Откриха паметника на българския хан Алцек в Италия

Последна промяна на 08 юни 2016 в 16:48 10043 0

Снимка Посолство на република България в република Италия

Паметникът на хан Алцек.

Днес с официална церемония в италианското градче Челе ди Булгерия, бе открит паметник на българския хан Алцек, брат на Аспарух, съобщиха от българското посолство в Италия.

На откриването присъства посланика на България в Италия - Марин Райков, и кметовете на градовете Челе ди Булгерия и Велики Преслав - Джино Марота и Александър Горчев. 

Статуята на прабългарина е около 3 метра висока, като само каменният постамент тежи близо 4 тона. Тя е разположена в самия център на градчето, за което се смята, че е основано от прабългарите, горе-долу когато Аспарух основава Дунавска България.

Челе ди Булгерия, което в превод означава „българските килии“, се намира на на около 400 километра на юг от Рим. Неговото име идва от легендата, че в района е имало манастир с български монаси. То не е единственото, свързано със страната ни по тези географски ширини. Според изследователя д-р Д’Амико става дума за над 700 имена на селища, а пътувалите в региона потвърждават, че местното население възприема историята ни близка до тяхната.

Изворите гласят, че петият син на Кубрат поема на юг и се установява в днешна Италия, след като Стара Велика България е разгромена:

„В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото царство. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия, а самаго Алцеко, като изменил името на достойнството му, заповядал вместо вожд (воевода, dux) да се нарича gastaldius-управител“, пише в „Gesta Dagoberti regis francorum“, цитиран от "Българска история".