Димитър Стефанов за 'Nanowar of Steel': Беше любов от пръв поглед

Последна промяна на 20 ноември 2019 в 15:17 1096 0

Легендарните италианци от "Nanowar of Steel" идват в България, след повече от десет години, на 30 ноември в MixTape 5. Гостуването им е част от балканското турне на групата, включващо още Гърция, Сърбия и Хърватска. 

Димитър Стефанов разказва за това как един фен решава да организира концерт на любимата си група.

Как бихте представили Nanowar of Steel на тези, които никога не са ги чували?

Група, която като звучене може да се сбърка с класическа или пауър метъл банда. Но когато човек се заслуша в текстовете им, разбира колко е бил заблуден :) Защото в техните текстове не се пее за дракони, феи и магия, а за кукли барби, веган динозаври, невъзможна любов с каменна статуя и това само в последния им албум! А може би няма да ги представя с думи, а с някоя тяхна песен :

Вие самият как ги открихте и как станахте толкова голям техен фен?
Случи се доста отдавна, но си беше любов от пръв поглед. Разглеждах случайни групи в един сайт - jamendo.com и още от първата песен на Nanowar много ми допаднаха. Има музиканти, които се възприемат много насериозно и държат и другите да ги възприемат така, докато всъщност може да се окажат въздух под налягане. При Nanowar of Steel случаят е точно обратния - освен майтапите с различни групи от метъл сцената и не само, те имат и много сериозно чувство за самоирония и се майтапят и със себе си.

Как се решихте да организирате техен концерт в България?
Започнах да си пиша с басиста на бандата преди доста години и още в началото ги попитах дали няма да идват скоро към България. Точно тогава групата свиреше предимно в Италия, но бяха с доста добри впечатления от предишните си концерти в България. Когато миналата година издадоха албума си "Stairway to Valhalla" вече си казах, че трябва да ги гледам на живо, така че ако никой не ги извика ще трябва аз да я свърша тази работа. Разменихме си няколко мейла, уточнихме къде биха могли да свирят и малко на майтап, но нещата тръгнаха.

Как избрахте другите две банди?
Първоначално идеята беше да е концерт само на Nanowar of Steel, но после се замислих, че може да стане още по-епично. С Контрол се познавам от няколко години, много ги харесвам и им предложих да споделят сцена с Nanowar of Steel. Макар и двете групи да са в различни стилове, цялостният им поглед към музиката е доста сходен. После направих една анкета сред приятели коя да е третата банда за концерта и Акащи Джуджета спечелиха с добра преднина. Свързах се и с тях през фейсбук страницата им и те също потвърдиха участие :)

Вие също имате изяви като музикант. От коя страна на сцената е по-трудно?
Всъщност имам много малко участия на сцена, на пръсти се броят, дето се вика :) Но тръпката да застанеш пред хора е много силна. От друга страна за пръв път съм организатор на подобно събитие и се уча в движение на много неща. Така или иначе и в двете роли не бих казал, че е особено трудно, докато това е хоби. Вече ако човек иска да се занимава професионално със свирене или с организиране на концерти си мисля, че свиренето е по-трудното, но и носещо по-голямо удовлетворение.

Разкажете за клипа "Ной" - откъде дойде идеята и как се реализира?
Идеята за клипа дойде спонтанно - замислих се дали мога да подбера илюстрации и да ги направя на анимация с подходящ музикален фон. После някак естествено дойде всяка илюстрация да си има своите няколко секунди от различна песен, а изборът на група беше предизвестен - може ли да има по-подходяща група за озвучаване на клип на пародийна книга-игра от Nanowar of Steel :) Естествено писах на бандата с молба да използвам техни песни и те нямаха нищо напротив. И накрая откъм реализация нямаше нищо сложно - монтирах избраните илюстрации с подходящите песни за всяка от тях и си имахме промо клип.

Смятате ли, че с пародийните текстове реалността се преглъща по-лесно?
А какво е реалността всъщност? :) Чувството за хумор е нещо доста специфично. Някои харесват черен хумор, други с радост възприемат религиозни шеги, трети са буквално оперирани от чувство за хумор. Аз си мисля, че е добре да можеш да хвърляш и по някой несериозен поглед на света от време на време.