Златимир Йочев от Bulgaria ON AIR: Зрителите ни избират, когато говорим за култура

"Ставам всяка сутрин с ясното съзнание, че единственото сигурно нещо в сутрешния блок е добрата подготовка"

Последна промяна на 07 ноември 2018 в 12:27 796 0

Снимка Личен архив

Всеки делничен ден Златимир Йочев зарежда зрителите на предаването „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR с доза позитивност.

Преди да стане водещ на сутрешен блок, е минал през почти всички жанрове в професията. Работил е и като репортер, редактор, сценарист, водещ на потребителско предаване и туристически продукции. Две години е бил водещ на централните новини „По света и у нас“ по БНТ.

За себе си казва, че с професията на телевизионен журналист не му се налага да влиза в роли. Вярва, че дори тежките новини могат да се поднасят по човешки начин, без да се търсят сензацията и скандалът. Не крие своята усмивка и характер пред зрителите.

В свободното си време обожава да пътува и да търси адреналина, като има подчертан интерес към екстремните спортове. Два пъти е обиколил България. Бил е в повече от половината европейски столици. Харесва и екзотичните пътешествия - посетил е Китай, Япония и др.

- Водещ на сутрешен блок е една от трудните форми на журналистика във време, когато понятието за професията продължава да се размива. Как се чувствате в тази роля? Какви са предизвикателствата?

- За втори път работя в сутрешен блок и след последната една година мога да кажа, че става все по-съставна част от мен и живота ми. Чувствам се добре, усещам еднакво натрупванията, които съм правил до момента, и тези почти 12 телевизионни години опит, но също така има много голямо поле, на което да се развивам и доусъвършенствам. Динамиката и необходимостта всеки ден да си в перфектна кондиция, с максимална концентрация и подготовка, са предизвикателство, което ежедневно трябва да прескачаш в името на това зрителите да бъдат информирани и да получат всички гледни точки. Да си водещ на сутрешен блок има и много хубави страни. Контактите и богатата информация за любопитен човек като мен са безспорен плюс, който идва с всяка нова сутрин.

- Какво показва пийпълметрията? Кои теми са в състояние да развълнуват хората най-силно рано сутрин?

- Трудно е да се намери универсална тема, която да се хареса на абсолютно всички. Ако можехме да я разгадаем, сигурно щяхме да кръстосваме света с частни самолети и яхти. Но се стараем да усещаме пулса на това, което вълнува хората по различни канали, и да го претворяваме в полезен телевизионен продукт. Едно е сигурно: колкото по-близка е темата до бита и ежедневните нужди на хората, толкова по-значима за тях е тя. Заплати, пенсии, данъци, високи сметки и нови цени на продукти и услуги – това вълнува искрено хората. Но ще ви издам и една тайна – резултатите ни сочат, че зрителите избират Bulgaria ON AIR, когато заговорим за култура и покажем положителни новини. И, да, това много ме радва.

- Кое е най-адреналинното издание на предаването, което сте водили?

- Стремя се да ставам все по-добър и затова започвам всеки ефир с готовност, че предизвикателствата може да са повече от вчера. Не търся комфорта и затова не се страхувам, когато го изгубя. Иначе съм шампион по екстремни предавания, но това е нормално, защото в тези три часа редовно се случват много събития, независещи от нас. Хора губят животите си, правителства падат, деца се превръщат в олимпийски медалисти – и всичко това в рамките на минути, дори секунди. Тези събития обаче са също толкова непредсказуеми, колкото закъснението на дълго чакан гост или катастрофа на ключов събеседник на път към телевизията. Да, случвало се е. Добавяме към всички тези неизвестните и хората, които все пак стигат нашето студио – всеки със своите настроения, страхове и емоции. Ставам всяка сутрин с ясното съзнание, че единственото сигурно нещо е добрата подготовка. Затова често спя по-малко часове, отколкото прекарвам в ефир.

- Кой беше най-трудният Ви гост? Кой въпрос Ви е било най-трудно да зададете?

- Най-трудно е, когато срещу теб седи човек, който е паднал. Да надвиеш болката си, за да търсиш истината чрез телевизионния ефир, е смелост, на която не всеки би бил способен. Затова тези хора изискват не само уважение, но и много особено отношение. Понякога е трудно да приемеш, че трябва да си свършиш работата, докато някой страда. В такива случаи си повтарям, че журналистиката е професия за хората. И нечия мъка може да е нечие спасение. Тогава се чувстваш като посланик или посредник и трябва да питаш от името на тези, на които би могъл да помогнеш.

