Имаше около 30-35 подобни случая в други държави по света, включително в Израил, Швеция, Канада. Така че това не ме учуди.

Рейтингът е създаден само като указание за правителството или все пак е ориентир и за бизнеса?

Не, това е ориентир само за правителството. Аз тогава работех в световната банка и във финансовия сектор, и с корпорациите в реалния сектор. И тогава видях, че ако работиш само с бизнеса, много от реформите никога не се случват, защото е трудно да се обясни на правителството по какъв начин могат да се проведат. Можем да кажем на голям бизнес форум какво трябва да се направи и представителят на правителството, например министър на икономиката или на финансите, казва, че това е много добра идея, но след това нищо не се случва.

...

Doing Buisness дава прости инструкции за подобряване на рейтинга. Защо е толкова трудно да се спазват?

Защото трябва много добра организация. Когато ръководех Doing Buisness знаех от самото начало дали реформата ще се получи в определена държава или не. Ако за реформата отговаря министърът на икономиката, нищо няма да се получи. Защото над него стоят вицепремиери, премиер, президент... Аз съм бил финансов министър и знам, че той има повече правомощия от министъра на икономиката.

Затова трябва премиерът или президентът, в зависимост от това къде е съсредоточена политическата власт, да си съберат екип, който да работи над реформите заедно с тях. Само тогава ще има резултат... Ако една страна иска да подобри рейтинга си, трябва да се работи последователно в продължение на три-пет години.

...

Какви показатели може да бъдат включени още в този рейтинг?

Преди две години в рейтинга бяха включени достъпа до инфраструктурата, защото това е много важно. Но това е само за инфраструктурата в енергетиката. В Москва значение има и пътната инфраструктура. Има и някакви изследвания в екипа на Doing Buisness, които позволяват тя да бъде оценена. Това може да е следващата стъпка.

Винаги остава въпросът какво липсва в рейтинга и какво ще е много важно да се включи. Това е корупцията. Може да ви е много лесно да започнете нов бизнес или да плащате данъци, но ако в страната е високо нивото на корупцията, няма да можете да работите нормално.

Корупцията обаче не може да се включи в рейтинга, защото няма обективна методология, по която да бъде измерена. Можете да оценявате да кажем задължението на политиците публично да декларират своите доходи и активи. Но това е само малка част от темата, свързана с корупцията, а що се отнася до по-голямата част, никой, не само в Doing Buisness, никой от икономистите и социолозите не е намерил обективен начин да се измери корупцията.

...

В областта на корупцията има други рейтинги, например Индекс на възприемането на корупцията Transparency International. 

