Необикновената история на Емил Затопек – най-великият бегач на всички времена

Последна промяна на 28 ноември 2017 в 16:41 2530 0

Необикновената история на Емил Затопек – най-великият бегач на всички времена, излиза на българския книжен пазар.

„Днес всички ще умрем по малко“ е единствената достоверна и неманипулирана история за живота и постиженията на невероятния бегач (откъс от книгата - по-долу). 

Ето какво казва за книгата Иво Иванов, автор на „Кривата на щастието“ и „Отвъд играта“. Неговият разказ за Затопек вдъхновил издателите от "Вакон" да издадат книгата на български език:

Тази книга е космически кораб. Тези страници са безценно гориво в голямата бездна. Тази история е непредвидимо, зашеметяващо пътуване към далечна екзопланета. Тя е направена от ексцентрична материя: непозната за нас сила, извънземна воля, човечност и добрина. А някъде дълбоко в ядрото й тупти едно огромно, горящо сърце. На нея няма невъзможни неща, ще се убедите сами. И въпреки че тя е отделена за един-единствен човек, ние дължим на себе си поне да пропътуваме до нейната красива орбита, да я прочетем и да я направим част от себе си... завинаги.

Добре дошли на планетата Затопек!

.............

Как един обикновен войник от малкото чешко градче Копршивнице развива невероятните си умения на бегач, за да постигне световна слава и да покори сърцата на милиони хора?

Емил Затопек измества границата на човешката издръжливост и воля само с помощта на огромният ураган от доброта и човечност, който завихря около себе си, точно, когато изглежда, че ще рухне от болка и изтощение. Воден от мотото си „Когато нямаш сили да продължиш, увеличи скоростта!“, той бяга обут във войнишки ботуши, в сняг и пясък, през нощта, с тежък товар на гръб и печели световно признание и приятелства.

Носител на 18 световни, 4 олимпийски и 50 национални рекорда, „Чешкия локомотив“ остава ненадминат на 10 000 метра в продължение на цели шест години. Победите му прославят страната му, но когато през историческата 1968 г. съветските танкове влизат в Чехословакия, в живота на атлета настъпват драматични промени. Въпреки че е реабилитиран двайсет години по-късно, той е сянка на предишния Емил, а образът му е помрачен от конспиративни съмнения.

Това е забележителен разказ за живота на Емил Затопек, в който славата и трагизмът се състезават рамо до рамо. За пръв път истинската му история е разказана от Ричард Аскуит и е базирана на задълбочените проучвания на автора и срещите му със съпругата на Емил – Дана, и негови приятели и роднини.

Сега Вие държите в ръцете си резултатът от тези проучвания - пълнокръвният образ на една забележителна личност, чиято воля и огромно сърце ни показват, че обикновеният човек е способен на необикновени неща.

Откъс: Странният инцидент

На международното летище „Рузине“ в Прага двумоторен пътнически самолет на „Чехословашки авиолинии“ е заел позиция върху нагорещената от слънцето писта и чака сигнал да излети. Над 100 млади мъже и жени – най-добрите атлети на комунистическа Чехословакия – са на път за Хелзинки, на седем часа полет оттук. Те ще участват в XV-те Олимпийски игри, които започват след девет дни. Но има един проблем. Отсъства най-добрият, най-яркият атлет от всички – Емил Затопек.
Най-великият бегач на това поколение – а вероятно и на всички времена – не се качва на самолета за Олимпиадата, която ще очертае спортния му път. Двайсет и девет годишен, той е в разцвета на силите си: като световен рекордьор и настоящ олимпийски шампион е загубил само едно от последните 70 състезания в коронните си дисциплини. Емил се е устремил към уникална, невиждана до този момент и неповторена след него победна серия. Това е най-важното пътуване в живота му. А той закъснява.

Или поне така изглежда. Съпругата на Емил е наясно с положението. Самата тя има олимпийски амбиции като копиехвъргач и се е качила на самолета разплакана. Дана знае истинската причина за отсъствието на Емил. Разбира, че той се е замесил в много рискована игра на нерви, която може не само да сложи край на кариерата му, но дори да го изпрати в трудов лагер.
Датата е 10 юли 1952 г., четвъртък. Желязната завеса, паднала над Европа в края на Втората световна война, е станала все по-гнетяща през последните години, особено в Чехословакия. Комунистите завземат властта през 1948 г. Безпощадните тайни служби за държавна сигурност (ДС) им помагат да я задържат. Първите показни процеси започват преди 1950 година. Най-известният от тях – процесът „Слански“ – все още предстои, но вече са екзекутирани множество врагове на революцията, истински и въображаеми. Десетки хиляди са поставени под наблюдение от ДС. А сега Съветският съюз се готви да участва в първите си Олимпийски игри и сянката на Сталин надвисва все по-застрашително над Чехословакия. Това се случва съвсем буквално в центъра на Прага, където строят най-голямата статуя на съветския диктатор. Впоследствие тя ще достигне почти 30 метра височина, ако се брои и фундаментът.

Никой не е имунизиран срещу фанатичното и яростно налагане на политически конформизъм. Сред арестуваните в чистките има атлети от различни дисциплини. Не е необходимо да си се провинил, достатъчно е да си в немилост. Преди по-малко от осем месеца е арестуван целият национален отбор по хокей на лед. Същата вечер той трябва да лети за Лондон, за да защити световната си титла. Дванайсетте играчи са осъдени и изпратени в лагери заради предполагаемо отстъпничество (а в някои случаи заради пеене на непочтителни песни). Общият сбор на техните присъди е 77 години и 8 месеца.

На този фон проблемът със Станислав Юнгвирт – съотборник на Емил и бъдещ световен шампион на 1500 метра – е незначителен. Самият Станислав не е застрашен. Всъщност именно реакцията на Емил в конкретната ситуация крие опасност от катастрофа. Бащата на Станислав е в затвора по политически причини. Това според Партията означава, че Юнгвирт младши не бива да пътува в чужбина, освен до други страни от Варшавския договор – не особено строга забрана, стига да не сте олимпиец, прекарал последните четири години в блянове за Хелзинки, както Юнгвирт.

Новината за изключването на Юнгвирт от отбора излиза на бял свят вечерта преди да отлетят. Атлетите се явяват в Министерството на спорта, за да получат пътните си документи. Юнгвирт е съкрушен, когато разбира, че за него не са подготвени такива. Той замълчава, знаейки, че само ще влоши нещата, ако направи сцена. Емил обаче реагира бурно. „В никакъв случай – заявява той на чиновниците. – Ако Станда не пътува, и аз няма да тръгна.“ После излиза с гръм и трясък, без да вземе своите документи.

На следващата сутрин, преди полета, Юнгвирт умолява Затопек да се успокои. Емил твърдо отстоява позицията си. Той дава на Юнгвирт спортния си екип и му казва да го върне в министерството заедно със своя. После се отправя към стадион „Страхов“ в Прага за тренировка.

Затегнатото положение продължава с дни. Самолетът отдавна е заминал без Затопек. Дана е неутешима и от напрежение губи гласа си. Десетина години по-рано нейният собствен баща е отведен от Гестапо по време на немската окупация. Той попада в лагера „Дахау“. А сега изглежда, че и съпруга й го грози подобна съдба.

В Хелзинки казват на западните журналисти, че Затопек е получил тонзилит.

banner 2 300x250

Книгата може да поръчате от тук: http://www.vakon.bg/today-we-die-a-little

banner 545x