13 филма от 3 континента се състезават за Голямата награда на СФФ

Последна промяна на 02 февруари 2016 в 16:45 4520 0

Кадър от „Райската стая”.

13 творби от три континента ще се състезават за Голямата награда „София – град на киното”, която ще бъде връчена на юбилейния 20-и София Филм Фест.

Ето и кои са те:

- „Жажда”, България, 2015, пълнометражен дебют на Светла Цоцоркова. Филмът стартира като проект от София Мийтингс, световната му премиера бе в програмата „Нови режисьори” в Сан Себастиан, а след това филмът е представен на множество международни фестивали;

- „Танцуващи сирени” (The Lure), Полша, 2015, режисьор Агнешка Смочинска;

- „Аз, Олга Хепнарова” (I, Olga Hepnarova) – Чехия-Полша-Словакия, режисьори Томаш Вейнреб, Петер Казда;

- „Сняг”, България, 2015, на режисьора Венцислав Василев е бил представен на кинофестивала в Скопие, където е удостоен с наградата „Golden Sun” за най-добър Балкански филм. Той участва и на още няколко форума - във Варшава, Котбус, пазара на продукции в Кан, както и на „Златна роза” във Варна;

- „Ако и кога” (If and When), Израел, 2016, режисьор Еран Б.Ю. Прожекцията в София ще бъде световна премиера на филма;

- „Бозайник” (Mammal), Ирландия, 2016, е втори филм за режисьорката Ребека Дали, представен в официалната селекция на фестивала Сънданс ’16;

- „Жалейка” (Zhaleika), Германия, 2016, режисьор Елица Петкова;

- „Отворена врата” (The Open Door / La Puerta Abierta), Испания, 2016, на режисьорката Марина Сересески, според нейните думи, е „филм за семейството. Но не само за онова, в което сме се родили, а също така и за хората, които чувстваме близки и от които имаме нужда, с които сме израснали и с които ни и е срещнал хода на живота";

- „Онези отдолу” (The Ones Bellow), Великобритания, 2015, е ловък, изкусно конструиран съспенс-трилър. Режисьорът Дейвид Фар има опит като театрален драматург и като ветеран в Кралската шекспирова трупа. Премиерата на филма беше в програмата „City to City” на филмовия фестивал в Торонто, но ще го видим и на Берлинале 2016;

- „Страстната седмица” (Semana Santa), Мексико, 2015, на режисьорката Алехандра Маркес Абела споделя с публиката историята на двама души, които се се опитват да се насладят на слънчева ваканция, но отношенията им са застрашени от промяна;

- „Рауф” (Rauf), Турция, 2016, на режисьорите Сунер Канер и Барис Кая ще бъде представен в програмата „Generation” на предстоящия Берлинале;

- „Райската стая” (The Paradise Suite), Холандия-Швеция-България, 2015, режисьор Жууст ван Хинкел;

- Представеният в програмата на МФФ Солун през ноември 2015 „Smac”, Гърция, на режисьора Елиас Деметриу разказва за неизбежния страх от смъртта и за опита той да бъде победен. Филмът участва едновременно в Международния и Балканския конкурс. Прожекциите му в София ще са международната премиера на филма.

„Танцуващи сирени”.

„Танцуващи сирени” на Агнешка Смочинска получи преди два дни специалната награда в международния игрален конкурс в Сънданс за уникална визия и дизайн.

Отличеният с Наградите от Гдиня ’15 за режисьорски дебют и грим „Танцуващи сирени” е съвременна полска приказка за русалки. Красивите морски обитателки с поетичните имена Златна и Сребърна, попадат на денс партитата от 80-те години в Полша, кипящи от музика, бляскави неонови светлини и искрящи пайети. Приказните момичета стават част от групата „Figs and Dates” и се превръщат в сензация на нощния живот в столицата. Потопени в любов и разцъфващи страсти, русалките бързо забравят своята истинска същност. Оказва се не за дълго...

Агнешка Смочинска, сценарист и режисьор на филма, завършва история на изкуството в университета „Адам Мицкевич” в Познан през 2001 г., културология в университета във Вроцлав през 2002 г. и курс по документално кино в Майсторското училище по кинорежисура на Анджей Вайда. Дипломира се и в департамента по кино и ТВ режисура в Силезийския университет в Катовице през 2005 г. Преди „Танцуващи сирени” снима няколко късометражни филма.

"Жалейка".

„Жалейка” на Елица Петкова е сред претендентите за „Стъклена мечка” в конкурсната програма „Generation” на Берлинале, избрана за участие между над 2000 пълнометражни филма от цял свят. Филмът е с български сюжет и български автор, сниман е в село Пирин (където Иглика Трифонова засне преди години „Писмо до Америка”) и разказва за 17-годишната Лора, чийто баща умира, но тя отказва да промени начина си на живот. Лора не е готова да поеме порядките на траура и да се превърне в тъжен полусирак. Обществото пък не иска да приеме това нейно решение.

