Иво Димчев: Културните политики в България са зле, защото в парламента цари чалгария

Последна промяна на 05 март 2018 в 10:18 6666 1

Иво Димчев е един от най-интересните артисти, които може да видите. Без значение дали сте негови почитатели, или не, може да се твърди, че спектаклите му са едно от събитията, които трябва да посетите поне веднъж - особено ако ви е писнало от еднообразието на комерсиалната сцена.

Певец, автор на песни, танцьор, хореограф, актьор, художник, писател, пърформър - няма как да определим кое е "неговото" изкуство, защото се изявява еднакво добре в много артистични области, обединявайки ги в собствен стил. На публиката говори с тяло, глас и поглед, понякога само с присъствие на сцената, което казва: "Ето, вижте ме, аз съм тук и съм просто истински, предавам ви част от разнообразието на света".

Иво Димчев по време на One Dance Week

С представленията си обикаля цял свят - София, Берлин, Лондон, Сао Пауло, Токио - и е приеман с овации. Признава, че интересът към него расте и това не е изненадващо. Спектаклите му носят усещане за свобода - от познатото, от посредствеността и подражанието. През близо 20-те си години на сцена изгражда собствен стил, който не може да бъде описан, но може да бъде чут и видян, а след среща с него можеш само да си задаваш множество въпроси за същността на изкуството и начина, по който се проявява. 

Самият той има собствена философия за изкуството. За него то е "есенцията, придобита от изгарянето и премахването на излишъците. Това извличане понякога изглежда много лесно, но всъщност никак не е. Въпросът е, че често излишъците от вчера могат да се превърнат в есенцията за днес." 

На въпроса какво го вдъхновява и откъде идват идеите му, отговаря: "Най-лесният начин за добив на идеи за мен винаги е била самата работа. Сядам на пианото, започвам да свиря, оставям гласа си да си намери място в хармониите и не след дълго костната система на една песен започва да се появява в реалният свят. Същото е и със спектаклите, текстовете или визуалната ми работа".

Въпреки че изкуството идва по естествен път, той не забравя да спомене и две важни неща, които за него са най-важни в работата на един артист: смелостта и самодисциплината. Освен като успешен изпълнител, той влиза и в ролята на преподавател, провеждайки мастър класове в европейски школи. Допълва, че именно на това иска да научи младите изпълнители:

"Смелостта да преодолееш себе си, страховете си, страховете на другите и самодисциплина в изграждането на яснота в артикулирането и споделянето на това преодоляване и на красотите, които си открил в процеса си".

Димчев е възпитаник на Николай Георгиев и школата на 4хС. "Там се научих да нямам приоритети и да уважавам еднакво всички възможни начини на изразяване на перформативното тяло. Затова когато завърших и трябваше да реша кой път да взема - театър, танц или музика, аз просто тръгнах и по трите и ги обединих в работата си."

А относно признанието по света споделя, че "то нямаше как да не се случи. Аз вярвам, че ако човек е напълно отдаден на работата си и развитието си като артист, няма как да не достигне ниво, на което да бъде търсен и желан от много и от различни хора. Намирам успеха си извън България за най-естественото нещо".

Според него сцената у нас е достатъчно отворена за експериментаторския му дух. Но не е доволен от културните политики тук и дава идея как да избираме бъдещите си политици:

"В България имам перфектната публика - достатъчно чувствителна и интелигентна, и същевременно достатъчно гладна за експерименти и нови художествени формати. Но откъм културни политики положението е зле. Когато в парламента цари чалгария и необразованост, няма как да е иначе. Преди да допуснат кандидат-депутати до избори, трябва да се види музиката в телефоните им, да се знае на колко театрални спектакъла са били до момента на изборите. Ако са по-малко от 50, да не се допускат до избори. Ако не говорят по два чужди езика, също не бива да се допускат в парламента. Диваци в костюми е много гнусна гледка".

На Иво Димчев предстоят две важни събития у нас - концерт в "Терминал 1" и издаване на нова книга, в която разказва как се заразява с вируса на СПИН и как живее с него вече над десетилетие.

Книгата

Иво Димчев се заразява преди 12 години. Според него тук не се говори за ХИВ-позитивните, а темата е табу и си е поставил за цел да даде гласност на проблема и да вдъхне смелост на хората, с което споделя една съдба по отношение на болестта. По думите му е крайно време за дебат у нас, за да стане ясно на всички, че отдавна не се умира от СПИН и има терапия, която предлага нормален начин на живот.

"Вирусът на СПИН е свързан до голяма степен с темата за сексуалното. Това, уви, е все още тема табу в България. В България за секс се говори вулгарно или насаме. Но почти никога със сериозност и публично. Преди 30 години наистина нямаше лечение и терапия. Но от много години има терапия, която напълно неутрализира вируса и прави заразените напълно безвредни за партньорите си. Но много хора не знаят това и е налице дискриминация към носителите на вируса. Освен това повечето от хората с подобен късмет и съдба се страхуват да говорят открито от страх да не бъдат отхвърлени от близки, приятели или да загубят работата си. Това, разбира се, не е нормално. Иска ми се да вдъхна повече смелост на ХИВ позитивните в България. Искам също книгата и дебатът, който ще предизвика, да образова малко обществото ни."

banner 2 300x250

Книгата се казва "ХИВ + Kiss" и ще бъде представена у нас в края на април или началото на май, надява се Димчев, тъй като има много ангажименти зад граница. 

Концертът

На 14 март ще видим Димчев на сцената на клуб "Терминал 1". Това няма да е първо представление на артиста пред публиката на Терминала, но този път е подготвил нещо ново и различно. Ще чуем акустични версии на песните му, а също така подготвя и две нови парчета. За по-верните фенове, които го посещават всеки път".

Димчев на сцената на "Терминал 1"

"Не искам хората да се отегчават от мен и да искат да ме застрелят", казва шеговито Димчев.

След София Димчев ще се отправи на пътешествие - концерт в Берн, след това в клуба на Дейвид Линч в Париж, а накрая и два концерта в Токио. 

"Програмата ми е запълнена със спектакли и концерти до края на годината и за моя изненада се появяват нови и нови предложения. Едно от най-интересните е да напиша музиката за един танцов спектакъл с 9-има танцьори в Австралия на известния австралийски хореограф Шон Паркър, който се оказа голям фен на песните ми. Така че май ще се наложи да отида до "долната земя" за около два месеца следващата зима. Много ми се пее и в затвор", казва Димчев. 

Но завършва простичко: "Каквото ми е писано - това".

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

66755

1

El Commandante

05.03 2018 в 10:41

“Преди да допуснат кандидат-депутати до избори, трябва да им се види музиката в телефона ”

Не си схванал есенцията.
Преди да се види музиката на депутатите требва да се види музиката на избирателите им,щото нали лесно е да се скандализираш когато некой каже че 80% от населението е пълни дебили а после да се чудиш що избират тупана от Банкя.