'Туризъм под надзор' - първото цялостно изследване на социалистическия туризъм в България

Последна промяна на 09 януари 2019 в 14:05 692 0

Първото цялостно изследване на туризма в България в периода на социализма излезе в книгата „Туризъм под надзор” (ИК „Сиела”) на д-р Мая Иванова.

Българският туризъм с марката „Балкантурист” от края на 1940-те до края на 1980-те години е обект на изследване от д-р Мая Иванова в първата й книга „Туризъм под надзор” (с подзаглавие „Балкантурист – началото на международния и масов туризъм в България”).

В своя труд д-р Мая Иванова разглежда родния туризъм като стопански и социален феномен, стратегиите за неговото развитие, качеството му в този период, хазяите и частните квартири, двойните стандарти – западни срещу социалистически туристи, и др.

Авторката обръща специално внимание и на младежките субкултури – хипарите, дискарите и брейкарите, на закъснялата сексуална революция в лицето на нудисти, гларуси и дори смесени бракове, както и на тъй актуалната и днес тема за бетона, пясъците и свръхзастрояването, което е наболял проблем по българското Черноморие още през 80-те години на XX век.

Представяме ви откъс от книгата:

Стратегии за развитието на туризма

Противоречивата политика на БКП към международния туризъм може да бъде проследена най-вече от стратегическите документи, очертаващи бъдещото развитие на сектора. До известна степен причина за липсата на ясни приоритети се дължи и на спецификата на международния туризъм, който изисква политическа отвореност, икономическа гъвкавост и най-вече идеологическа необремененост.
Първият опит, при това доста схематичен, за формулиране на цялостна държавна политика в сектора е направен едва през 1956 г. – цели 8 години след създаването на „Балкантурист“ и в хода на строителството на „Златни пясъци“. В специално Постановление на Министерски съвет се очертават отговорностите на различните ведомства по изготвянето на рекламни материали, туристически карти и пътеводители, въвеждат се някои облекчения на граничните и митническите формалности, разширява се мрежата от обменни бюра, разнообразява се асортиментът от потребителски и сувенирни стоки и т. н. Специално внимание е отделено на Министерство на културата, на което е възложено да заснеме рекламен филм за България, да организира международни и национални фестивали, както да организира провеждането на различни културни събития, които да разнообразят престоя на туристите. Скоро става ясно, че ангажираните институции не приемат с охота ролята си за развитието на българския туризъм, като оправдават нежеланието си с липсата на средства.1
Приетите през 1960 г. Тезиси на Политбюро на ЦК на БКП са много по-амбициозен документ, който набелязва мащабна инвестиционна програма за изграждане на пътната мрежа, увеличаване на материалната база за обслужване на туристи, възстановяване на исторически паметници и културни обекти, развитие на различни видове туризъм и пр. Впоследствие Тезисите са оформени като Постановление на Министерски съвет (ПМС), в което съответните министерства и ведомства са задължени да представят в определен срок подробен план за работа. За координация на държавно ниво се създава Съвет за развитието на международния туризъм към правителството с председател Живко Живков, по това време първи зам.-председател на МС. От дейността на този нов орган не е останала никаква документация, което ясно говори, че той най-вероятно не се конституира.2
Тезисите набелязват три основни направления в развитието на туризма – морски, планински и балнеолечебен. Инвестициите, освен към Черноморието, вече са насочени и към градчетата във вътрешността на страната с традиции в курортното дело и с капацитет да привлекат чуждестранни туристи като Банкя, Хисар, Вършец, Боровец. Предвижда се изграждане и на изцяло нови комплекси като Пампорово, яз. Васил Коларов (дн. яз. Голям беглик) и др. Заложено е цялостно облагородяване на курортните райони – подобряване на инфраструктурата, изготвяне на нови градоустройствени планове, развитие на търговската мрежа и снабдяването. Като туристически обекти от национално значение са включени Пирин, река Дунав, както и големите пещери. Културният туризъм заема важно място в програмата, като тук освен исторически паметници за първи път са включени и обекти, смятани за постижение на социалистическото строителство. По тази линия се отделя голямо внимание на възстановяването и проучването на старите български столици.3
Тезисите очертават една доста амбициозна програма, но Държавната планова комисия (ДПК), БНБ и Министерството на финансите запазват скептичното си отношение към международния туризъм. Въпреки че нито една от тези институции не се обявява открито против предложенията, становищата им отразяват съмненията в целесъобразността на планираните инвестиции. Най-критично е становището на ДПК, в което за пореден път се посочва, че програмата ще натовари значително бюджета и може да заплаши финансовата стабилност на страната. Като за начало ДПК препоръчва обстоен анализ на ефективността на туризма преди отпускането на каквито и да е допълнителни средства за него. Припомня се също, че при съществуващите условия на валутни плащания в рамките на СИВ4 и очакваните промени в клиринговата търговия между страните в блока, изгледите за ефективност на международния туризъм не са големи. ДПК стига до там да препоръча Тезисите да не бъдат оформяни като Постановление на Министерски съвет, а да се включат в Дългосрочната програма за развитието на страната до 1980 г.5
Излагането на финансови аргументи срещу развитието на един печеливш сектор изглежда неочаквано, особено след като държавата вече веднъж е инвестирала десетки милиони лева в два модерни черноморски комплекса („Златни пясъци“ и „Слънчев бряг“) и в един по-малък курорт („Дружба“). В действителност в началото на 60-те години „Балкантурист“ тепърва се отваря към световните пазари и макар постъпленията в конвертируема валута да бележат ежегоден ръст, все още скромният им дял явно не успява да разсее скептицизма на стопанските институции. Липсата на силен политически гръб в партийните редици на БКП вероятно също спомага за неглижирането на сектора. Точно по това време неговият най-високопоставен покровител, министър-председателят Антон Югов, започва да губи властовите си позиции, а през 1962 г. окончателно е отстранен от премиерския пост и ЦК.6.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !