Политически некоректната истина на Георги Балабанов в „И балът продължава”

ОFFNews Последна промяна на 15 февруари 2016 в 17:05 7036 1

Кадър от филма.

Творбата на Балабанов е „Политически некоректен филм, който говори коректно за политическите, икономическите и ценностните проблеми на Европа, видяна от и чрез България” - така може да бъде определена новата творба на Георги Балабанов - „И балът продължава”, която ще видим на София Филм Фест от 10 март.

Случващото се в България дълбоко вълнува живеещия от години във Франция български режисьор. Игралният дебют на Балабанов - „Досието Петров”, чийто сценарист е носителят на „Оскар” Жан Клод-Кариер, представи по нестандартен начин промените в страната, като разказа история, започваща в края на 80-те години на ХХ век и завършваща в наши дни. Филмът постави началото на 19-ия София Филм Фест миналата година.

В програмата на юбилейния 20-и фестивал Балабанов ще представи най-новата си творба – френско-българска копродукция, документален разказ за случващото в България в последните години. „И балът продължава” е смел режисьорски поглед към развитието на страната, променената ценностна система и последиците за нашето общество. Филмът проследява присъединяването на бившия съветски сателит към Европейския съюз с дълбоко заложено в психиката очакване за Американската мечта.

Ето какво каза той пред София Филм Фест за новата си творба:

Кои са Вашите герои и как решихте, че точно техните истории ще се превърнат в основа на Вашия разказ?

Моите герои са времето, в което живеем, и един град – София, с неговите обитатели, които имат нещастието да живеят в това време. Във филма, разбира се, има няколко основни герои – една млада жена, инженер по професия, която прави социални проучвания; един много известен телевизионен журналист; един скептичен интелектуалец; един бивш депутат; един вечен дисидент и неговия приятел – пенсиониран полковник, както и най-голямата българска попфолк звезда. С някои от тях се познавах от преди и нямаше проблем да се съгласят да участват във филма. С един от героите се запознах специално и беше доста трудно да ги убедя. Сега сме много добри приятели, както и с останалите.

Какъв беше подхода в реализиране на идеята - как привлякохте вниманието на „ARTE France” и „Ladybirds Films” с тема за българската действителност?

С „ARTE France” съм работил много пъти – имаме дълга връзка във времето. А вниманието им привлякох по следния начин: отидох с няколко написани листа и снимки на героите при тях, и те, тоест – директорката на документалния отдел на ARTE, каза, след като прочете синопсиса – Да! Разбира се, нещата не винаги са толкова прости! Има и редакционен съвет, който трябва да вземе решение, както и друг в централата в Страсбург, но важното е да има човек, който да вярва на проекта и на автора, и да стои зад него.

Вторият такъв човек беше продуцентката Елен Бадинтер, управител на „Ladybirds Films”, която направи изключително много за филма. Това е най-добрият филмов продуцент, с когото съм работил - а аз съм работил с доста... Що се отнася до българската тема, снимал съм основно филми (с няколко изключения), свързани с България и живота на хората тук. ARTE е френско-немски канал и е най-голямата и сериозна обществена телевизия в Европа. Освен програмите си, тя финансира много игрални и документални филмови проекти, сред които и така наречените „grand format” – пълнометражни филми, посветени на сериозни политически и социални проблеми в Европа и света. „И балът продължава” е именно такъв филм. Във фокуса му е българското общество като част от европейското, българинът като европеец (макар и не съвсем, както беше казал един Алеков герой). „И балът продължава” е един политически некоректен филм, който говори коректно за политическите, икономическите и ценностните проблеми на Европа, видяна от и чрез България.

Споделете нещо интересно от работния процес на „И балът продължава”?

Интересно може би не, но вълнуващо – да. Снимахе една група бездомници пред камионетка на една благотворителна организация. Те чакаха в студа да получат нещо за ядене. Представителите на организацията нямаха нищо против да снимаме, това беше реклама за тях, но един човек от чакащите на опашката яростно се противопостави. За него ние бяхме някакви лаици от някаква телевизия, които правят добре платен репортаж за грижите на властта за бездомните. Прибрахме камерата. Миг по-късно същият човек дойде при нас и каза – „Снимайте ме! Аз ще ви кажа истината за живота тук, в тази държава.” Ние извадихме камерата и след малка пауза той каза истината, със сълзи в очите. Неговата истина. А вероятно и на много други като него. Тези, които не ги канят в телевизионните предавания и „Биг Брадър”; тези, които имат само спомен от времето, в което са имали работа и покрив над главата; тези, които като него са имали окачено синьо знаме на къщата си и на антената на „москвич”-а; тези, които сега като него имат усещането, че някой ги е излъгал. Тази изповед - за провала на мечтата за нещо друго, нещо хубаво - за мен е един от най-силните моменти на филма...

Георги Балабанов завършва НАТФИЗ. Работи като театрален и филмов режисьор. През 80-те години се установява в Париж, където създава поредица от документални филми. Сред най-известните с българска тематика са „Граница на мечтите” за братята Анани и Христо Явашеви, както и филм за бившите дисиденти в Пазарджик. Балабанов работи в прочутия театър „Слънце” на Ариан Мнушкин в Париж, както и за тв канал ARTE. Негови филми имат награди от фестивалите в Оберхаузен, Венеция, Париж, Ню Йорк.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.02 2016 в 18:38

Още един негледаем филм за българският зрител....