Историята на прехода, разказана от Евгений Дайнов

Владимир Йончев Последна промяна на 13 януари 2016 в 15:20 7157 12

Днес в 19:00 часа в литературен клуб "Перото" в НДК Евгений Дайнов ще представи новата си книга "Началото на прехода (записки по революцията)".

Това е краткият анонс за едно събитие, което горещо, ама много горещо препоръчвам, защото става дума за една от най-увлекателните, забавни и информативни книги, които съм чел някога.

Това всъщност е вторият том и той започва с 8 март 1989 година. Издателството е "Милениум".

Евгений Дайнов има една теория, която първоначално ми се стори странна, а после се уверих, че е много вярна. Според него в историята има дълги и къси години, дълги и къси векове.

19 век например е "дълъг", защото започва с Френската революция от 1789 г. и свършва чак с Първата световна война през 1914-1918 г. А 20 век е "къс", защото започва с Първата световна война и свършва с 1989 г.

Самата 1989 г. пък според Евгений е "къса година" и започва на 8 март, когато народната милиция стреля по фотографа Симеон Версано, който със спрей за обувки пише по стените "Тодор Берия Живков".

Властта взима мерки и нарежда заточение на "опозиционните елементи". С мотива, че интелектуалците трябва да помогнат на останалото след "Голямата екскурзия на турците" без работна ръка селско стопанство, ги запраща на село.

Как Евгений прави политически анализи в телевизора всеки е гледал, аз съм имал удоволствието да го гледам и как свири на китара, но за многобройните му хейтъри сигурно ще е голям кеф да четат как копа канали в АПК-то на Миндя с Иван Сушата. И така до средата на септември, когато в София почва да ври и кипи.

Както активните борци след 9.9.1944 г. се оказаха сто пъти повече от партизаните преди това, така и 1989 г. е повод на кой ли не натегач да си пренапише биографията и да се изкара борец срещу режима. От многото разкази, които съм чел за това време, от този ми стана най-ясно кой какво е правил и каква реална роля е имал. И, да, доста имена, за които не предполагах, излязоха, а доста от тези, които с години се въртяха по медиите, не срещнах.

Една супер готина случка от този период описва Евгений. Събират се опозиционерите в кино "Петър Берон", а отвън пълно с цивилни ченгета, които търсят провокации. По едно време едно ченге извиква: "Долу другарят Тодор Живков!" и кляка, за да не се види, кой е безстрашникът, който клати властта.

"Хората обаче веднага се отдръпнаха от клекналото ченге. Образува се празно място, осветено от уличната лампа, в средата на което клечеше цивилка с разперен край него шлифер. Все едно ака на гърне. Всички се разсмяха.

Ама и тяхното беше една провокация... Кой нормален опозиционер, ако стигне да вика "Долу Тодор Живков", ще добави "другарят"?"

Моменти като за смях в книгата много, но най-непознатият и интересен разказ е за срещата с бащата на Сергей Станишев Димитър Станишев, който иска помощ от опозицията за връщането на имената на турците. В края на декември 1989 г. ръководството на БСП решава да върне отнетите от Възродителния процес имена на турците, но понеже очаква остра реакция от забърканите в преименуването партийни ръководители по места, се обръща за помощ към възникващата опозиция.

За разлика от късата 1989 г., според Дайнов 1990 г. е сред най-дългите. А и сред най-интересните, годината на революцията. Годината на големия син митинг, на Града на истината, на пожара в Партийния дом. Може би най-интересната година в скорошната история, особено с уговорката "Не дай, Боже, да живея в интересно време!"

За купоните и опашките за мляко - помним. Може би сме позабравили как свободата за кого да гласуваш се търгуваше за капачки за буркани. Но, Бога ми, никога не бях чувал историята как Евгений Дайнов е изял бонбоните на Джордж Сорос. След години Сорос твърди, че кутиите били две, но Евгений настоява, че било само една кутия.

Знам защо се надушихме с Евгений. И двамата имаме една и съща максима - че положителните промени в обществото вървят ръка за ръка с рока. Когато рокът си тръгне от политиката, или следва застой, или промени към по-лошо. Затова е особен кеф да видиш историята на революцията преразказана през песни - всяка глава от книгата е заглавие на песен.

А ако питате какво става в следващите години от книгата - и аз не знам. Точно съм на момента, в който СДС и рокът се разделят завинаги...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.01 2016 в 01:39

Синчетата, дъщеричките, внучетата и внучките на бившата ЧЕРВЕНА НОМЕНКЛАТУРА (включая въпросното лице Е.Д.) изведнъж станаха най-големите ДЕМОНОКРАСТИ, ЛИБЕРАСТИ, ТОЛЕРАСТИ, МУЛТИКУЛТУРАСТИ, ПОЛИТКУРЕКТОРАСТИ и тук-таме - дори обикновени ПЕДЕРАСТИ.

Част от тях на заплата в ОТРОВЕНО ОБЩЕСТВО (включая въпросното лице Е.Д.). Чудесно, че точно от такива тях идва тази ИЗКРИВЕНА КАРТИНА НА ПРЕХОДА, за да няма съмнение аудиторията в нейната НЕДОСТОВЕРНОСТ.

Омерзен съм.

13.01 2016 в 21:55

Един поет фалира ли отрано, пробутва през година, две ..избрано.
Р.Ралин, Люти чушки, 1968г.

13.01 2016 в 19:22

Прочетох текста и започнах с нагласата, че тоя сега ще го наредя. :D Обаче после прочетох и коментарите. То няма какво да се хабя, тоя като си отвори устата и става лошо.

13.01 2016 в 18:52

Тоя папагал,костовишче недно,беше толкова сигурен навремето че царчето няма да спечели изборите,че обеща да си обръсне главата,празната.Беше ми любопитно да му видя пачата бръсната.Още го чакам да си изпълни обещанието,празнословеца.

13.01 2016 в 16:54

Има нещо гнило тука - уж демократа Дайнов си издава книгите в издателство "Милениум", собственост на съпругата на кюфтето Недодялко от ПИГ - флагмана на свинските медии.

13.01 2016 в 16:28

Лъжите на Дайнов, който както винаги се мъчи да пренаписва историята. Човекът е на заплата, сменя боята според джоба си, няма кво да му хвалите жълтите книжки.

13.01 2016 в 16:22

Дайнов умее да разкава интересно. И умее и да мисли - това е най-важното. И е благонамерен( може пък това да е най-важното, не съм сигурен точно ). Затова е един от любимите ми автори и анализатори. Имам всичките му книги, не съм в момента в БГ и се страхувам, че през лятото няма да я намеря.
Пожелавам му много здраве и успехи !

13.01 2016 в 16:17

Изглежда, че ще е интересна книга!

13.01 2016 в 16:08

Вчера радан даде интервю в "Лице в Лице" и заяви, потвърди, изложи своите подозрения (защото не представи никакви доказетелства) и обвинения за сериозни зависимости на боко. Днес... радан стана "Шоколадова Рада" и лъсна с цялата си прелест в "селфи с гъз", като индианец преди лов.
Сега той ли е, не ли той... ще разберем.
Показателен е факта, че който се ебава с боко бива набоцкан! А някои и намират смъртта си при неизяснени обстоятелства.

13.01 2016 в 15:48

Няма да си купя книгата. Издателството е "Милениум", което е в един холдинг с агенция ПИК, БЛИЦ и медиите бухалки на Пеевски. Мисля, че именно те бяха издали и апотеоз за Сталин. Отвратително! Защо Дайнов си издава книгата там, а не в нормални издателства като "Сиела", "Изток Запад", "Колибри"? Нека да даде някакво прилично обяснение. Явно и той вече се е продал за пари на Пеевски...