„Режисьорката разказва с кадри, които оказват силно въздействие върху зрителя”, според описанието на филма в сайта на „Берлинале”. В интервю за Дойче Веле, Мариане Редпат от екипа на фестивала добавя „Пътят, който изминава Лора, и несантименталният поглед, през който режисьорката представя обичаите и традициите, ни впечатлиха особено силно”. В „Жалейка” участват Снежина Петрова и Михаил Стоянов, а в главната роля е дебютантката в киното Анна Манолова, студентка в театрален колеж „Любен Гройс”.

Елица Петкова е родена във Велико Търново. През 2008 година завършва философия и японистика в Дюселдорф. Започва докторат по философия, като същевременно развива и интерес към киното, който впоследствие я кара да изостави научната работа. „Берлинале” не е първият международен фестивал, на който режисьорката представя свои творби. През 2015 година нейният късометражен филм „Липсващ” е избран за германски претендент в конкурсната програма за все още недипломирани режисьори в Кан. В момента Петкова учи режисура в берлинската Академия за кино и телевизия (DFFB), а „Жалейка” е студентски проект, финансиран от Немската филмова академия и Нов български университет.

"Райската стая".

Копродукцията на Холандия, Швеция и България „Райската стая” („The Paradise Suite”) на режисьора Жууст ван Хинкел, стартирала като проект от София Мийтингс, имаше своята световна премиера в Торонто, беше представен в конкурсната програма на Палм Спрингс, а в Талин през ноември миналата година получи наградата за най-добър актьор и приза на Екуменическото жури. В главната роля ще видим добре познатата и обичана Анжела Недялкова („Аве”).

За красивата млада българка Женя пътуването до Амстердам не е точно това, което очаква. Налага се чаровният Яя да се бори за нейната свобода – опасна битка, в която той губи всичко, освен вярата си. Ветеранът от войната в Сърбия Ивица, който току-що е станал баща, се сблъсква с болезнения факт, че престъпленията не остават ненаказани...

Жууст ван Хинкел разчита на страхотен международен актьорски екип – Борис Исакович, Ясна Джуричич, Ерик Аделоу, Магнус Крепер, Исака Савадого. Освен Анжела, в епизодични роли ще видим още Силвия Петкова, Веселин Ранков, Петя Силянова. „Аз зная, че не мога да променя човечеството, но въпреки това се надявам филмът да пресъздаде комплексния и безмилостен образ на обществото, в което живеем. Историите и персонажите са вдъхновени от реални хора. „Райската стая” е наблюдение върху един определен период от време, но е и поетична интерпретация на реалността – филмът е едновременно сурова и поетична ода, посветена на човешката сила за оцеляване”, споделя режисьорът.

„Райската стая” е вторият пълнометражен филм на ван Хинкел – през 2008 година първата му късометражна творба „Sand” е селектирана за участие на фестивала във Венеция (2008). Вторият му филм „Kiss” е представен в Трайбека. Дебютната му пълнометражна творба „170HZ” печели наградата на публиката на Холандския филмов фестивал през 2011 година и участва в конкурсите на Пусан, Шанхай, Москва и др. „Райската стая” е дело на GötaFilm, KaBoAl Pictures и Film i Väst, с подкрепата на Холандския филмов фонд, Netherlands Production Incentive, Евроимаж, Шведския филмов институт и ИА Национален филмов център – България.

„Аз, Олга Хепнарова”.

Копродукцията на Чехия, Полша и Словакия „Аз, Олга Хепнарова” е съвместен проект на Томаш Вайнреб и Петр Казда. Филмът, решен в черно-бяло, пресъздава история от 70-те години на XX век с акцент върху сблъсъка на отделната личност с нормите на обществото, което отказва да приеме различните по раса, пол или сексуална ориентация и неспособността им да се впишат в света, който ги заобикаля.

Филмът е разказ за млада самотна лесбийка, която не получава подкрепа и разбиране от семейството си. Олга Хепнарова не успява да се впише в общоприетите морални норми. Параноичното й самоизучаване и невъзможността да се свързва с други хора я тласкат отвъд ръба на човечността, когато е едва на 22 години. Чрез писмата на Олга двамата режисьори успяват да представят на зрителите света на тяхната героиня, попаднала в плен на самотата и отчуждение, довели до унищожителните й действия.

Томаш Вайнреб и Петр Казда завършват Независимия филмов колеж в Писек, както и Пражката филмова академия (FАМU) със специалност „Документална режисура” и „Драматургия”. Заедно работят по няколко студентски късометражни игрални и документални филма (Antero (2003), Eclipse (2006), Many man and many women (2009), I and Me (2009), Everything is Crap (2009), представени на различни международни фестивали - Con-Can – Япония ‘09, NEISSE – Германия ‘10 и други.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !