Подари книга! Може да спаси бъдещето на едно дете

Последна промяна на 18 декември 2015 в 13:52 4564 1

Благовеста Пугьова
Благовеста Пугьова

Благовеста Пугьова (1987 г.) е основател и председател на фондация „Подарете книга”. За няколко години тя изминава пътя от неформалното общуване с децата, лишени от родителска грижа, чрез книги и доброволци, до изграждането на инициатива, даряваща приятелство и помощ в израстването и обучението. „И после работа” е част от дейностите, насочени към децата от домовете, чрез която те получиха подготовка и възможност за започване на работа след излизането си от институциите. През 2013 г. Благовеста е номинирана за „Човек на годината” от Българския Хелзински комитет. Завършва Финанси в УНСС и данъчно право в „London School of Economics and Political Science”.

Тя е и поет, автор на стихосбирката „Утре в десет на Луната”, издадена от издателство „Жанет 45” през 2014 година.

- Защо „Подарете книга”? Децата получават много от книгите, вярно е, но радват ли се на книгите, както биха се радвали на торта и чийзбургер, например?

Не пречи да се радват и на двете. Децата попиват като гъби и ценят това, което харесват хората, които те харесват, а ние сме онези с книгите. Едно дете не може да си провали бъдещето, ако няма най-новите дрехи и не яде всеки ден торта, но може да загуби много шансове, ако никога не е чело книги и няма един по-мъдър възрастен, който да говори с него – не само за книги, а за света като цяло.

- Когато отидеш в дом за деца, кое е първото нещо, което забелязваш и което искаш да промениш?

Много хора се отчайват от това, че не са облечени добре (поне не както са свикнали да виждат, че едно гледано дете е облечено), но след час, когато си поговориш с тях, разбираш кое е страшното – много от децата не могат да четат или са изостанали в училище с толкова класове, че нямат перспектива, а в един момент и желание, да завършат училище. За да се промени това обаче, материалните неща не помагат - трябват хора и времето им.

- Разкажи ми за инициативата „Подари време”.

Времето променя децата, не дрехите и подаръците по празниците. Всичко започна с първите подарявания на книги, когато осъзнахме, че книгите оставени на рафта не помагат. Тогава виждаш с периферното си зрение, че един доброволец се е отделил в ъгъла с едно дете и му чете, а детето не гледа книгата, а гледа него – сякаш не можеше да повярва, че някой му е обърнал специално внимание. Така започнахме да изместваме приятелството с децата на преден план – първо е приятелството, и след това идват книгите.

В момента 150 доброволци пътуват всеки месец до различни градове в цялата страна, за да срещнат своите приятелчета благодарение на финансирането ни от Програмата за подкрепа на НПО по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Преди да спечелим този проект, поне 4 години просто пътувахме с личните си автомобили и десетки доброволци си поделяхме горивото. Имали сме гостувания с по 50 доброволеца, разпределени в 14 коли, цяла делегация от добри хора. Сега за щастие сме по-организирани, имаме и нов сайт, на който всеки желаещ да стане доброволец може да се запише www.podarivreme.org

- Наскоро отбелязахме Деня на доброволеца. Според теб какви законови и нормативни мерки трябва да се предприемат, за да се разшири мрежата от доброволци у нас?

В много напреднала фаза е Закон за доброволчеството, който по-скоро слага рамки и дефиниции за този вид дейности. Това е важно, но по-ценното е идеята за правене на добро и отваряне към другите да се засее в повече хора, защото всичко тръгва от ума и сърцето и каквито и закони да има, те са просто рамки на случващото се. А когато искаш да помагаш, можеш сам да създадеш рамките.

До сега например нямаше унифицирани правила за достъп на доброволци-физически лица до домовете за деца. Ако си НПО има начини, ако аз, Благовеста, искам да идвам и да работя с някое дете, пътят беше много труден и сложен. Нашата основна идея е доброволците да са приятели с децата, така че и фондация „Подарете книга“ да изчезне утре, приятелствата да останат. Така, виждайки нуждата от изработване на унифицирана процедура за директен достъп, ние направихме предложение за такава процедура на Държавна агенция Закрила на детето (ДАЗД) и те реагираха толкова бързо, че аз си върнах вярата в институциите. За няколко месеца имаше обществено обсъждане и консултации, и до март 2016 процедурата ще бъде факт.

- Компрометирана ли е благотворителността в България или още има хора, които вярват в доброто и правят добро?

Едното не изключва другото. Да, компрометирана е, но има много чисти хора, които правят смислени неща. Аз самата се страхувах от думата Фондация, защото от дете я свързвам с „Бъдеще за България“ и ред други подобни фондации. Година и половина посещавахме домовете без да сме регистрирани по никакъв начин, само и само да не се наричаме „фондация“, почти на инат. Това означаваше непосилни увещания на директорките и молби да ни пуснат при децата, макар че не носим кашони с дрехи, и в един момент се примирихме и се регистрирахме. И въпреки, че много хора имат същата негативна асоциация с тази дума, каквато аз имах, точно фондации като нашата, които правят всичко от сърце, постепенно изчистват думата.

- Ако децата са бъдещето на страната, ти какво бъдеще пред нас виждаш?
Иска ми се да кажа, че виждам неясно бъдеще, отколкото това, което ми идва на езика. Истината е, че сегашната образователна система е като концентрационен лагер за умове – малко успяват да излязат от там мислещи и свободни, останалите ги убиват или осакатяват. Не искам да давам присъди дали вината е в МОН, в нацията (и в частност учителите, които са част от нея), в чалгата, може би е комплексно и затова е толкова трудно да се оправи. И все пак ако продължава така, много бързо това кофти бъдеще ще стане настояще.

- Би ли споделила своите наблюдения относно корпоративно-социалната отговорност в България? Какви каузи предпочитат българските фирми и все още ли влагат средства в каузи основно по Коледа?

Все повече големи компании се насочват към обмислени дарения или дългосрочни каузи. Има обаче много, които предпочитат да подкрепят идеи с пряк материален ефект – пример за това е огромния интерес за кампаниите ни за събиране за средства за ремонта на дома в Берковица, обувки за Варна или раници за първия учебен ден във Враца. Трудно е за един директор на голяма компания да ти повярва, че да дари средства за осигуряването на редовен транспорт на доброволците до децата е по-ценно от ремонта на дома. И все пак, малко по малко се случва и това. Когато чуят историите за приятелството между децата и доброволците започват да виждат смисъла.

- Ти самата си поет и участваш в литературни четения с благотворителна цел. Спасява ли поезията и от какво те спасява теб самата?

Поезията не винаги спасява, понякога те захвърля още по-надълбоко, но много пътища минават през дълбокото. Стига да преплуваш. Мен ме спасява точно по този начин – като малка лодка, която ми дава идеята да тръгна през океана, дори да знам, че тя няма да ме преведе и ще падна и ще трябва да плувам, но поне ми обръща погледа към океана.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.12 2015 в 14:45

Похвално е, че има ентусиазирани млади хора, готови да жертват средства и време, за да покажат на изоставените деца, че в живота освен материални неща, има и духовни. Защото бездуховността е пагубна не само за индивида, но и за нацията. Добре е, че все още има хора, които поддържат усещането, че не сме само население в една географска област на Балканите. И би било добре за тези неща да си говорим постоянно, а не само около големите празници.