- Как трябва да бъде воден разговорът пред камера, за да може гостът да Ви се довери и да бъде откровен докрай?

- Камерата има невероятната способност да улавя и показва истинските лица на хората и дори скрити емоции. Трудно можеш да бъдеш неискрен и фалшив пред окото на зрителя, много бързо ще бъдеш разкрит. Предварително планираните въпроси и конструираните разговори не вещаят добър финал. Става заучено и скучно. Работата на водещия е да се подготви добре и да следи посоката на мисълта на госта, да задава човешки въпроси, да реагира. А какво ще реши и избере човекът насреща - никога не можеш да знаеш.

- Кой е събеседникът, с когото бихте искали да разговаряте, но все още не сте имали възможност?

- Не си създавам кумири и нямам специално отношение към хората, които ми гостуват или биха могли. Уважавам онези, които са заслужили, но и се опитвам да гледам професионално на всички разговори. Личните предпочитания мога да показвам на друго място, извън студиото. Ако трябва да спомена един човек, с когото съжалявам, че съм нямал възможност да говоря, а и няма да имам – то това е Тодор Колев.

- Ако не трябваше да лягате рано и да ставате в 4 часа, какво бихте правили?

- Не винаги съм лягал и ставал с подобен режим. Имаше период, когато лягах след 12 или 1 през нощта. Тогава свършвах работа (като водещ на „По света и у нас” по БНТ). Преди бях активен нощем, сега е обратното. Въпрос на пренастройка. По принцип обичам вечер да правя много неща: да гледам филми, да чета, да пиша или обработвам разни неща, но сега няма как да стане. Харесвам спокойствието и тишината на вечерните часове.

- Преподавали сте на студенти журналисти. Какво е основното Ви послание към тях?

- Да бъдат смели, да бъдат необременени и да гледат повече чужди медии. Има какво да научат и да видят като подход, като нови идеи и дори като поведение пред камера. Другото много важно нещо в тази професия е да не спираш да се развиваш, да учиш и надграждаш.

- Станахте журналист, защото...?

- Това беше моят начин да съм в полза на хората, като паралелно развивам себе си във всевъзможни посоки. Знаех, че никога няма да се задоволя с професия, в която краят и началото на предизвестени. Казват, че съм приказлив, любопитен и контактен. Мисля, че всичко горепосочено сработи. Никога не съм съжалявал, че съм избрал точно този път.

- Кои са хората и медиите, от които се учите и сте се учили в професията?

- Не са един или двама. Във всяка медия, в която съм работил, съм откривал опитни колеги, които съм слушал и гледал за пример. Не искам да откроявам никого, защото със сигурност ще пропусна някого. Ментор съм нямал, но съм се старал да се възползвам и от полезните съвети, и от критиката, която са ми отправяли. И продължавам да го правя.

- Как според Вас се промени телевизията от времето, когато сте стартирали кариерата си, досега?

- Със сигурност технологично се разви много. Традиционните медии все повече треперят за водещата си роля, защото хората вече четат това, което искат, тогава, когато искат. Освен това на медиите в новото време им се наложи да се настанят не толкова удобно в ерата на фалшивите новини. Жълтите печатни медии се трансформираха и си родиха електронни варианти. Медиите станаха много, качественото съдържание все по-малко. Битката тук е кой ще убеди зрителите/читателите, че все още може да им достави качество. Който издържи теста, ще си спечели истински вярна аудитория. Останалото, уви, е необратим процес.

- Ако сега трябваше да избирате професия и образование, бихте ли тръгнал по друг път?

- Не, пак бих избрал това. В първите години след завършването на университета не ми беше лесно. Но в нерадостната медийна среда, в която вирея, всеки ден си повтарям, че наистина има смисъл. Ако всички се откажем, няма как нещата да се променят. А и човек не се разделя лесно с нещо, което му носи такава тръпка и емоция.

- Израснал сте в Либия. Кога за последно бяхте там?

- През 1997 година аз и сестра ми се завърнахме в България, а по-късно и родителите ни. Никога повече не сме се връщали там. Много бих искал да покажа на децата си страната на моето детство. Съмнявам се обаче, че някога отново ще видя онази Либия. Това е болна тема, която доказва извращенията, на които е способна политиката.

- Следващата Ви цел?

- Посоката е ясна. А иначе утре отново съм навил алармата за 4 сутринта. Започваме точно в 6:30.