Цялото интервю със Симеон Дянков можете да прочетете тук

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

05.11 2013 в 09:55

Иван Проданов, 17 Ноември 2012г. София.
Спахте ли добре господин Дянков?????
Защото АЗ не спах добре. Не спах добре поради една причина. Вярно тя е нищожна за ВАС и надали ви интересува, но МЕН ме ужили, ужили ме, все едно пчела или оса, фрасна ме по главата все едно, че Кубрат Пулев ми е забил един в лицето.
Причината е толкова неинтересна за вас, че надали ВИЕ ще се трогнете от една бедност, от едно безпаричие, от една мизерия. Но въпреки вашето бездушие и слаб интерес АЗ – Иван Стефанов Проданов ще ви разкажа какво толкова много разстрои моя сън. Ще ви разкажа тази история с надеждата, че ВИЕ като Министър на финансите на Република България ще се трогнете и ще се осъзнаете.
Преди няколко дена аз (Иван Стефанов Проданов) и моята съпруга пристигнахме в родният и град на гости на тъста и тъщата.Преди това решихме да посетим местния магазин от голяма и известна верига да напазарим за вечерята ,все пак родителите й са пенсионери и живеят много охолно с „огромната" пенсия която получават. Както и да е – в магазина напълнихме една количка с продукти и се запътихме към касата. Опашката беше голяма, та се наложи да почакаме. Тогава моята половинка се сети, че не сме взели памперси за близнаците ни. Аз като кавалер и баща за пример (Умря циганката дет ме хвали ,ама ….) отидох към съответния щанд, който по стечение на обстоятелствата се намира до щанда с месо и там станах свидетел на следната молба на една възрастна жена към момичето, което обслужваше щанда.
"Мило дете отрежи ми 20 грама (Не е грешка, възрастната дама наистина каза 20 грама) салам от Хамбургския, че днес взех пенсия и си казах, бе и аз съм човек, да хапна малко салам."
Възрастната дама си взе поръчката и се запъти към щанда за сирене от където взе 100 гр. сирене и от там към касата. Естествено аз също се тръгнах с памперсите към касата. Опашката пред касата все така си беше дълга и понеже бяхме с повече покупки пуснахме възрастната женичка пред нас.
Какво стана обаче, когато се наложи жената да плати ????
Оказа се, че саламчето не е било 20 грама ,а 30гр. та не и достигнаха 0.15лв да си плати. Жената много се притисни започна да рови с треперещи ръце в протърканият си портфейл за стотинки, но уви не намери, виждах как сълзите напират в очите й,тогава АЗ и дадох нужната сума и с това всичко се оправи.
Мислите си ,че ИСТОРИЯТА свършва до ТУК господин Дянков????? Нееееееее, тя продължава. Продължението е следното:
Вече в родителите на съпругата ми, с тъста ми седнахме на масата, жените направиха салата, чукнах ме се с хубавата ракия на тъста и прекарахме една приятна вечер в компанията на децата, приятели, роднини и съседи. Съвсем бяхме забравили за днешната случка в магазина, НОООООО някой не беше забравил, и това беше възрастната женичка от магазина, същата тази на която не и стигаха тъпите 0.15лв.
Та на следващата сутрин, бяхме изненадани от неочакван, но много приятен гост.
Това беше тази женичка, понеже града е малък и всички кажи речи се познават тя разбрала кои сме и ни идваше на гости с малък подарък.
Знаете ли ГОСПОДИН ДЯНКОВ какъв беше подаръка???
Скромен ГОСПОДИН ДЯНКОВ подарък, но от сърце – бяха питки със сиренце. Жената беше направила питки със всичкото сирене което беше взела предния ден и ни ги беше донесла на НАС!
Оказа се ,че след като си е взела ГОЛЯМАТА ПЕНСИЯ която получава, а това са огромните 140лв. жената си е купила дърва, платила тока и водата и са и останали огромните пари за харчене в продължение на 1 месец – 10лв.
Тъста ми ,който е бивш военен и познавах, като много корав мъж се разплака от нейната история.
Трябва да ви кажа ГОСПОДИН ДЯНКОВ, че никога през живота си не бях ял толкова сладки питки със сирене.

СЪВЕТВАМ ВИ ЕДИН ДЕН И ВИЕ ДА ГИ ОПИТАТЕ !!!

05.11 2013 в 09:39

Съжалявам. БЪЛГАРИЯ! С ГЛАВНО Б.

05.11 2013 в 09:37

Много точно казано.

05.11 2013 в 09:10

А гъзоближещите чуждопоклонници първо да си направят труда и да прочетат за съдбите на "велики икономисти" помогнали в загробването на държавите си. Такива, като моника дянкич, са доста и все със сходно развитие.

05.11 2013 в 09:08

Глупостите на тоя няма нужда да бъдат четени. Кога ще стане затворник, че и по негово време бая пара потъна безотчетно. Само заради парите за здраве си заслужава 20 годинки без право на обжалване.

05.11 2013 в 08:49

Не съм оптимист за България в контекста на случващото се. Крехкото равновесие е под заплахата на прииждащите нелегали.
Колкото до фин.министър 2005-2009 трябва да отбележим, че той остави фискален резерв от 8,7млрд. Колко остави Цункай Джиджи?

05.11 2013 в 08:39

Да опита да се разходи до Грузия :)
Там е обявен за персона нон грата и с полиция изпратен до стълбичката на самолета. В българия не успя да закрие БАН, но там успя да закрие Академията на науките.

05.11 2013 в 08:00

В България икономисти от нивото на Дянков се оплюват.Кадърните хора не виреят у нас.
Тук пробиват ибрикчии като Данчо ментата.Популисти, които подхвърлят дребни пари на мангали, пенсионери и безработни и така печелят рейтниг.
Дянков чете лекции в Харвард , в Москва ,но в България е по-престижно да четеш лекции в пернишкия "университет" ПУТКА и да си член на биесиепиету.

05.11 2013 в 07:59

Нерде Ямбол нерде Стамбол, за по-пряко пътувал за САЩ през Москва. И на Дянков му излезе боята, уж щеше да се пляска с руснаците, а то било целувание, абе швестер.

05.11 2013 в 01:52

И да не забравите да цункате Джиджи!