За меда, живота и изчезването на едно семейство

Последна промяна на 18 март 2015 в 13:32 4654 0

Режисьорката на

Снимка OFFNews

Режисьорката на "Чудесата" Аличе Рорвахер.

Германецът Волфганг и италианката Анжелика имат четири дъщери – Джелсомина, Маринела, Катерина и Луна. Те притежават зеленчукова градина, постоянен гост Коко, овце и пчели. Семейството е решило да живее в дълбоката провинция, за да защити децата си от ужаса на големия град. Техните намерения са искрени, граничещи понякога с ярост. Задачата обаче се оказва трудна, когато първородната дъщеря Джелсомина започва да иска за себе си по-интересен живот, семейство с по-малко идеали, като тези на своите приятели.

За това разказва носителят на Голямата награда на журито в Кан „Чудесата / Le Meraviglie” на италианската режисьорка Аличе Рорвахер.

Рорвахер се съгласи да говори пред OFFNews за вдъхновението, утопиите, меда и живота, изчезването на едно семейство и работата си с Моника Белучи.

Как Ви дойде идеята за филма?

Идеята ми дойде, виждайки как се променяше селският пейзаж в региона, от който съм аз в Италия. В началото той беше напуснат от селяните, след това беше опустошен от индустрията и в последствие беше превърнат в музей на старинните красоти. Обикаляйки въобще из Европа, си дадох сметка, че единствената енергия, която се инвестира в селските региони, е насочена към туризъм, към привличане на туристи, няма никаква подкрепа за истинския живот.

Израснали сте в семейство, което се е занимавало с пчеларство, въпреки това подчертавате, че „Чудесата“ не е автобиографична творба. Кое все пак беше общото между Вашия живот и живота на пчеларите във филма – освен, разбира се, че сестра Ви има роля в него.

Да, така е, той не е автобиографичен. Но във всичко, което правим, нас ни има по някакъв начин, но бих казала, че това е една въображаема автобиография. В нея има някакви елементи от моя живот, но мисля, че е по-интересно да се открие нещо ново, което не познаваме, отколкото просто нашия си живот, който си го знаем.

Най-голямата дъщеря, Джелсомина, е натоварена с твърде много отговорности, сякаш баща ѝ Волфганг, я смята за син, сякаш иска син и прехвърля върху нея основна тежест от работата. Как я кара това да се чувства?

Мисля, че няма правилен и неправилен начин да израснеш, важното е да съумееш да се откъснеш от своето възпитание, от начина, по който си бил отгледан и същевременно с това да можеш да гледаш децата си обич, с нежност. Става ми по някакъв начин много мило, като си помисля, че по някакъв начин едно толкова странно, толкова антикомформистко семейство все пак иска момче като всички останали семейства, защото всички сме така да се каже в едно и също положение.

Все пак те вземат малкото немско момченце да го гледат при себе си. Не е ли това израз на нуждата им някой да им помага с работата и по-точно желанието на Волфганг да има някого, с когото да разговаря на немски?

По малко от всичко. Освен това на тях им трябват пари в момента, които те получават, защото се грижат за това дете. В живота нещата никога нямат една-единствена причина.

Бащата е доста нервен и авторитарен човек, който сякаш не знае как да контактува с дъщерите си, как да изрази любовта си към тях. Строг е, но в същото време взема странни и може би глупави решения като това да купи камила за дъщерите си.

От една страна, това не е неговият език (бел. ред. – италиански език), той не говори добре този език и поради това не успява добре да изрази това, което иска да каже. Когато човек не успява да се изрази, е нормално, че се изнервя и го избива малко на насилие. Освен това той е малко като Дон Кихот – има много ясна представа за нещата, но начинът, по който се опитва да постигне целите си, е малко сбъркан.

Сабин Тимотео, която играе Коко, тя сестра ли е на Волфганг всъщност, тъй като виждаме, че немският език също ѝ е майчин?

Може да мислите каквото си искате. Тя е някакъв елемент от миналото на това семейство, който някак си не изчезва, не ги напуска. Тя може да е роднина на бащата, може би просто е живяла с тях много дълго време. Не знам, мисля, че е важно да се остави на публиката да си представя някои неща.

Аз реших, че съм изпуснал момента във филма, където това се изяснява. Тя иначе е точна противоположност на Волфганг – мързелива, вдетинена, отказва да порасне все едно.

И Волфганг е вдетинен. Това е един свят, където всичките възрастни са малко деца, а и децата са малко възрастни.

Всичко изглеждаше наред, докато не се появи телевизионното предаване и след това се обърна с главата надолу, въпреки че предаването не беше пряко виновно. Това някаква метафора ли е?

Хората от телевизията са малко като извънземни, които се появяват там, и по-голямата сестра е привлечена от нея. Това е основната история всъщност – че бащата не разбира това желание на дъщеря си, това нейно привличане към едно нещо, което за него вече е зло. Така че може би крачката напред, която тя прави спрямо баща си, е, че тя разбира, че те са нормални, защото той смята, че те са зли и лоши. И това опознаване ги прави безинтересни вече в очите на Джелсомина.

Как избрахте Моника Белучи и лесно ли се работеше с нея?

Беше много забавно да се работи с нея. Избрах я за това, защото тя е единствената от големите звезди, която като че ли запазва, удържа някаква мистерия – никога не се обърка, не се отклони. Затова според мен е много подходяща за тази героиня.

Можете ли да правите номера, при който пчелите влизат и излизат от устата Ви и лазят по лицето Ви?

Да. Наложи се аз да го направя иначе актьорите нямаше да го направят.

Лесно ли беше да накарате актьорите да контактуват с пчелите, да снимат всички тези сцени с тях, тъй като много хора се страхуват да са толкова близо до толкова много пчели?

За актьорите беше горе-долу лесно, но проблемът беше с техническия персонал. В крайна сметка ми се довериха, защото ако те е страх, ти предаваш страха си на другите, ако не те е страх, им предаваш кураж. Мисля, че се получи много хубаво, защото така опознаваш един интересен свят.

А и пчелите усещат дали те е страх или си зле настроен към тях и стават по-агресивни, поне така съм чувал.

Според мен пчелите въобще не се вълнуват от хората. Ние понякога искаме да установим някакъв контакт с тях, но реално контактът е само в главите ни, те въобще не се интересуват от нас.

Какво се случва със семейството?

Изчезват като пчелните кошери. Исках да разкажа една много особена история и накрая те да изчезнат, за да покажа – включително и на Джелсомина, - че всичко е относително.

По какво работите в момента?

Пиша сценарий на един филм, засега съм на етапа, където правя разследването, защото ще става въпрос за един свят, който въобще не познавам - за една въоръжена общност.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !